Определение № 702 от 10.10.2014 г. на ВКС по т. д. № 2857/2014 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на ищеца [фирма], [населено място] срещу постановеното в откритото съдебно заседание на 01.07.2014г. по в.т.д.№ 266/2014г. на Апелативен съд Варна определение за спиране, на основание чл.229 ал.1,т.4 ГПК, на въззивното производство. Последното е образувано по жалба срещу решение по иск с правно основание чл.517,ал.3 ГПК- за прекратяване на търговското дружество [фирма], [населено място]. Делото е спряно до приключване на производството по гр.д.№ 190/2014г. на РС Балчик с предмет, предявен по реда на чл.422 ГПК иск от [фирма] срещу Т. Г. Г. за установяване съществуването на вземане, за чието събиране е образувано изпълнителното дело, изпълнението по което е насочено срещу дела на съдружника Т. Г. и по което взискателят е овластен от съдебния изпълнител да предяви иска по чл.517,ал.3 ГПК. Жалбоподателят иска отмяна на определението. Твърди, че възражението на длъжника не е депозирано в срок, а и производството по установителния иск няма значение за правилното решаване на спора за прекратяване на търговското дружество. Частната жалба е депозирана в срок, но е неоснователна. Безспорно е, че изпълнителното производство, изпълнението по което е насочено върху дела на длъжника Т. Г. от [фирма], е образувано въз основа на изпълнителен лист и заповед за изпълнение на парично задължение, основано на документ по чл.417,т.9 ГПК, издадени по ч.гр.д.№ 569/2012г. на РС Балчик като длъжникът Т. Г. е осъден да заплати на [фирма] сумата 21 000лв. по запис на заповед от 07.06.2012г. Предмет на производството по гр.д.№ 190/2014г. на РС Балчик е предявен по реда на чл.422 ГПК иск на [фирма] срещу Т. Г. за установяване съществуването на това вземане, като са представени доказателства, че делото е насрочено за разглеждане в съдебно заседание и е отложено за 29.09.2014г. В настоящото производство е недопустима преценката дали възражението на длъжника по чл.414 ГПК, послужило като основание за завеждане на иска за установяване на вземането, е било депозирано в срок. Съгласно разпоредбата на чл.422,ал.3 ГПК, ако искът бъде отхвърлен, изпълнението се прекратява. Константна е практиката на ВКС, че абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на конститутивния иск за прекратяване на търговското дружество с ограничена отговорност по реда на чл. 517, ал. 3 ГПК, е наличието на висящо изпълнително производство, по което ищецът има качеството на взискател, а търговското дружество – на трето задължено лице, осуетило изпълнението върху стойността на припадащата се на длъжника в изпълнителното производство стойност на дружествения му дял. При прекратяване на изпълнението като резултат на отхвърлянето на иска по чл.422 ГПК, тази положителна процесуална предпоставка, която следва да е налице и към момента на постановяване на съдебното решение на въззивната инстанция по иска по чл.517,ал.3 ГПК, би отпаднала, тъй като ищецът няма да има качеството на взискател. От това произтича обусловеността на спора за прекратяване на дружеството от решението по установителния иск, независимо от липсата на идентичност на страните по двете дела. Мотивиран от горното ВКС, ТК, състав на І т.о.