Определение № 9471 от 15.08.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7733/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. В. Н. против Определение № 1361/29.07.2024г., постановено по адм. дело № 459/2024 г. по описа на Административен съд – Перник, с което е отхвърлено искането за спиране на предварително изпълнение на Писмо изх. № 24/слу-6633-15/23.07.2024 г., издадено от кмета на Община Перник. Наведени са доводи за недопустимост, необоснованост и незаконосъобразност на първоинстанционното определение. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт или постановяване на спиране на предварителното изпълнение. Ответникът – кмет на община Перник, в срока по чл. 232 АПК, в писмен отговор чрез процесуален представител юрисконсулт Д. Евтимова, оспорва основателността на частната жалба. Намира първоинстанционното определение за правилно и иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Върховният административен съд, тричленен състав, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срок. Разгледана по същество частната жалба е основателна. С обжалваното Писмо изх. № 24/слу -6633-15/23.07.2024 г., издадено от кмета на Община Перник е указано на Н. В. Н. в срок от 7 (седем) работни дни да освободи тротоара (тротоарната площ), поради факта, че без разрешение е поставил антипаркинг колчета пред свой имот, находящ се на адрес гр. Перник, [улица]. Посочено е, че в Наредба № 6 за организация на движението на територията на община Перник (Приета с Решение № 912/26.07.2018г.; изм. и доп. с решение № 295 от 25.09.2020г.; изм. и доп. с Решение № 493 от 22.04.2021г; изм. с решение № 712/30.11.2021г. на ОбС Перник за отстраняване на ОФГ) е установен редът за поставяне на антипаркинг елементи. Първоинстнционният съд приема, че в конкретния случай са приложими разпоредбите на чл. 217, ал. 2, във връзка с чл. 217, ал.1, т.11 ЗУТ и чл. 215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и предварителното изпълнение е допуснато по силата на закона, но не излага мотиви относно характера на оспореното писмо и дали същото представлява индивидуален административен акт. Посочено е бланкетно, че жалбата е допустима без да се изложени съображения, обосноваващи извода му. Произнасянето по искането за спиране предполага предварителна преценка относно наличието на подлежащ на съдебен контрол административен акт и дали същият попада в категорията актове, за които законово е признато предварително изпълнение. В тази връзка съдът не е извършил следващата се преценка по допустимостта на оспорването и съответно допустимостта на искането за спиране. Съдът е разгледал искането за спиране по реда на чл. 217, ал. 2, във връзка с чл. 217, ал.1, т.11 ЗУТ и чл. 215 ЗУТ, във връзка с чл. 60 АПК, който е неприложим в случаите на допуснато по силата на закон предварително изпълнение. В тези случаи приложимата разпоредба е тази по чл. 166, ал.4, във връзка с ал.2 АПК. Искането по чл. 166, ал. 2 АПК е акцесорно на оспорването на индивидуалния административен акт. Поради това допустимостта на искането за спиране е зависимо от допустимостта на жалбата срещу оспорения акт. Произнасянето по допустимостта на оспорването е преюдициално за допустимостта на съдебното производство по чл. 166, ал. 4 АПК. В случая първоинстанционният съд не излага мотиви по този въпрос, което налага отмяна на определението и връщане на делото на същия съд в производството, образувано по жалба на Н. В. Н., против Писмо изх. № 24/слу -6633-15/23.07.2024 г., издадено от кмета на община Перник, за извършване на следващите се съдопроизводствени действия, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото определение. При новото разглеждане на делото на основание 226, ал. 3 АПК съдът следва да се произнесе и по разноските в настоящото производство. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1- во, предл. 2 – ро, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав,