Решение № 649 от 6.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1735/2009 г.

Решение № 649 от 6.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1735/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Бойка Ташева Производството е по чл. 290 от ГПК по касационната жалба на адвокат Д. като процесуален представител на Р. Л. Р. от [населено място] срещу въззивното решение на Ш. окръжен съд /ШОС/ от 17.VI.2009 г. по в. гр. д. № 577/2009 г. Ответниците по касационната жалба Л. Л. Р. и Ф. Х. Р., двамата от [населено място], област Ш., не са заявили становище пред настоящата инстанция. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато с определение № 723/24.VI.2010 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по въпроса "налице ли е идентитет между две дела по смисъла на чл. 224 от ГПК (отм.), когато правното основание на исковете по двете е едно и също, но по едното дело, заведено от трето лице, ответници са страните - ищец и ответници - по другото". По този въпрос ВКС на РБ, състав на IV ГО, счита следното: Съгласно чл. 224 от ГПК (отм.) спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван, тъй като то по силата на чл. 220, ал. 1 от ГПК (отм.) е задължително за страните, за наследниците и правоприемниците им и за всички съдилища и учреждения в РБ. Съгласно чл. 221, ал. 1 от ГПК (отм.) решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание. Тълкуването на посочените разпоредби налага извод, че пречка за воденето на второ дело по един и същи спор /предмет/ е наличието и на субективен идентитет с първото дело, т. е. страните по второто дело да са адресати на силата на присъдено нещо на решението по първото. Страни по смисъла на посочените разпоредби са ищеца и ответника, т. е. противопоставените субекти на процесуалното правоотношение, поради което силата на присъдено нещо важи само между тях, но не и между лицата, които са участвали в делото в едно и също качество - ищци или ответници. Следователно не е налице идентитет между две дела по смисъла на чл. 224 от ГПК (отм.), правното основание на исковете по които е едно и също, когато по едното дело, заведено от трето лице, противопоставените страни по другото /ищец и ответници/ са участвали в едно и също качество - на ищци или на ответници. Касационната жалба срещу така постановеното решение съдържа оплаквания за необоснованост и нарушение на процесуалния закон - касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Поддържа се неправилност на извода на въззивния съд за идентичност на двете дела, както и че поради това ищецът е лишен от разглеждане на спора по същество. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. Претендират се и разноски. За да се произнесе по същество по касационната жалба, ВКС на РБ, състав на IV ГО, съобрази следното: С решение № 66/22.III.2007 г. по гр. д. № 2599/2006 г. Ш. е прекратил поради недопустимост /липса на правен интерес за ищеца, какъвто има само другият съпруг/ производството по предявените от Р. Р. срещу Л. Р. и Ф. Р. искове с правно основание чл. 23 от СК (отм.) за обявяване недействителността на договор, обективиран в нот. акт № 92/2005 г., с който ищецът чрез пълномощника си Л. Р. продал на Л. Р. недвижим имот, поради липса на съгласие на съпругата на продавача - ищец С. Х. В., отхвърлил е исковете срещу същите ответници по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за обявяване нищожността на същия договор поради липса на съгласие на продавача, обявил е нищожността на договора на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, отменил е на основание чл. 431, ал. 2 посоченият нотариален акт и е отхвърлил ревандикационните искове. С атакуваното решение ШОС по въззивни жалби и на двете страни е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото. Съдът е приел, че е налице идентичност между исковете по настоящото дело и тези по гр. д. № 3086/2005 г. на Ш. Гр. д. № 3086/2005 г. е образувано по предявените от С. Х. В. /съпруга на Р. Р. - ищец по настоящото дело/ срещу Р. Р., Л. Р. и Ф. Р. искове за признаване нищожността на посочения по-горе договор за покупко-продажба на недвижим имот поради липса на нейно съгласие по чл. 23 от СК (отм.) и ревандикационни искове. Исковете са отхвърлени с влязло в сила решение. Прието е, че решаващите мотиви по това дело са снабдени със сила на присъдено нещо и спорът между страните, свързан с характера на процесното жилище като семейно или не и с редовността на даденото от Р. Р. на Л. Р. пълномощно, не може да се пререшава в настоящото производство по силата на чл. 220, ал. 1 и чл. 224 от ГПК (отм.). Налице е тъждественост на исковете по двете дела - участниците в производствата по тях са едни и същи, едни и същи са и основанията на исковете, техните предмети и петитуми. ВКС на РБ, състав на IV ГО, намира, че атакуваното решение е частично недопустимо, а в останалата му част - неправилно. Въззивното решение е недопустимо в частта, с която съдът е обезсилил първоинстанционния съдебен акт и в частта, с която е прекратено производството по предявените от Р. Р. срещу Л. Р. и Ф. Р. искове за прогласяване нищожност на договора за продажба на процесния имот на основание чл. 23 от СК (отм.). Срещу решението в тази част ищецът не е подал въззивна жалба, поради което то е влязло в сила и не е можело да бъде предмет на въззивното производство. Като се е произнесъл въпреки това, въззивният съд е излязъл извън правомощията си, предвидени в чл. 269 от ГПК. Ето защо и на основание чл. 270, ал. 3 изр. 1 във вр. с чл. 293, ал. 4 от ГПК в тази част атакуваното решение следва да бъде обезсилено и производството прекратено. Въззивното решение в останалата му част е неправилно. С оглед отговора на въпроса, послужил като основание за допускане на касационно обжалване, не е налице предвидената в чл. 224 от ГПК (отм.) процесуална пречка за разглеждане и разрешаване на спора по предявените по настоящото дело ревандикационни искове и такива за отмяна на основание чл. 431, ал. 2 от ГПК (отм.) на нот. акт № 92/2005 г. Това е така, тъй като липсва субективен идентитет между настоящото дело и гр. д. № 3086/2005 г. на Ш. с оглед на обстоятелството, че силата на присъдено нещо на решението по последното, в което страните по настоящото са участвали в едно и също качество - на ответници, не важи между тях. А относно исковете с правно основание чл. 26, ал. 1 и чл. 26, ал. 2 от ЗЗД не е налице нито субективен, нито обективен идентитет, тъй като по първото дело /гр. д. № 3086/2005 г./ такива искове не са били предмет на разглеждане. Ето защо и на основание чл. 293, ал. 2 от ГПК в частта по исковете по чл. 26, ал. 1, чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, по чл. 108 от ЗС и по чл. 431, ал. 2 от ГПК (отм.) атакуваното решение следва да бъде отменено и делото да се върне на въззивния съд за произнасяне по тях по същество, както и по претендираните пред настоящата инстанция разноски съобразно чл. 294, ал. 2 от ГПК. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,