Определение № 12583 от 08.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7892/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Х. А., чрез адв. Попова като процесуален представител, срещу решение № 5415 от 27.05.2025 г., постановено по адм. дело № 804/2024 г. по описа на Административен съд – Хасково в частта, в която е отменено определение № 3724 от 18.09.2024 г. относно конституирането му като заинтересована страна, както и в частта, в която е отменена заповед № РД-727/13.08.2024 г. на кмета на Община Харманли. Излагат се доводи за неправилност на решението в обжалваните части поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът сочи, че неправилно е заличен като заинтересована страна в процеса, тъй като притежава такова качество като подател на сигнала за извършеното незаконно строителство. Оспорва извода на съда за незаконосъобразност на заповедта. Твърди, че безспорно е налице незаконен строеж, неотговарящ на условията за търпимост, поради което подлежи на премахване. Прави искане за отмяна на съдебния акт в обжалваните части и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Я. А. И., чрез пълномощника си адв. Стойчев, в писмен отговор изразява становище за частична недопустимост на касационната жалба, а по същество – за нейната неоснователност. Претендира присъждане на направените разноски за настоящата инстанция. Ответникът - кметът на Община Харманли не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба срещу решението с характер на определение в частта, в която е отменено определение № 3724/18.09.2024 г. в частта, в която В. А. е конституиран като заинтересована страна по делото, е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срок. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд – Хасково е образувано по жалба на Я. А. И. срещу заповед № РД-727/13.08.2024 г. на кмета на Община Харманли, с която е наредено премахването на незаконен строеж: „Пристроен навес към жилищна сграда“, находящ се в [ПИ] по КК на гр. Харманли, [заличен текст] по ПУП на гр. Харманли, извършен от всички съсобственици на имота: Я. А. И., К. Г. К. и В. Х. А.. В т. 2 от разпоредителната част на заповедта е определен шестмесечен срок от влизането й в сила за доброволно изпълнение на разпореденото премахване от посочените в т. 1 лица като извършители. С определение № 3724/18.09.2024 г. и на основание чл. 154, ал. 1 във вр. с чл. 153, ал. 1 АПК съдът конституира като страни в производството: жалбоподател - Я. А. И., ответник – кмет на община Харманли и заинтересовани страни К. Г. К. и В. Х. А. в качеството им на съсобственици на процесния имот. Съдебното производство протича с участието на всички конституирани страни. С постановеното по делото решение съдът отменя определението си за конституирането на двамата съсобственици на имота като заинтересовани страни по делото, образувано по жалба на третия съсобственик срещу заповедта за премахване на незаконния строеж. За да постанови този резултат приема, че К. Г. К. и В. Х. А. са адресати на оспорения акт наред с жалбоподателя Я. А. И., поради което неправилно са конституирани в производството като заинтересовани страни. По същество отменя оспорената заповед, като излага съображения за издаването й от компетентен орган, в необходимата писмена форма, но при липса на мотиви, относими към жалбоподателя, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Като се позовава на заключението на съдебно-техническата експертиза, приема, че е налице некоректно посочване на местоположението на разпоредения за премахване строеж в скицата към констативния акт, както и че липсва тъждество между посочените размери и графичното изображение на наредения за премахване строеж. Достига до извод, че невръчването на констативния акт на всички адресати е довело до накърняване правото на защита на оспорващия заповедта и лишаването му от възможност да участва пълноценно в производството, с което са нарушени специалните правила на ЗУТ и общите разпоредби на чл. 35 и чл. 36 АПК. Приема за безспорно установено, че за процесния строеж, изпълнен в периода 1998 г. – 2000 г., няма одобрен проект и издадено строително разрешение, поради което правилно е квалифициран като незаконен съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, но от страна на органа не е извършена преценка за неговата търпимост, доколкото търпимите строежи не подлежат на премахване и забрана за ползване. По тези съображения отменя оспорената заповед в цялост, като посочва, че процесният акт е неделим в своята разпоредителна част и влизането му в сила по отношение на другите адресати би накърнило правата на оспорващия пред първата инстанция, което е в нарушение на принципа на чл. 6 АПК. По отношение на К. Г. К. съдебният акт като необжалван е влязъл в сила. Решението с характер на определение в обжалваната от В. А. част е неправилно. Страни в производството по обжалване на заповед за премахване на незаконни строежи по чл. 225 и чл. 225а ЗУТ са административният орган – издател на заповедта и лицата, адресати на заповедта. Според § 3 от Наредба № 13 от 23.07.2001 г., адресати на задължението за премахване могат да бъдат собствениците на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконни строеж, спрямо които се създава задължение за премахване. Административният орган разполага с оперативна самостоятелност да избере срещу кого от изброените лица да насочи разпоредителната част от административния акт, т.е. на кого да вмени задължението за премахване на незаконния строеж. В настоящия случай видно от разпоредителната част на оспорената заповед кметът на община Харманли вменява задължение за премахване на незаконния строеж на съсобствениците на имота, които освен това определя като извършители, сред които е и жалбоподателя В. А. наред с другите, посочени в заповедта лица. Същият участва в административното производство по издаване на акта и той се явява адресат на заповедта за премахване на незаконния строеж, тъй като с нея се създават задължения, рефлектиращи пряко в неговата правна сфера. Именно това обстоятелство го легитимира да участва и като заинтересована страна в съдебното производство, което е в пряка връзка с последиците от оспорения административен акт. В този смисъл настоящият състав следва трайната съдебна практика, че в производството по оспорване на заповед за премахване на незаконен строеж страни са адресатите на заповедта и административният орган - издател на акта. Ето защо, касационната жалба с характер на частна такава, подадена от В. А. срещу съдебния акт в частта, в която е отменено определението за конституирането му в производството като заинтересована страна, е основателна. Като приема обратното и всъщност го заличава като страна с обжалваното решение, Административен съд – Хасково постановява неправилен съдебен акт в тази част, който следва да бъде отменен. Независимо от това правото на участие на страната в първоинстанционното производство не е нарушено, тъй като е изразила становище и е направила доказателствени искания. В тази връзка делото не следва да се връща за продължаване на съдопроизводствените действия, както и предвид това, че по него е постановен краен акт за отмяна на оспорената заповед. Касационната жалба в частта, в която се обжалва решението в отменителната му част е процесуално недопустима като подадена от страна, за която не е налице правен интерес от оспорване на съдебния акт. Съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 АПК право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. В случая касаторът е страна по делото в първата инстанция. Не е налице обаче втората предпоставка по чл. 210, ал. 1 АПК за допустимост на касационното обжалване, тъй като решението не е неблагоприятно за него. Съдебният акт, с който е отменена заповедта за премахване на незаконния строеж, се явява позитивен за адресатите й, сред които е и касационния жалбоподател. Отпадането на вмененото задължение за премахване, респ. на поемането на разходите за това по отношение на съсобствениците на имота, върху който е изпълнен незаконния строеж, е правна последица от отмяната, обвързваща и В. А.. В тази връзка за него липсва правен интерес да обжалва постановеното по делото решение в отменителната му част. Такъв не може да се изведе и от обстоятелството, че положителният за адресатите на акта резултат е постигнат по оспорване на един от тях. Правният интерес не зависи също от поддържаното в хода на делото становище от касатора за законосъобразност на заповедта по чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ предвид подадения от него сигнал до административния орган, както и от желанието му за премахване на строежа поради това, че не е дадено съгласие от негова страна за изграждането му и за същия не са издадени строителни книжа. Правото на касационно обжалване е обусловено единствено от постановения със съдебния акт диспозитив. Затова причините, поради които съсобственик на имота подава сигнал до административния орган, в резултат на което е издадена оспорената пред съда заповед за премахване на незаконния строеж, не могат да обосноват правен интерес за подаване на касационна жалба срещу съдебния акт. Изводът за липса на активна процесуална легитимация на касационния жалбоподател в случая се извежда от разрешаването на правния спор от първоинстанционния съд, което е благоприятно като резултат за тази страна поради отмяната на административния акт. Предвид изложеното определението от 11.11.2025 г. за даване ход на делото по същество следва да се отмени, касационната жалба срещу решението в отменителната му част следва да се остави без разглеждане като недопустима, а производството по делото – да се прекрати в тази част. При този изход на спора – частично уважаване на подадената жалба и с оглед своевременно заявеното искане от ответника Я. А. И. за присъждане на разноски, касаторът следва да бъде осъден да заплати реално направените такива за настоящото производство в половин размер, а именно 600 лева, представляващи адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 17.07.2025 г. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,