Определение № 676 от 15.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3112/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „А1 България“ ЕАД против решение № 971 от 27.02.2023 г., постановено по гражданско дело №11275 по описа за 2021 г. на Софийския градски съд, ГО, II „В“ въззивен състав, в частта, с която е потвърдено решение от 27.06.2021 г. по гр. д. № 59740 по описа за 2019 г. на Софийския районен съд, I ГО, 31 състав, за признаване за установено, че И. П. К. не дължи на „А1 България“ АД сумата от 6 287,02 лв., представляваща цена на проведени разговори с международни дестинации чрез услугата „Мтел спот“ от телефонен номер ... в периода от 7.7.2019 г. до 8.7.2019 г.

Касаторът твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила-основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи очевидна неправилност и чл.280, ал.1, т.3 по следните въпроси:

1. Дали след като съдът е приел за доказано по безспорен начин, че дадени услуги са предоставени на абоната, че тези услуги са предоставени в обема, в който са отчетени, че цената на тези услуги е правилно начислена съгласно тарифите, посочени в договора между оператора и абоната и след като самият абонат е представил подробна справка на фактурата, в която всяко обаждане е посочено с конкретна дата, времетраене и номер, до което е било повикването и съответно начислената цена за това обаждане, както и че абонатът не е оспорил към кои дестинации са били насочени тези услуги, е следвало да се счете, че цената на същите тези услуги не се дължи, тъй като не било ясно до коя държава са извършени изходящите обаждания и каква е стойността на предоставената услуга?

2. Дали след като съдът е приел за доказано по безспорен начин, че абонатът се е регистрирал за използването на услугата „Мтел спот“, че процесните повиквания са реализирани чрез тази услуга и чрез мобилния номер на абоната, след като абонатът не е оспорил, че тези повиквания са осъществени чрез използването на услугата „Мтел спот“, да се приеме, че цената на реализираните повиквания не се дължи тъй като процесният договор не регламентирал предоставянето на услугата „Мтел спот“?

3. Дали след като съдът е приел, че дадена сума, начислена в дадена фактура, не е дължима, е правилно да се приеме че сумите, начислени в следващите фактури са дължими, тъй като операторът правилно е ограничил изходящите обаждания на абоната заради неплащането именно на сумата, която е обявена от съда за недължима?

И. П. К. застъпва становището, че няма основания за допускане на касационно обжалване, като оспорва касационната жалба и по същество.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

И. П. К. е посочил в исковата молба, че е сключил на 9.4.2019 г. договор за абонаментно предоставяне на мобилни услуги за четири мобилни номера, използвани от семейстото му. Обичайното потребление по тези номера рядко надхвърляло абонаментните такси а и той имал кредитен лимит в размер на 100 лв. На 7.7.2019 г. срещу 8.7.2019 г. получил в рамките на един час няколко последователни кратки събщения, с които е бил уведомен че кредитният лимит е достигнал 75%, после 90% и накрая-че е изчерпан. На следващата сутрин всичките телефони са били спрени и на другия ден при разговор със сътрудник на оператора научил, че за използвания от него номер има натрупана сметка за международни разговори в размер над 6 000 лв. Въпреки подадените от него жалби, че не е провел тези разговори, е издадена фактура за тяхната стойност, поради което той е поискал от съда да признае за установено, че не дължи посочената във фактурата сума от 6287,52 лв.

В отговора на исковата молба ответното дружество е заявило, че на 27.03.2017 г. след обаждане на 088 на ищеца му е активирана услугата „Мтел спот“, чрез която са проведени международните разговори на посочената във фактурата стойност.

