Решение № 1432 от 10.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5989/2015 г.

Решение № 1432 от 10.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5989/2015 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл. 160, ал. 6 от Дънъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, образувано по касационна жалба на "Р." АД, гр. Свищов, представлявано от адв. Ч., против решение № 155/14.04.2015 г. по адм. д. № 173/2014 г. по описа на Административен съд Велико Търново с молба за отмяната му като неправилно и присъждане на разноски. Ответникът, директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Велико Търново, представляван от гл. юрк. Р., в писмен отговор поддържа становище за неоснователност на касационната жалба, моли оспореното решение да бъде оставено в сила, претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от страна, за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като я разгледа по същество, констатира: С обжалваното решение Административен съд Велико Търново е отхвърлил оспорването на "Р." АД срещу ревизионен акт № 04251300045/24.10.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с решение № 32/20.01.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-Велико Търново. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че ревизионния акт е издаден от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Изложил е мотиви, че ревизията законосъобразно е извършена по реда на чл. 124а вр. с чл. 122 ДОПК, а оспорващият не е оборил констатациите в ревизионния акт. Решението е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, препятстващо преценката за съответствието му с материалния закон. Ревизията е открита със Заповед № 1300014/02.04.2013 г., издадена от М. Д., орган по приходите, началник отдел "Ревизии и проверки", дирекция "СДО" при ТД на НАП Велико Търново. Определени са компетентните за извършването й лица и видовете задължения по периоди, както следва: данък по чл. 42/49 ЗДДФЛ от 01.01.2008 г. до 28.02. 2013 г.; вноски за ДОО на наетите лица /извън осигурените на основание чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 КСО/ от 01.01.2008 г. до 28.02.2013 г.; вноски за здравно осигуряване на наетите лица /извън осигурените на осн. чл. 40, ал. 1, т. 2 и ал. 5 ЗЗО/ от 01.01.2008 г. до 28.02.2013 г.; вноски за ДЗПО за професионален фонд от 01.01.2008 г. до 28.02.2013 г.; вноски за ДЗПО за УПФ за наетите лица/извън осигурените на основание чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 КСО/ от 0.01.2008 г. до 28.02.2013 г. и вноски за фонд гарантирани вземания на работници и служители по несъстоятелност от 01.01.2008 г. до 31.12.2010 г. Констатациите на ревизията са изложени в ревизионен доклад № 1300045/02.09.2013 г. Ревизиращите органи са установили, че на 21.01.2013 г. с разходни касови ордери /без номера/ е извършено счетоводно изписване изплащането на трудови възнаграждения за периода от м. март 2002 г. до м. декември 2006 г. вкл. с отбелязване "допусната фундаментална грешка по НСС 8", предвид което са изискали представянето на рекапитулациите на ведомостите за заплати, документи, удостоверяващи датите на плащане на трудовите възнаграждения, документи относими към съставените годишни счетоводни отчети, хронологични описи на счетоводните записвания и пр . за периода. Резивираното лице е отказало да представи тези документи, позовавайки се на изтекла давност по чл. 109 ДОПК, въпреки изричната покана. При тази фактическа обстановка ревизията е извършила анализ на относимите към ревизираното лице обстоятелства по чл. 122, ал. 1 и ал. 1 вр. с чл. 124а ДОПК и го е надлежно уведомила, че ревизията ще бъде проведена особения ред . След анализ на приобщените към преписката счетоводни документи ревизията е приела, че трудовите възнаграждения за посочения период - март 2002 г. м. декември 2006 г. вкл. са изплатени на 21.01.2013 г., тъй като разходните касови ордери са от тази дата и счетоводното им отразяване е през 2013 г. Вписаното в тези ордери обстоятелство, че трудовите възнаграждения са изплатени през съответната година от периода не е прието за вярно, тъй като от една страна ревизираното лице не е представило изисканите счетоводни документи, а от друга - твърдението е в несъответствие с данни от годишните данъчни декларации, съставени в съответствие с годишните счетоводни отчети. Ето защо за периода 01.01.2013 г. -28.02.2013 г. по видовете задължения, предмет на ревизията, съгласно заповедта за възлагането й, са определени дължими суми, вкл. за периода 2002 г. -2006 г., представени в съответни таблици, в общ размер на 307498,83 лв. главница и лихви., За времето от 01.01.2008 г. до 28.02.2013 г. не са констатирани задължения. Въз основа на така съставения ревизионен доклад е издаден предметния на оспорването ревизионен акт, потвърден изцяло с решение № 32/20.01.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Велико Търново. Мотивите на първоинстанционното решение не съдържат анализ събраните по делото доказателства. По отношение провеждане на ревизията по особения ред са преповторени мотивите на ревизиращите органи, не е обсъдено в пълнота и в съвкупност с останалите доказателства и доводите на страните писменото заключение на назначената съдебно-счетоводна експертиза. В хода първоинстанционното производство оспорващият е релевирал довод за изтекла давност по смисъла на чл. 109, ал. 1 ДОПК, с който е мотивирал незаконосъобразност на начислените задължения за периода м. март. 2002 г. до м. декември 2006 г. Подобно възражение е направил и в хода на ревизията, отказвайки именно по тази причина да представи счетоводна документация за посочените години. Органите по приходите са изложили конкретно становище за неоснователността на възражението, последното е било предмет на оценка при съставяне на ревизионния акт и при постановяване потвърждаващото го решение на висшестоящия орган. В протововес на подхода на ревизиращия орган, първоинстанционният съд не е обсъдил това оплакване в жалбата. Въпросът е от изключително значение за правилното разрешаване на спора предвид факта, че ревизията, приемайки, че трудовите възнаграждения са изплатени на 21.01.2013 г. към задълженията за тази година са начислили и задължения от 2002 г., 2003 г., 2004 г., 2005 г. и 2006 г., ведно със съответните лихви, години, за които са приели, че трудовите възнаграждения са само начислени, без да са реално изплатени. Тук следва да се има предвид, че възражението за изтекла давност рефлектира и върху преценката за законосъобразност на проведената по чл. 124а вр. с чл. 122 ДОПК ревизия. Наред с това при проверка законосъобразността на обжалвания ревизионен акт по реда на чл. 160, ал. 2 ДОПК съдът е следвало, с оглед установените задължения за миналия период, да изложи мотиви дали обхвата на ревизията е надхвърлил периода по заповедта за възлагане на ревизията и на тази плоскост- валиден ли е в тази част ревизионният акт. Изложеното налага извод за неправилност на решението по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, обосноваващ отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд за нова прецизна проверка законосъобразността на оспорения ревизионен акт, вкл. служебна такава на основание чл. 160, ал. 2 ДОПК и излагане на мотиви по отношения решаващите доводи в жалбата. В това производство съдът следва да се произнесе и по разноските, претендирани в настоящата инстанция. Така мотивиран, на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,