Решение № 399 от 13.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 679/2012 г.

Решение № 399 от 13.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 679/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Бойка Стоилова Производството е по чл. 307 във вр. с чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молбата на адвокат К. като процесуален представител на Б. К. Б. от [населено място] с искане да бъде отменено решението на Ямболския окръжен съд /ЯОС/ от 31.I.2012 г. по в. гр. д. № 4/2012 г. Твърди се, че всички обявления на Ямболския районен съд, вкл. това за постановеното решение, били изпращани на молителя на адрес, различен от посочения от него, като само неговата заинтересованост и лични проверки на място в съда били причина той да ги получава, някои от които със съществено закъснение, което затруднило защитата му. Твърди се и че в нарушение на чл. 259, ал. 2 ГПК след подаването от молителя на молба за правна помощ срокът за обжалване на първоинстанционното решение не бил спрян, а делото било придвижено до ЯОС само по въззивната жалба, подадена от него, само за да спази срока за обжалване, а тя не била юридически обоснована. Съдът следвало да спре срока и да връчи на служебния защитник първоинстанционното решение, който да изготви жалбата. Това не било сторено и правната помощ не могла да се осъществи реално пред ЯОС, обвързана с юридически необоснованата жалба, довело до постановяването на решение един ден след проведеното съдебно заседание, с което логично жалбата не била уважена. По този начин не бил надлежно представляван пред въззивния съд. Ответникът по молбата за отмяна [фирма] Я. не е заявил становище. Върховният касационен съд, състав на Второ ГО, намира, че молбата за отмяна е допустима, но разгледана по същество - неоснователна, съображенията за което са следните: С атакуваното по реда на отмяната решение на ЯОС по гр. д. № 4/2012 г. е потвърдено решението на ЯРС от 27.Х.2011 г. по гр. д. № 1084/2011 г., с което са отхвърлени предявените от Б. К. Б. срещу [фирма] искове с правно основание чл. 128 КТ за присъждане на пълния размер трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата 220 лв. за периода м. 12/2008 г. - м. 01/2009 г. и цялото трудово възнаграждение за периода 1.IV.2008 г. - 15.V.2008 г. в размер на 240 лв. При разглеждането на делото пред първоинстанционния съд всички призовки и съобщения са връчвани лично на молителя, в т. ч. и първоинстанционното решение. На 8.Х.2011 г., т. е. в срока за въззивно обжалване, Б. е подал въззивна жалба, като на същата дата е подал и молба за правна помощ, каквато му е предоставена с определение от 21.ХI.2011 г. На 25.ХI.2011 г. му е назначена адвокат Кр. А., но поради отказ да получи изпратеното й съобщение за това е назначена адв. Ж. Н., преупълномощила адв. К. На 11.ХI.2011 г. молителят лично е бил уведомен за отстраняване нередовности на въззивната жалба, което той е сторил с допълнение към жалбата, депозирано на 17.ХI. 2011 г. В проведеното на 30.01.2012 г. съдебно заседание пред ЯОС молителят се е явил лично и с адв. К., който заявил да се даде ход на делото и е изложил съображения, че първоинстанционния съд се е произнесъл по нередовна искова молба с искане постановеното от него решение да бъде отменено. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК заинтересуваната страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В разглеждания случай твърденията на молителя не обосновават наличието на нито една от посочените хипотези. Въпреки че призовките и съобщенията са изпращани от първоинстанционния съд на молителя на адрес, различен от посочения от него в исковата молба, те са му били връчвани лично и своевременно /с изключение на призовката за първото съдебно заседание на 7.Х.2011 г., но в него той се е явил лично и е заявил изрично, че не възразява по призоваването и да се даде ход на делото/. Следователно той не е бил лишен от възможност да участва в делото вследствие нарушаване от съда на правилата по призоваването. И второто наведено от молителя основание за отмяна - ненадлежно представляване пред въззивния съд, обосновано с неправилно приложение на чл. 259, ал. 2 ГПК, в случая не е налице. Според чл. 259, ал. 2 ГПК срокът за въззивно обжалване се прекъсва с подаването на молба за правна помощ и не тече, докато молбата се разглежда. Т. е. срокът се прекъсва само ако до изтичането му не е подадена жалба, но е направено искане за предоставяне на правна помощ. В случая е несъмнено и безспорно, че молителят е подал жалба в преклузивния срок и едновременно с това е подал и молба за предоставяне на правна помощ. При това положение не са били налице предвидените в посочената разпоредба предпоставки за прекъсване на срока за въззивно обжалване. Следва да се отбележи и че пред въззивния съд молителят е бил представляван от адвокат, който е релевирал в открито съдебно заседание виждането си в какво се състои порочността на първоинстанционния съдебен акт с доводи, различни от тези във въззивната жалба на молителя, и те са взети предвид и преценени от въззивния съд. По изложените съображения молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ ГО,