Определение № 3356 от 01.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2150/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от М. Р. В., чрез адв. В. Д., срещу определение № 815 от 23.02.2024 г., постановено по гр. д. № 4774/2023 г. по описа на III г.о. на ВКС в производство по чл. 307 ГПК, с което е оставена без разглеждане молбата на М. Р. В. за отмяна по реда на чл. 304 ГПК на влязло в сила решение № 262267/14.07.2021 г., постановено по гр. д. № 1644/2020 г. на Районен съд – Варна, потвърдено с решение № 299/11.03.2022 г. по в. гр. д. № 2525/2021 г. на Окръжен съд – Варна. С частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт. Сочи се, че съгласно съдебната практика по прилагането на чл. 304 ГПК, когато придобиването на спорния имот е осъществено по време на брак, в производството по иск по чл. 108 ЗС неучаствалият съпруг е обвързан от силата на пресъдено нещо на решението. Твърди се още, че защитата срещу обвързващото го решение, неучаствалият съпруг може да осъществи чрез отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за разглеждането му от друг състав с неговото участие. Молителят се позовава и на съдебна практика, съгласно която решение по спор за права върху вещ съпружеска имуществена общност, постановено между единия съпруг и трето лице, може да се отмени по реда на чл. 304 ГПК по молба на другия съпруг. Навеждат се и доводи, че за да се допусне отмяната по чл. 304 ГПК е необходимо да се представят доказателства в производството за отмяна, че имотът е придобит по време на брака, тъй като само тогава би могло да се приеме, че е нарушено правото на участие на съпруга, който не е конституиран като страна по делото. Изложените съображения според страната обуславят правния интерес на молителя, респ. нейната материална легитимация. Искането е за отмяна на определението и връщане на делото за ново разглеждане. Отговор е постъпил от ответника Ян А. ван де Ф., чрез адв. Д. Д., който взема становище за неоснователност на частната жалба. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Съображенията за това са следните: Производството пред предходния състав на ВКС е било образувано по молба вх. № 263298/06.07.2023 г., подадена от М. Р. В., с правно основание чл. 304 ГПК, за отмяна на решение № 262267/14.07.2021 г. по гр. д. № 1644/2020 г. на Районен съд – Варна, потвърдено с решение № 299/11.03.2022 г. по в. гр. д. № 2525/2021 г. на Окръжен съд – Варна, което не е допуснато до касационно обжалване с определение № 50233/16.06.2023 г. по гр. д. № 3085/2022 г. на III г.о. на ВКС. С атакуваното в настоящото производство определение тази молба за отмяна е оставена без разглеждане. За да постанови този резултат, съставът на ВКС, след като е констатирал, че молителката М. Р. В. иска отмяна на влязло в сила съдебно решене, което има правоустановяващо действие (чл. 26, ал. 2, предл. пето ЗЗД и чл. 17, ал. 1 ЗЗД), като съдържа и отсъждане да се отстъпи собственост и предаде владение (чл. 108 ЗС) е обосновал извод, че за нея не е налице правен интерес да иска отмяната му. Изрично е посочил, че предвид формираната сила на пресъдено нещо по уважените искове, то решението е благоприятно и за самата молителка, като съдът не се е произнасял по въпрос дали след като действителният приобретател по придобивната сделка е бившият ѝ съпруг, то това изключва нейните права в собствеността. Обобщено е, че макар съдебният процес да е бил проведен без участие на бившата съпруга на ищеца като сътитуляр, това не засяга правата на последната в случай, че искът за разкриване на персоналната симулация е уважен, съответно е уважен и обусловеният от разкриването на симулацията иск по чл. 108 ЗС. В тази връзка като допълнителен аргумент, предходният състав на ВКС е съобразил, че когато процесуалните действия, извършени от единия съпруг по предявен иск за собственост са довели и до неблагоприятно засягане на общото право и доколкото от силата на пресъдено нещо ще бъде обвързан и неучаствалият съпруг, то ще е налице случай, при който защитата на другия съпруг е