Определение № 3046 от 18.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2466/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по подадена частна жалба от К. Д. К. срещу определение № 1090 от 05.02.2026 г. постановено по адм. дело № 252 по описа на Административен съд гр.Бургас за 2026 г., с което е отхвърлено направеното пред съда искане за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/№01-6500/3486#2 от 06.02.2024 г., поправен с решение за поправка на очевидна фактическа грешка №01-6500/3486#3 от 16.02.2024 г. издадени от заместник директор на Държавен фонд „Земеделие“. Според твърденията на частния жалбоподател определението е неправилно. Подробно при обжалването се навеждат доводи, че преценката на съда е неправилна и не са отчетени твърденията на страната за настъпването на трудно поправими вреди. Пренебрегнати са доказателствата приложени към искането, които установяват възможността за причиняване на значителна и трудно поправима вреда по отношение на лицето от евентуалното предварително изпълнение на АУПДВ. С частната жалба срещу определението се заявява се искане за неговата отмяна, както и да бъде постановено друго, с което да бъде уважена молбата за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение. Ответникът – зам. изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", надлежно уведомен за частната жалба не изразява становище в законовия срок. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна и срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното пред настоящия съд определение АС гр.Бургас е отхвърлил направеното от К. Д. К. искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на АУПДВ/№01-6500/3486#2 от 06.02.2024 г., поправен с решение за поправка на очевидна фактическа грешка №01-6500/3486#3 от 16.02.2024 г. издадени от заместник директор на Държавен фонд „Земеделие“. С процесния административен акт по отношение на частната жалбоподателка е установено задължение в размер на 162 461.92 лв. За да постанови обжалвания съдебен акт, съдът е приел, че не са налице предпоставките за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на процесния АУПДВ. Посочил е, че макар доказателствата по делото да установяват нови /неизвестни на органа/ обстоятелства, обосноваващи подаденото искане не е установена причинно-следствената връзка между направените или предстоящи плащания по предварителните договори и допуснатото по закон предварително изпълнение. Касае се за изпълнение на договорни задължения, които не зависят от плащанията по предварителното изпълнение. Добавено е, че финансовите затруднения на бенефициера не представляват значителна и трудноправима вреда, която може да се противопостави на обществения интерес. Финансовите ангажименти на жалбоподателката не са с характера на вреди, които по интензитет могат да се противопоставят на презюмирания от законодателя обществен интерес. След извършена е преценка на приложените доказателства, като е прието, че не е ясно каква е връзката между Й. К. и жалбоподателката, а по отношение на твърдението, че вземането на ДФЗ може да бъде обезпечено чрез стойността на имотите, които са собственост на лицето, то не е споделено, тъй като страната се позовава на пазарната стойност, а данъчната им оценка е тази въз основа на която следва да се прецени дали обезпечава вземането. При тази преценка стойността на имотите е по - малка от установеното задължение. Обжалваното определение е неправилно. Оспореният АУПДВ е издаден по реда на чл. 27 ЗПЗП и чл. 162 и сл. от ДОПК. Съгласно специалната разпоредба на чл. 27, ал. 9 ЗПЗП обжалването на издадените от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" или от оправомощените от него длъжностни лица актове за установяване на публични държавни вземания не спира изпълнението им. Тъй като не е предвидена изрична забрана за съдебен контрол допуснатото по силата на закона предварително изпълнение може да бъде спряно по реда на чл. 166, ал. 4 АПК - по искане на оспорващия и при условията на чл. 166, ал. 2 АПК. Съдът може да спре предварителното изпълнение, само ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. В тежест на оспорващия е да докаже, че съществува реална опасност да понесе такива вреди, че същите са значителни по размер или трудно поправими, че са налице нови обстоятелства, т. е. такива, които касаят периода след издаване на оспорения акт. В настоящия случай неправилен и необоснован е изводът на съда, че приложените към искането за спиране доказателства не установяват наличието на предпоставките по чл. 166, ал. 2 вр. ал. 4 АПК и причинно следствената връзка с настъпването на вредите. При подаването на частната жалба оспорващата твърди, че допуснатото предварително изпълнение би могло да й причини значителна или трудно поправима вреда и представя допълнително доказателства в подкрепа на твръденията си - акт за раждане на Й. К. /за да установи защо поема ангажимент за плащане по договор на това лице/, ГДД относно годишния доход на лицето и справка за задълженията, които има от НАП. Несподелимо е приетото от първоинстанционния съд, че финансовите задължения на лицето настъпили след издаване на АУПДВ са само облигационни отношения и плащанията по сключените договори са неотносими към задължението за плащане, установено по силата на административния акт. Изключването от страна на съда от кръга на вредите на такива, които имат финансов/имуществен характер, противоречи на смисъла и приложното поле на института на спиране на изпълнението на конкретен индивидуален административен акт, уреден в чл. 166 АПК. От друга страна, всички доказателства, приложени към жалбата до АС – Бургас, касаещи искането за спиране се отнасят за период след издаването на обжалвания АУПДВ, поради което допълнително установената тежест на публичното вземане в размер на 162 461.52 лева, би създало значителни затруднения. Този извод се подкрепя и от обстоятелството, че годишните доходи на К. К. не позволяват да обслужва без затруднение погасяването та задълженията си както към държавата, така и към частните контрагенти. Основателно е твърдението в частната жалба, че финансовото състояние на адресата на АУПДВ, не позволява безпроблемното погасяване на установените задължения. Освен това, значителният размер на установеното публично държавно вземане спрямо доказаните доходи на лицето, са достатъчни, за да обосноват извод за реална възможност от настъпване на значителни или трудно поправими вреди от предварителното изпълнение на оспорения АУПДВ за неговия адресат. В този смисъл предварителното събиране на установеното с акта задължение е несъвместимо с принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК. По така изложените съображения определението като неправилно следва да се отмени и да бъде постановено друго, с което да бъде спряно допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на обжалвания пред съда АУПДВ, издаден по отношение на К. Д. К. до окончателното приключване на спора относно законосъобразността му. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение