Определение № 7207 от 26.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2771/2025 г.

Производството е по чл. 248 ГПК вр. чл. 144 АПК. Образувано е по молба на Д. И. К. за изменение на Решение № 9814/15.10.2025 г., постановено по адм. дело № 2771/2025 г. на Върховния административен съд, в частта му за разноските. Ответникът – директорът на Териториално поделение на национален осигурителен институт (ТП на НОИ) – Пловдив чрез процесуален представител юрисконсулт Рангел Панов, в писмено възражение поддържа становището, че съдът следва да отхвърли искането за изменение на решението в частта за разноските като неоснователно. Молбата е подадена в предвидения по чл.248 ГПК преклузивен срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С Решение № 9814/15.10.2025 г., постановено по адм. дело № 2771/2025 г. Върховният административен съд е отменил първоинстанционното съдебно решение, с което е било уважено оспорването, като е отхвърлил жалбата срещу актовете на органите на НОИ. Отчитайки изхода на спора, с решението си ВАС е осъдил Д. И. К. да заплати на ответника по касация Национален осигурителен институт своевременно заявените и понесени от него разноски за заплатена държавна такса в размер на 200лв. и възнаграждение за осъществена юрисконултска защита в размер на 100лв., т.е. 300 лв. общо, за касационната инстанция Неоснователно е твърдението на молителя, че по силата на чл.120, ал.1 КСО, не следва да бъде осъден да заплати държавната такса дължима за образуване на касационното производство, както и за юрисконултско възнаграждение. В случая намира приложение специалната (по отношение на таксите в касационното производство) норма на чл. 227а, ал. 4 от АПК, съгласно която се дължи държавна такса и по дела за пенсионно осигуряване. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълкувателно дело № 5/2009 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд, в случаите, в които съдът отхвърли оспорването на административния акт, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебно-административното производство. В конкретния случай са налице тези условия, поради които необосновано е заявено искане за неприсъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 143 от АПК, правилата за дължимост на разноски са обусловени от резултата при оспорването. В случая следва да бъде субсидиарно приложен ГПК на основание чл. 144 от АПК. Съответно на това правото на съдебни разноски - присъждане на юрисконсултско възнаграждение при благоприятен за органа изход на спора, възниква по силата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, която норма гласи, че в полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Ето защо правото на съдебни разноски възниква в хипотезите на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 143, ал. 4 от АПК, с оглед изхода на производството и от факта, че административният орган (респ. юридическото лице) е защитаван от юрисконсулт. Отговорността за разноски е гражданско облигационно отношение, произтичащо от процесуалния закон и уредено в него, като съдът в хипотезата на отхвърлена жалба присъжда адвокатско възнаграждение не в полза на представляващия юрисконсулт, а в полза на юридическото лице, което е защитавано от него, респективно към това ЮЛ, в чиято структура се намира представляваният по този начин едноличен административен орган, издал оспореният административен акт. Правилно и съобразно установеното правило (в действалата редакция към момента на постановяване на съдебния акт, чието допълване се иска) с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ е определен и размерът на определеното юрисконсултско възнаграждение. По силата на посочената норма, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 240 лв. В конкретния случай е извършено процесуално представителство от ст. юрк. Р. Панов по делото, а определеният размер на възнаграждение е в минимален размер от 100 лева. Определеното възнаграждение не е прекомерно, тъй като съдът е присъдил минимален размер предвид липса на фактическа и правна сложност на делото. По тези съображения искането е неоснователно. Воден от горното, Върховният административен съд, шесто отделение