Определение № 60328 от 21.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2580/2021 г.

Производството е по чл. 248, ал.1 ГПК. Производството е образувано с частна касационна жалба с вх. № 261732 от 16.04.2021 г. на Ж. А. Й. ,представлявана от своя настойник А. Й. и чрез адв. Н. Д. – Шумен срещу определение от 12.01.2021 г. по в.гр.д. № 520/2020 г. на ОС – Шумен. С определение № 593 от 20.07.2021 г. по гр.д.№2580/2021г. по описа на ВКС настоящият състав на IV – г.о. на ВКС е оставил без разглеждане частната касационна жалба. С молба вх.№ 7108 от 02.08.2021г. Н. А. М., чрез процесуалния си представител, моли да бъде изменено определението в частта му за разноските. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна – Ж. Й. представлявана от своя настойник А. Й. и чрез процесуалния си представител, е представил писмен отговор, в който излага съображения за неоснователност на молбата по чл. 248 ГПК. Върховният касационен съд, тричленен състав на четвърто гражданско отделение, като прецени данните по делото, намира следното: С определението си настоящия състав на IV – г.о. на Върховният касационен съд е оставил без разглеждане частна касационна жалба с вх. № 261732 от 16.04.2021 г. на Ж. Й. представлявана от своя настойник А. Й. срещу определение от 12.01.2021 г. по в.гр.д. №520/2020 г. на ОС – Шумен, с което..... В отговора на частната жалба ответникът е обективирал искане за присъждане на разноски пред настоящата инстанция, а с писмения отговор е представен и договор за правна защита и съдействие № 88291/лист 44 по делото/ и списък по чл. 80 ГПК/лист 45 по делото/. След преценка на обстоятелствата по делото, настоящият състав на ВКС намира, че молбата е основателна. Молбата за допълване на определението в частта за разноските е постъпила в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК (депозирана по електронната поща на 02.08.2021 г.) и същата се явява процесуално допустима. Правото на разноски по делото е имуществено право на страната, която е постигнала позитивен правен резултат в рамките на спора по същество, респ. при обжалване пред съответната съдебна инстанция, тъй като съгласно чл. 81 ГПК разноски се дължат за всяка една от съдебните инстанции. Разноските следва да бъдат присъдени само, когато се установи твърдението за реалното им извършване. Всяка от страните в процеса е отговорна за направените разноски, отговорността за разноски по принцип е обективна, защото загубилата спора страна отговаря за разноските. На основание чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на направените по делото разноски и в случаите, когато делото е прекратено. Съобразно задължителните разяснения обективирани в т. 1 от Тълкувателно решение по тълк.д. № 6/2012 г., ОСГТК, ВКС, вписването за направеното плащане в договора за правна помощ има характер на разписка и е достатъчно за доказване на извършените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на вписаната сума. В настоящия случай заплащането на сумата 200 лв. за адвокатско възнаграждение, е установено с цитирания по-горе договор за правна защита и съдействие, в който е отразен начин на плащане – в брой, поради което съдебните разноски частната жалбоподателка следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените разноски за процесуално представителство предВКС.. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.,