обезпечена чрез възможността да иска на основание чл. 304 ГПК отмяна на влязлото в сила решение или определение за прекратяване на производството поради отказ от иска. Приел е, че настоящият случай не е такъв, доколкото искът е бил проведен успешно и без участието на молителката, а от установеното положение в решението по уважените искове за нея могат да следват единствено права, които разрешеният правен спор не отрича, не преклудира и не засяга неблагоприятно. Предвид изложеното е формиран извод, че М. В. няма правен интерес да иска отмяна на благоприятно за нея решение. Обжалваното определение е правилно и законосъобразно. Отмяната по чл. 304 ГПК защитава трети лица, които не са взели участие по делото, защото не са били конституирани по надлежния ред, въпреки че са имали обезпечено от закона право на участие като необходими другари на главна страна, и чиито права са смутени или увредени от влязло в сила решение, постановено между други лица, но разпростиращо своята сила на пресъдено нещо и по отношение на молителите. По предявен от или срещу съпрузите иск за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност, съпрузите са необходими, но не са задължителни другари – Тълкувателно решение № 3/ 29.06.2017 г. по тълк.д. № 3/ 2016 г., ОСГК, ВКС и затова процесуалната им легитимация не е съвместна и съдът не следи служебно за конституиране на страната на ищеца или ответника на неговия съпруг. Съпрузите по тези искове са необходими факултативни другари, съгласно приетото в т. 12 от ППВС № 2/1977 г. и ТР № 3/2016 г. на ОСГК на ВКС, защото поради естеството на спорното правоотношение решението следва е еднакво за двамата съпрузи. В посоченото тълкувателно решение е разяснено още, че предявяването на искове за собственост, когато имат за предмет вещи или имоти, притежавани в режим на съпружеска имуществена общност, не е действие на разпореждане, а само на управление. Във връзка с горното е изведен и изводът, че всеки от съпрузите има право сам да извършва и процесуални действия относно общото право, които по начало не са разпоредителни действия, а са насочени само към неговата защита. Следва да се посочи, че законът признава право на отмяна за необходимия другар, който не е бил страна по делото, като в допълнение влязлото в сила решение следва да е и неизгодно за него. Аргумент за горното следва от съдържанието на чл. 304 ГПК, който препраща към чл. 216, ал. 2 ГПК и от изискването за правен интерес от всяка молба, с която съдът е сезиран. В настоящия случай, както правилно е изтъкнал предходният състав, молителката няма правен интерес от отмяна на влязлото в сила решение, тъй като то е благоприятно за нейната правна сфера. Предявените от бившия ѝ съпруг иск по чл. 26, ал. 2, предл. пето ЗЗД за разкриване на персонална симулация и обусловения от него иск за ревандикация по чл. 108 ЗС са били уважени с постановеното влязло в сила решение, чиято отмяна се иска, поради което липсва правен интерес от искането по чл. 304 ГПК, заявено от молителката в качеството ѝ на необходим другар. Както е отчетено и от предишния състав на ВКС, от мотивите към ТР № 3/2016 г. на ОСГК на ВКС следва, че възможността да се иска отмяна на основание чл. 304 ГПК е предоставена на неучаствалия в делото съпруг, в случаите когато процесуалните действия, извършени само от другия съпруг по иск за собственост са довели до неблагоприятно засягане на общото право, доколкото от силата на пресъдено нещо на съдебното решение ще бъде обвързан и неучаствалият в делото съпруг. Процесният случай не е такъв, тъй като предявените от бившия съпруг на молителката искове са били уважени и съответно тези процесуални действия не са довели до неблагоприятно засягане на общото право, а напротив постановеното решение е благоприятно и за молителката. С оглед на това изводът на състава, че последната няма правен интерес да иска отмяната му и молбата ѝ за отмяна с правно основание чл. 304 ГПК е оставена без разглеждане, е правилен и законосъобразен, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III г.о.,