Определение № 192 от 30.03.2015 г. на ВКС по т. д. № 329/2015 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] – Д. Ю. Е., [населено място] срещу определение № 801/04.12.14г., постановено по ч.т.д.№ 554/12г. от Варненския апелативен съд в частта, с която е оставена без разглеждане молба вх.№ 3122/05.06.14г. за връщане на сумата от 17000 лв., представляваща внесена парична гаранция в производството по обезпечаване на предявения от молителя иск по т.д.№ 74/12г. на Добричкия окръжен съд. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна. Ответникът [фирма], [населено място] не взема становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира, че частната жалба е допустима, но неоснователна. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че не е налице предпоставката по чл.403, ал.1 ГПК – влязло в сила решение, с което предявеният иск, за обезпечаване на който е допуснато обезпечението и е внесена гаранцията, да е отхвърлен. Производството по делото е висящо, тъй като въззивното решение по т.д.№ 90/14г. на ВАС е обжалвано с касационна жалба. Определението е правилно. Неоснователно е позоваването от частния жалбоподател на наличието на останалите предпоставки по чл.403, ал.2 ГПК – липса на възражение и на предявен иск за вредите от ответната страна, след като производството по иска, за обезпечаването на който е наложена обезпечителната мярка, не е приключило, за да се прецени дали се е осъществила първата предпоставка за връщане на гаранцията – искът да е отхвърлен или производството по делото да е прекратено. По тези съображения въззивното определение следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд