Определение № 13946 от 20.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11564/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Т. Л. Д. от гр.Шабла, чрез адв. П. Павлов, срещу Определение №1926/15.10.2024 г., постановено по адм. дело №483/2024 г. по описа на Административен съд/АС/- Добрич. В частната жалба се излагат подробни доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното определение. Според частния жалбоподател след като в конкретния случай е оспорен мълчалив отказ по заявление на основание чл.15 и чл.20 от Регламент /ЕС/679 от 2016 г. на Европейския парламент и на Съвета, с което е направено алтернативно искане за отмяна на изричен отказ, е следвало административният съд да отмени последния като незаконосъобразен. По отношение на присъдените разноски за юриск. възнаграждение в размер на 300 лв. частният жалбоподател излага съображения, че същите са прекомерни, като надвишаващи предвидените размери в чл.24 от Наредбата за правната помощ. Претендира разноски за държавна такса и за адвокатско възнаграждение на основание чл.38,ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата по представен списък на същите. Ответникът – „ИЗИ ФИНАНС“ЕООД, чрез процесуалния представител юрисконсулт А. Гюров, депозира писмен отговор по частната жалба, в който оспорва същата като неоснователна. Сочи се, че частният жалбоподател неправилно е навел съображения по съществото на спора, след като съдът е прекратил съдебното производство поради недопустимост на жалбата, като преждевременно подадена. По отношение на частната жалба срещу определението в частта относно присъдените разноски за юриск. възнаграждение ответникът намира същата за недопустима, тъй като е подадена молба по чл.248 от ГПК от жалбоподателката Д. на същия ден, когато е подадена и частната жалба срещу процесното определение. Претендира юриск. възнаграждение в размер на 200 лв. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от частния жалбоподател. Върховният административен съд, Пето отделение, намира частната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: Съдебното производство пред АС – Добрич е започнало по жалба от Т. Л. Д. от гр. Шабла, подадена чрез адв. П. Павлов – САК, срещу Мълчалив отказ на „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК 201196810, представлявано от Б. Н., по подадено заявление на основание чл. 15 и чл. 20 от Регламент /ЕС/ 679 от 2016 г. на Европейския парламент и на Съвета /Регламента/ в частта, в която не е предоставено потвърждение за обработваните лични данни по смисъла на чл. 15 от Регламента, както и в частта, в която не са предоставени данни за извършените във връзка с договорите плащания. Съдът е изискал административната преписка, която е представена със становище на ответника по делото - „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК 201196810, представлявано от Б. Н., че жалбата е недопустима, тъй като е подадена преждевременно, подписана с електронен подпис от адв. Павлов на 30.08.2024 г., заведена в дружеството на 02.09.2024 г., с оглед на което към датата на подаване на жалбата – 25.09.2024 г., срокът за произнасяне не е бил изтекъл по смисъла на чл. 12, ал. 3 от Регламента. Първоинстанционният съд е приел, че административното производство е образувано по заявление от Т. Л. Д., чрез адв. Павлов, с поставена под него дата – 30.08.2024 г. и подписано саморъчно от адв. Павлов, като на това последното е поставена дата на получаване от ответника – 02.09.2024 г. От разпечатка на кореспонденция между страните съдът е приел за установено, че заявлението, именовано от ответника „запитване“, е регистрирано с вх. № 77 – ТД/ 02.09.2024 г. Последното е във връзка със сключен Договор за предоставяне на кредит № 381549 от 11.04.2022 г. между Т. Л. Д. и „Изи Финанс” ЕООД, ЕИК 201196810, като е поискано на основание чл. 15 от Регламента, на г-жа Д. да бъде предоставено потвърждение за обработваните от дружеството нейни лични данни, в това число целите за обработването, съответните категории лични данни, получателите или конкретните получатели, пред които са или ще бъдат разкрити личните данни, предвидения срок за съхранението на всяка от личните данни и останалите, предвидени реквизити, както и да ѝ бъде предоставено копие на личните данни, които са в процес на обработване. Посочено е, че в обема на обработваните лични данни се съдържа информация за извършените от лицето плащания по сключения договор, поради което, на основание чл. 15 и чл. 20 от Регламента, се иска да бъдат предоставени свързаните с направените плащания лични данни, от които да е видно суми в какъв размер и на кои дати са постъпили лично от Т. Д. за погашение по сключения между страните договор, както и за погашения на кои компоненти от договора са използвани от кредитора заплатените суми /в това число главница, лихви, такси, неустойки и други/. Със заявлението е направено искане да бъде предоставено копие на Договор № 381549, сключен между г-жа Д./в качеството на кредитополучател/ и ответника/в качеството на кредитодател/, като носител на лични данни, обработвани от дружеството на основание възникналите облигационни правоотношения. АС - Добрич е приел за безспорно, че ответникът е администратор на лични данни по смисъла на чл. 4, т. 7 от Регламента, а от събраните по делото доказателства е видно, че Т. Д. е субект на данни, поради наличието на облигационно отношение между страните по делото. Д. е субект, чийто лични данни са обработвани от дружеството - ответник по жалбата. На посочения електронен адрес от адв. Павлов е изпратен процесният договор за заем и той е потвърдил получаването му, поради което съдът е приел, че жалбата е насочена само досежно поставените въпроси в заявлението. Съдът е цитирал разпоредбата на чл. 37б, ал. 1 от Закона за защита на личните данни/ЗЗЛД/, съгласно която субектът на данни упражнява правата по чл. 15 - 22 от Регламент /ЕС/ 679 от 2016 на Европейския парламент и на Съвета чрез писмено заявление. Според чл. 37в, ал. 1 от ЗЗЛД заявлението по чл. 37б съдържа: 1.име, адрес, единен граждански номер или личен номер на чужденец или друг аналогичен идентификатор, или други идентификационни данни на физическото лице, определени от администратора, във връзка с извършваната от него дейност; 2. описание на искането; 3.предпочитана форма за получаване на информация при упражняване на правата по чл. 15 - 22 от Регламент /ЕС/ 2016/679; 4.подпис, дата на подаване на заявлението и адрес за кореспонденция, а според ал. 2 на същата разпоредба при подаването на заявление от упълномощено лице към заявлението се прилага и пълномощно. Посочил е, че съгласно чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД, при нарушаване на правата по Регламент /ЕС/ 679 от 2016 на Европейския парламент и на Съвета и по този закон субектът на данни може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на АПК, като в ал. 4 е въведено ограничително условие, според което субектът на данни не може да сезира съда, когато има висящо производство пред Комисията за същото нарушение или нейно решение относно същото нарушение е обжалвано и няма влязло в сила решение на съда, като по искане на субекта на данни или на съда, Комисията удостоверява липсата на висящо производство пред нея по същия спор. Съдът правилно е приел, че административният ред не е задължителен, а само, ако е налице производство вече пред КЗЛД, то същото изключва сезирането на съда, поради което възражението в тази насока е неоснователно. За да остави без разглеждане жалбата срещу мълчаливия отказ АС-Добрич е приел, че жалбоподателката претендира сезиране на съда по реда на чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД против мълчалив отказ на дружеството, в качеството му на администратор на лични данни, по молба/искане/заявление по реда обаче на чл. 15 и чл. 20 от Регламента. Съдът е съобразил е разпоредбата на чл. 12, ал. 3 от Регламента, с която е предвиден специален срок за произнасяне на ответника, а именно: в срок от един месец от получаване на искането, който при необходимост може да бъде удължен с още два месеца, като се вземе предвид сложността и броя на исканията. В този случай администраторът информира субекта на данните за всяко такова удължаване в срок от един месец от получаване на искането, като посочва и причините за забавянето. Когато субектът на данни подава искане с електронни средства, по възможност информацията се предоставя с електронни средства, освен ако субектът на данни не е поискал друго. Според първоинстанционния съд, след като е налице специален срок за произнасяне от администратора по цитирания регламент, то към датата на подаване на жалбата не е формиран мълчалив отказ, тъй като срокът за произнасяне не е бил изтекъл. Съгласно чл. 25, ал. 1 от АПК датата на започване на производството е датата на постъпване на искането в компетентния административен орган, в който то е подадено, в случая – 02.09.2024 г., при което срокът за произнасяне съгласно чл.12,ал.3 от Регламента е до 02.10.2024 г., вр. с чл. 60, ал. 3 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, а жалбата е подадена на 25.09.2024 г. Като е приел жалбата за недопустима, съдът е оставил същата без разглеждане, прекратил съдебното производство и е присъдил в полза на ответника юриск. възнаграждение в размер на 300 лв. Определението е правилно, постановено в съответствие с материалния закон. По подаденото на 30.08.2024 г. по електронен път заявление с правно основание чл.15 и чл.20 от Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни, е приложим специалният срок за произнасяне на администратора ,а именно –„в срок от 1 месец от получаване на искането“. Към датата на подаване на жалбата до АС-Добрич 25.09.2024 г. този срок не е изтекъл, поради което жалбата е недопустима, поради липса на предмет. Не е налице и изричен отказ по подаденото заявление, тъй като с писмото от 04.09.2024 г. администраторът е изпратил на заявителката копие от договора за кредит. Това писмо представлява съпроводително писмо, в него не се съдържат отговори на формулираните в заявлението въпроси. По отношение на жалбата срещу определението в частта за разноските, касационната инстанция констатира, че междувременно е постановено Определение №2057/31.10.2024 г. на АС - Добрич във връзка с молба по чл.248 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК, което подлежи на самостоятелен съдебен контрол, поради което в тази част жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а съдебното производство да се прекрати. Предвид изхода на спора, в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски за юриск. възнаграждение в минимален размер от 100 лв. на основание чл.24 от Наредбата за правната помощ. По изложените съображения и на основание чл.229, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение