Решение № 12906 от 29.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13091/2013 г.

Решение № 12906 от 29.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13091/2013 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Георги Живков Арнаудов, в качеството му на зам. -директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Пловдив, срещу решение № 1054 от 15.05.2013 г. по адм. дело № 909 по описа за 2010 г. на административния съд - Пловдив, в частта, с която по жалба на Мариян Тимотеев Киров, едноличен търговец с фирма ЕТ "Мариян Киров - 78" е отменен ревизионен акт № 160900796 от 14.01.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с решение № 247 от 13.04.2010 г. на директора на "ОУИ"-гр. Пловдив относно определено задължение по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. за сумата над 16 969.70 лв. до 199 920.54 лв., главница и за сумата над 3 967.14 лв. до 46 736.98 лв., лихва, определени с ревизионния акт. Образувано е и по касационна жалба на Мариян Тимотеев Киров, едноличен търговец с фирма ЕТ "Мариян Киров - 78", чрез адв. Петър Костов, срещу същия съдебен акт в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу същия ревизионен акт, в частта относно определеното задължение чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 16 969.70 лв., главница и в размер на 3 967.14 лв., лихва, както и в частта на присъдените съдебни разноски. В касационните жалби са развити доводи за неправилност на обжалваното решение в посочените части поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, като се иска неговата отмяна в съответните части и постановяване на решение по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по първата касационна жалба - Мариян Тимотеев Киров лично и чрез неговия процесуален представител адв. Костов оспорва същата като неоснователна. Ответната страна по втората касационна жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Пловдив не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на първата касационна жалба и за неоснователност на втората касационна жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледани по същество са неоснователни. Административният съд - Пловдив е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 160900796 от 14.01.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с решение № 247 от 13.04.2010 г. на директора на "ОУИ"-гр. Пловдив. Същият е издаден в изпълнение на решение № 112 от 12.02.2009 г. на директора на "ОУИ"-гр. Пловдив, като ревизията е осъществена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК и с него за ревизираната 2007 г. са определени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 199 920.54 лв. и лихва за забава в размер на 46 736.98 лв. В ревизионното производство е констатирано, че ревизираното лице, което е едноличен търговец с фирма ЕТ "Мариян Киров - 78" е отчело отрицателен финансов резултат от търговия с промишлени стоки и услуги и нулева данъчна основа за ревизираната 2007 г. През същата година той е внесъл в предприятието си като едноличен търговец по сметка 501 "Каса" сумата 151 500.00 лв., като същият не е разполагал с доходи, които да съответстват на извършеното от него финансиране на собственото му предприятие. По повод ИПДПОЗЛ лицето е представило договор за банков кредит и обяснения за получени заеми от физически лица. При извършени проверки на тези лица е установено, че същите лица не са предоставили, а не са и имали възможност да предоставят такива средства в заем. Внесените суми в предприятието на едноличния търговец са приети като укрити доходи от таксиметрова дейност. Освен това физическото лице е регистрирало с пълномощни дружества по Закона за задълженията и договорите: "Евро-БГ", "Авто-комерсиал", "Аутотранс", "Експрес-2007", "Гранит - ПД", "Джесика", "Демар" и "Дети". Тези граждански дружества са извършвали таксиметров превоз на пътници в гр. Пловдив, като при реализирани насрещни проверки на същите органът по приходите е приел, че те не са регистрирани с истински пълномощни, понеже лицата, вписани като упълномощители не познават Мариян Киров и не са подписвали такива. Изискани са данни от ОП "Организация на транспорта" към община Пловдив за издадените разрешителни за извършване на таксиметрова дейност и за автомобилите, които са регистрирани за тези превозвачи и са осъществявали дейност. На лицата, които са регистрирани като шофьори на таксита в тези дружества също са извършени проверки и са изискани данни за реда, и начина на получаване и отчитане на оборотите от превозите. Констатирано е, че ежемесечно те са предавали на ревизираното лице определени суми от 60.00 лв. до 100.00 лв. Прието е че това са обороти, които са реализирани от Мариян Киров като пълномощник на дружествата, а неговото предприятие не е отчитало приходи от таксиметрова дейност, а и дружествата не са подавали декларации по чл. 92 от ЗКПО. Посочените дружества са действали като данъчнозадължени лица на таксиметровите шофьори, които са им отдавали автомобилите си под наем и на чието име са регистрирани касовите апарати. Така са констатирани две обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, а именно по т. 2 - данни за укрити приходи и т. 4 - липсва счетоводна отчетност по ЗСч, поради което ревизията е реализирана по специалния затова ред и данъчната основа е определяне по реда на ал. 2 от чл. 122 от ДОПК. Тя е формирана като разлика между декларираните от едноличния търговец приходи в размер на 98 526.33 лв., увеличени с недекларираните приходи от таксиметрова дейност от дружествата в размер на 1 604 939.46 лв., и декларираните разходи в размер на 118 074.02 лв. и недекларираните разходи за гориво във връзка недекларираните приходи от таксиметрова дейност в размер на 748 780.50 лв. От така формирания облагаем доход от 836 611.27 лв., след приспадане на задължителните социални осигурителни и здравноосигурителни вноски, е определена данъчна основа в размер на 835 852.27 лв. Формирано е задължение по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 199 920.54 лв. и лихва за забава в размер на 46 736.98 лв. Поради липса на счетоводни документи относно разхода на гориво за осъществяваната таксиметрова дейност, то той е изчислен на база среден разход на гориво по марка и модел на автомобилите, които са