Определение № 159 от 18.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1465/2018 г.

Производството е по чл.248, ал.1 ГПК. Обжалвано е било определение от 19.02.2018 г., постановено по гр.д. № 1806/2018 г. на ГС – София, с което е оставено в сила решение с характер на определение от 23.06.2016 г., постановено по гр.д. № 41581/2013 г. на Софийски районен съд в частта му, с която е прекратено производството по делото по предявен от М. Р. М. против [фирма] иск по чл. 200 КТ. С определение от 25.04.2018г. по гр.д.№1465/2018г. е допуснато касационно обжалване на определение № 4005 от 19.02.2018 г., постановено по гр.д. № 1806/2018 г. на ГС – София, отменено е определение № 4005 от 19.02.2018 г., постановено по гр.д. № 1806/2018 г. на ГС – София, с което е оставено в сила решение с характер на определение от 23.06.2016 г., постановено по гр.д. № 41581/2013 г. на Софийски районен съд в частта му, с която е прекратено производството по делото по предявения от М. Р. М. против [фирма] иск по чл. 200 КТ и делото е върнато на Софийски районен съд за разглеждане на предявения от М. Р. М. иск по чл. 200, ал. 1 КТ. С молба от 02.05.2018г. М. Р. М., чрез процесуалния си представител, моли да бъде допълнено определението в частта за разноските. Върховният касационен съд, като взе предвид данните по делото и доводите на страните приема следното: При постановяване на определението си в производството по чл.274 ГПК Върховният касационен съд не се е произнесъл по искане за присъждане на разноски по делото, но в случая не следва да се присъждат такива за касационната инстанция, тъй като основателността на частната касационна жалба е довела до ново разглеждане на спора, който ще бъде разрешен по същество от РС София с постановяване на решение. Именно при разглеждане на спора по същество разноските ще следва да бъдат разпределени съобразно правилото на чл.78 ГПК /арг. т.4 ТД №6/2012г. ОСГТК на ВКС/. Ето защо молбата за допълване определение от 25.04.2018г., като бъдат присъдени разноски на частния жалбоподател за касационната инстанция, е неоснователна и следва да се остави без уважение. Предвид изложените съображения съдът: