Допълнително решение № 59 от 15.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3212/2015 г.

Производството е с правно основание чл.248 от ГПК.

Постъпила е молба от адвокат Р. – в качеството й на процесуален представител на И. Ц. А. - Д., касатор в приключило по реда на чл.290 ГПК производство - с искане да бъде допълнено постановеното от ВКС решение № 295 от 4.12.2015г., като й бъдат присъдени разноските, направени пред първата и въззивна инстанции /пред касационната са присъдени/, които изчислява на 2 820лв.

С оглед изискването на чл.248 ал.2 от ГПК – противната страна е уведомена на 28.01.2015г. за искането и в представено писмено становище счита същото за неоснователно. Изложеният довод е, че същото искане за разноски е било отхвърлено от долните инстанции.

Настоящият състав на Върховен касационен съд, с оглед постъпилата молба, като взе пред вид доказателствата по делото и съобразно закона, намира следното:

С решение № 295 от 4.12.2015г. съдът е отменил въззивния акт и е разрешил въпроса по същество като е уважил претенцията на касаторката с правно основание чл.127а СК. По направеното с жалбата искане за присъждане на всички разноски в отделните инстанции, съдът се е произнесъл само частично, като е присъдил само тези, направените при втората касация.

Липсата на произнасяне по цялото искане е основание за допълване на постановения акт.

Съгласно чл.78 ал.1 от ГПК – заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение на един адвокат, се заплащат от ответника.

В случая производството е започнало на 12.11.2008г. и два пъти е разглеждано от касационна инстанция. За този период установените като извършени от ищцата разходи са следните:

• по гр.д.№ 4410/08г. на СРС – 900лв. за адвокатско възнаграждение, реалното внасяне на които е удостоверено с договор за правна защита и съдействие № 0801242 от 12.11.2008г. /стр.87 от материалите по делото/,

• по гр.д.№ 12651/11г. на СГС – 850лв. за адвокатско възнаграждение, реалното внасяне на които е удостоверено с договор за правна защита и съдействие № 0154793 от 19.09.2011г. /стр.18 от материалите по делото/,

• по гр.д.№ 4402/13г. на ВКС – 500лв. за адвокатско възнаграждение за изготвяне на касационна жалба, реалното внасяне на които е удостоверено с фактура № 27 от 11.12.2012г. /стр.27 от материалите по делото/ и 200лв. за адвокатско възнаграждение за представителство и защита по делото, фактура № 129 от 11.11.2013г. /стр.66/, както внесени 30лв. и 40лв. държавни такси,

• по гр.д. № 3616/14г. на СГС – 300лв. за адвокатско възнаграждение, реалното внасяне на които е удостоверено с фактура № 28 от 11.06.2014г. /стр.12 от материалите по делото/.

Общият размер на така направените разноски възлиза на 2820лв.

При тези данни искането на молителката се явява основателно и следва да бъде уважено.

Възражението на ответника за неоснователност, пред вид факта, че долните инстанции са отхвърляли искането, не може да бъде споделено, тъй като основателността на искането за разноски се преценя в зависимост от изхода на делото. С оглед окончателния изход, пред вид цитираната норма на чл.78 ал.1 ГПК и факта, че актовете на долните инстанции са отменени, в полза на касатора следва да бъдат присъдени направените от него разноски.

Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето отделение