осъществявали процесната дейност и установения техен пробег, и средна цена на гориво. Средният разход е установен на база данни от интернет, а за установяване на средната цена на гориво е извършена проверка в счетоводството "Лайт комерс" ЕООД, както и справка за приблизителните пределни цени на "Лукойл България" АД по месеци за 2007 г. В мотивите на съдебното решение подробно е установена и изложена фактическата страна по спора, като са обсъдени и събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателства - разпит на свидетелите Милка Пехливанова, Лъчезар Димитров, Десислав Бобев и Петър Готев. Анализирани са и събраните доказателствени средства - съдебно-техническа експертиза с основно и допълнително заключения, и съдебно-счетоводна експертиза с основно и допълнително заключения. Съдът е отграничил основният спорен момент, а именно определяне размера на задължението, което изисква определяне размера на приходите от таксиметровата дейност на осемте граждански дружества, които са реализирани от ревизираното лице в качеството му на пълномощник без представителна власт, както и какъв е размерът на извършените разходи и неговите елементи, т. е. не само такива за гориво, а и за работни заплати, застраховки и резервни части. Обосновал е извод за частична законосъобразност на оспорения ревизионен акт, като настоящият съдебен състав намира, че правилно първоинстанционния съд е приел, че се явяват доказани двете обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК за реализиране на ревизията по специалния ред затова. Това е така с оглед на установените обстоятелства, че осемте дружества, регистрирани с неистински пълномощни, в две от които то е съдружник, както и с оглед на данните за получавани средства от таксиметровите шофьори, недекларирани и неосчетоводени като приходи от него. За да обоснове частичната основателност на жалбата, съдът е приел за недоказан извода на органа по приходите, че Мариян Киров е осъществил регистрацията с неистински документи на осемте дружества, което последно обстоятелство е преценявано в проведеното наказателно производство и постановена присъда № 197 от 9.05.2012 г. от РС-Пловдив, влязла в сила. Същата на основание чл. 413, ал. 2 от НПК, във връзка с § 2 от ДОПК е задължителна за административния съд по повод въпросите относно извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. С оглед задължителността на извода на наказателния съд, че не са налице доказателства относно факта, че Мариян Киров е знаел, че отделните дружества са регистрирани без съгласието на вписаните съдружници с неистински документи - пълномощни, от което следва другият извод, че не са налице доказателства, че именно това ревизирано лице е получавало приходите от дейността на отделните дружества, и преди всичко съобразно обясненията на самите таксиметрови шофьори, че са му предавали само суми около 100.00 лв., а не целия оборот, то размерът на данъчната основа се явява неправилно определен. Съдът е приел усреднена месечна сума на прихода от всеки шофьор в размер на 80.00 лв., като броят на шофьорите е 139 - по данни от ревизионния доклад и представените пътни книжки.. При формиране на данъчната основа съдът е приел, че не следва да се приспадат нормативно признати разходи, както и тези, предоставени на трето лице - Милка Пехливанова, като към декларираните от дейността като едноличен търговец приходи според съда следва да се прибави сумата от 133 440.00 лв., която представлява получените приходи от посочения брой шофьори. След приспадане на сумите за задължителни осигурителни вноски, съдът е определил данъчна основа в размер на 113 133.31 лв. и данък в размер на 16 969.70 лв., както и съответните на него лихви за забава. Актът е отменен са сумата над така посочения размер за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Тази преценка се обуславя от проведено ревизионно производство на същия ревизиран субект по повод прилагането на ЗДДФЛ за 2008 г., в резултат на което по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК е издаден ревизионен акт № 160901468 от 25.05.2010 г., оспорен по съдебен ред, при което е постановено съдебно решение № 1057 от 15.05.2013 г. по адм. дело № 1773 по описа за 2010 г. на административния съд - Пловдив, оставено в сила с решение № 3879 от 20.03.2014 г. по адм. дело № 9993 по описа за 2013 г. на ВАС, осмо отделение. В тези административно и съдебно производство е установена същата фактическа обстановка относно осъществяваната транспортна дейност от физическото лице като едноличен търговец, както и реализиране на приходи от това, така и от таксиметрова дейност на регистрирани по реда на ЗЗД граждански дружества чрез физически лица, осъществяващи също таксиметрова дейност. Конкретно и в тези производства са констатирани обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК, като данъчната основа по ал. 2 от тази норма е определена по същия описан по-горе начин. Преценката на правнорелевантните факти относно осъществявана дейност от тези дружества и реализиране на приходи от страна на същия ревизиран субект в двете му качества от страна на първоинстанционния и касационния съдебни състави е била обоснована от проведеното наказателно производство и постановената оправдателна присъда. Доколкото и за двете ревизирани години се установяват идентични факти относими към основните спорни моменти при безспорност на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК, то направените изводи от решаващите съдебни състави се явяват обвързващи и по отношение на настоящия съдебен състав. Същият изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд относно наличието на обстоятелства, обуславящи извършването на ревизията по особения ред, уреден в чл. 122 и сл. от ДОПК. По повод формирането на данъчната основа, която се оспорва и от двамата касатори, настоящият съдебен състав приема, че следва да се съобрази с вече постановените съдебни актове, цитирани по-горе, в които, както и в настоящото първоинстанционно решение са изложени подробни съображения от фактическо и правно естество, които са идентично и могат да бъдат съобразени до известна степен. Обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото съдебни разноски не се дължат на страните. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение