Определение № 206 от 07.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4912/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от А. И. Г., действащ чрез законните си представители И. Г. С. и Е. В. С., чрез адв. Е. Ф., срещу определение № 401 от 23.09.2021 г. по в.гр.д. № 170/2021 г. на Апелативен съд-В.. С него е оставена без уважение молбата на адв. Е. Ф., инкорпорирана в касационна жалба вх. № 2450/ 11.08.2021 г., подадена от А. И. Г., действащ чрез своите родители и законни представители И. С. и Е. С., за изменение на въззивно решение № 38 от 25.06.2021 г. по в.гр.д. №170/2021 г. на Апелативен съд-В. в частта за разноските, с присъждане в полза на адв. Ф. на адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв. за въззивното производство. В частната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Жалбоподателят поддържа, че изводът на въззивния съд за липса на доказателства за осъществена пред въззивната инстанция безплатна адвокатска помощ по чл. 38, ал.2 ЗАдв. е необоснован, тъй като безспорно такава е била предоставена при разглеждане на делото в първата инстанция и не са налице данни за изменение на обстоятелствата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Частната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да остави без уважение искането на жалбоподателя за изменение на въззивното решение в частта за разноските въззивният съд е приел, че във въззивната жалба, подадена от ищеца А. Г. чрез адв. Е. Ф. е направено искане за присъждане на разноски, включително на адвокатски хонорар за въззивното производство, както и за първоинстанционното производство, в зависимост от решението по същество на спора. Пред въззивната инстанция е представено пълномощно, идентично с представено пред първоинстанционния съд, с което Адвокатско дружество „Е. Ф.”, както и адв. Е. Ф. и адв. А. Х. са упълномощени с права за процесуално представителство, в последният абзац от което е отразено, че упълномощителят изразява изричното си съгласие за прихващане с приоритет на дължимите адвокатски хонорари от внесени от него или за него парични средства по паричната банкова сметка на адвокатското дружество, както и от представените суми в брой и/или от суми, получени от адвоката/ адвокатското дружество за негова сметка от трети лица. До приключване на устните състезания пред въззивната инстанция искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв. не е отправено, нито е направено изявление от адв. Ф., че предоставената правна помощ и за въззивната инстанция е уговорена като безплатна. Изводите на въззивния съд кореспондират с данните по делото и са в съответствие с практиката на ВКС, обективирана в множество определения на ВКС, включително и сочените от жалбоподателя определение № 70 от 08.02.2017 г. по ч.т.д. № 2445/2016 г. на ІІ т.о., определение № 515 от 02.10.2015 г. по ч.т.д. № 2340/2015 г. на І т.о., определение № 163 от 13.06.2016 г. по ч.гр.д. № 2266/2016 г. на І г.о., определение № 60255 от 05.07.2021 г. по ч.т.д. № 79/2021 г. на І т.о. Приема се, че липсата на договор за правна помощ не е пречка за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал 2 ЗА дв. Достатъчно за уважаване на искането е правната помощ по делото да е осъществена без данни за уговорено в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА, изявление, че предоставената правна помощ е уговорена като безвъзмездна при липсата на данни, които да го опровергават, и отговорност на насрещната страна за разноски съобразно правилата на чл. 78 ГПК. В случая безспорно е установено, че осъществяваното от адв. Е. Ф. процесуално представителство по делото е въз основа на пълномощно от 23.08.2018 г., от съдържанието на което не може да се направи извод, че е предоставена безплатна правна помощ. До приключване на устните състезания пред въззивната инстанция липсва изявление на представляваната страна или на пълномощника, че правната помощ за защита пред тази инстанция е осъществявана при условията на чл. 38, ал.1 ЗАдв. Обстоятелството, че такова изявление е направено пред първата инстанция и с оглед изхода на делото е присъдено адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗАдв. за оказаната пред Окръжен съд- Добрич безплатна адвокатска помощ, не е достатъчно да се приеме, че и пред въззивната инстанция жалбоподателят е представляван от адвокат безплатно, тъй като оказването на правна помощ като безплатна не се презюмира. По тези съображения въззивното определение, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на въззивното решение по реда на чл. 248 ГПК в частта за разноските, следва да бъде потвърдено. Водим от гореизложеното съдът