Софийският районен съд е приел, че от представената брошура, рекламираща услугата „Мтел Спот“, не се установява стойността на представените услуги, не са ангажирани доказателства до кои страни са били провеждани разговорите, описани в приложението към фактурата, с оглед определяне цената на проведените разговори. Затова е признал за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 6287,52 лв. за проведени международни разговори. Софийският градски съд е потвърдил първоинстанционното решение в тази част. Приел е, че операторът не е доказал нито от коя държава са извършвани изходящите обаждания, нито каква е стойността на представената услуга. Според въззивния съд не се установява процесният договор между страните да регламентира предоставяне на услугата „Мтел Спот“. В приложения №1, №2 и №3 и в общите условия не е предвидена уредба на отношенията между страните по повод тази услуга. Единственото относимо доказателство по повод услугата „Мтел Спот“ е брошура с посоченото наименование, без дата на издаване, без данни от кое дружество и кога е приета, като липсват доказателства тази брошура да обвързва ищеца. Допълнителен аргумент в тази посока е, че не се установява да е начислявана на ищеца предвидената в тази брошура месечна такса от 3,90 лв. Нещо повече-Комисията за регулиране на съобщенията е установила, че общи условия и ценоразпис за тази услуга няма към 19.09.2020 г. на сайта на ответното дружество, няма и в посетения магазин и тя не се предлага на нови клиенти. Наред с горното по делото не е установено изходящите обаждания към международни дестинации до коя държава са извършвани, а това има значение за стойността на проведените обаждания. Доводът във въззивната жалба, че в справката има скрита колона, от която се установява до коя страна са извършвани обажданията, не променя този извод, доколкото приетата по делото справка не съдържа подобна информация.

От така изложеното съдържание на обжалваната част от решението на Софийския градски съд не се констатира очевидна неправилност като квалифициран негов порок. Не се установява приложение на несъществуваща правна норма, на правна норма в нейния противоположен смисъл или на грубо нарушение на правилата на формалната логика. Ето защо касационно обжалване поради очевидна неправилност на решението не следва да се допуска.

Третият въпрос на касатора се отнася до частта от решението на въззивния съд, с която е отменено първоинстанционното решение и е отхвърлен искът за признаване недължимостта на сумите, съдържащи се в други фактури. Тази част е благоприятна за касатора и не е обжалвана, поради което въпросът не е относим към изхода на спора, предмет на касацията, следователно не може да послужи за допускане на касационно обжалване.

В първите два въпроса на касатора се съдържа всъщност обстоятелствено описание на установената според него фактическа обстановка- абонатът се е регистрирал за ползване на услугата „Мтел спот“, използвал е тази услуга, за да проведе международни разговори, чиято цена е начислена съгласно приложимите тарифи. При това положение касаторът застъпва тезата, че абонатът дължи плащане на услугата, независимо дали е недоказано до коя държава са били разговорите, както е приел въззивният съд. Това обаче е допълнително съображение за признаване недължимостта на цената на международните разговори. Основният аргумент на въззивния съд е, че е недоказано ищецът да е дал съгласие да ползва тази услуга, представляваща водене на международни разговори по интернет чрез регистрация на компютър и чрез телефонния номер на оператора. Този извод на въззивния съд е съобразен с приложимите клаузи на материалния закон/Закон за защита на потребителите/ и процесуалното изискване на чл.7, ал.3 от ГПК съдът служебно да следи за защитата на потребителите. Мобилният оператор е посочил в отговора на исковата молба, че услугата „Мтел спот“ е активирана чрез заявка на предназначения за целта номер на 27.03.2017 г., а не посредством първоначално сключен договор между страните с приложимите общи условия. Следователно се касае за предполагаем договор от разстояние по смисъла на чл.45 от ЗПП, който се сключва чрез използване на средства за комуникация. Съгласно ал.7 на чл.49 от ЗПП при сключване на договор от разстояние по телефона търговецът е длъжен да потвърди направеното предложение до потребителя на траен носител. Потребителят е обвързан от предложението едва след като го подпише или след като е изпратил писменото си съгласие за приемане на предложението. Според ал.8 на същия член търговецът предоставя на потребителя на траен носител потвърждение за сключения договор в рамките на разумен срок след сключване на договора от разстояние или най-късно в момента на доставка на стоките, или преди да е започнало изпълнението на услугата. Потвърждението от страна на търговеца трябва да съдържа цялата информация по чл. 47, ал. 1 от ЗПП, освен ако търговецът е предоставил тази информация на потребителя на траен носител преди сключването на договора от разстояние. По делото не е установено спазването на нито едно от тези изисквания, което съгласно чл.47, ал.10 от ЗПП е в доказателствена тежест на търговеца. Затова крайният извод на съда, че ищецът не е обвързан от договор за предоставяне на услугата „Мтел спот“ е достатъчен, за да се приеме, че ищецът не дължи на договорно основание претендираната сума за проведените чрез нея телефонни разходи.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския градски съд по поставените от ответника въпроси не следва да се допуска.

При този изход на спора касаторът дължи на И. П. К. 700 лв. разноски за касационното производство.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,