Определение № 1858 от 14.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 608/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. С решение № 1180/21.11.2024г. по в.гр.д. № 1020/2024г. по описа на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 14 състав е оставена без уважение частната жалба на А. Л. М., К. П. Х. и Д. П. Х. срещу определение №131 от 22.02.2024г., постановено по гр.д.№11/2022г. на Софийски окръжен съд, в частта, с която е оставена без уважение подадената от тях по реда на чл. 248 ГПК молба за изменение на решение №571/30.11.2023г., постановено по гр.д.№11/2022г. по описа на Софийския окръжен съд, с искане за осъждането на всеки един от тях поотделно да заплати присъдените на [община] съдебни разноски съобразно претенциите им чрез разделяне на сумата от 28 236 лв. на всеки един от тях съобразно въведения материален интерес. Решението в частта за разноските е обжалвано с частна касационна жалба вх.№ 33409/23.12.2024г., подадена от А. Л. М. в личното й качество и в качеството й на законен представител на К. П. Х. и Д. П. Х., чрез процесуалния им представител адв. Н. Н. Д. от ШАК, с оплаквания, че е неправилно и необосновано и с искане да бъде изменено като определената като общо дължима от тях сума в размер на 28 236 лв. бъде разделена и редуцирана и бъде определена дължимата част от същата за всеки един от тях поотделно съобразно въведения материален интерес от всеки един от тях и изхода на спора съгласно постановеното решение. Поддържат, че в исковата молба, по която е образувано гр.д.№11/2022г. по описа на СОС, всеки един от тях е посочил конкретен материален интерес на своя иск за претърпените лично от него неимуществени вреди. Навеждат довод, че прилагайки разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 81 ГПК, следва съразмерно с отхвърлената част от исковете, които са различни по размер, всеки един от тях да поеме лично съдебните разноски, реализирани от ответната страна, респективно присъдени в полза на [община], тъй като същите се явяват лични задължения по смисъла на закона. Поддържат също така, че на възстановяване подлежат само необходимите разноски, като считат, че в производството пред съда [община] не е обосновала необходимостта да наеме адвокат да я представлява точно по това дело, при положение, че по други дела е била представлявана от своите юрисконсулти, чиято функция е да осъществяват процесуално представителство пред съд. В приложеното изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, частният жалбоподател поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС (определение №45 от 24.01.2017г. на ІІ т.о. на ВКС; определение №74 от 23.02.2015г. на І г.о. на ВКС; определение №521 от 25.10.2017г. на І т.о. на ВКС; определение №306 от 06.06.2017г. на ІІ т.о. на ВКС и определение №521 от 25.10.2017г. на І т.о. на ВКС по следните процесуално-правни въпроси: 1.По какъв начин следва да се изчислява адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 1 ЗАдв. във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №1 от 9 юли 2004г. за минималните адвокатски възнаграждения; 2.Следва ли съдът при произнасяне по отношение на разноските, в частност при определяне на дължащото се адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1 ЗАдв., да се мотивира посредством описване на извършеното аритметично пресмятане на определеното възнаграждение, за да може всяка една от страните да осъществи своето право на защита? Поддържат, че в обжалвания съдебен акт е вложено различно разбиране от съдържащото се в практиката на ВКС по приложението на чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като считат, че произнасянето на ВКС по повдигнатите въпроси би допринесло за правилното тълкуване и приложение на закона от съдилищата и за развитие на правото. Считат, че така поставените въпроси са обуславящи крайните изводи на съда по делото, като при необходимост ВКС следва да доуточни и конкретизира тези въпроси на основание т. 1 от ТР №1 от 19002.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС. В писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът [община] чрез процесуалните си представители И. А.-кмет, адв.Г. П. и адв.Ц. С. от АК-В., изразява становище, че частната жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения. Частната касационна жалба е допустима - подадена е в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По въведените доводи за допускане на касационно обжалване на постановения от Софийски апелативен съд съдебен акт, съставът на I г.о. на Върховния касационен съд намира следното: С подадената на 05.01.2022г. искова молба с вх.№50 А. Л. М., К. П. Х., действаща чрез своята майка и законен представител А. Л. и Д. П. Х., действащ чрез своята майка и законен представител А. Л. М., са предявили по реда на чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД срещу [община] и „Уйлдан“ ЕООД искове за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на П. Х., живял във фактическо съжителство с А. Л. М. и баща на К. П. и Д. П.. А. Л. е предявила иск за сумата от 150 000 лв., К. П. - за сумата от 200 000 лв. и Д. П. - за сумата от 200 000 лв. С решение №571 от 30.11.2023г., постановено по гр.д.№11/2022г. от Софийския окръжен съд, предявените срещу [община] искове са изцяло отхвърлени като А. Л. М., К. П. Х. и Д. П. Х. са осъдени да заплатят на [община] разноски в размер на 28 236 лв. за адвокатско възнаграждение и 400 лв. депозит за вещи лица. Безплатна правна помощ в това производство е била предоставена на ищците. [община] е била представлявана от адв.Ц. С., като по делото е представен договор за правна помощ, както и доказателства за платеното адвокатско възнаграждение (преводно нареждане). С молба вх.№657/23.01.2024г. А. Л. М., действаща лично и в качеството й на законен представител на К. П. Х. и Д. П. Х., е подала молба, съдържаща искане за изменение на решението в частта му за разноските – присъдената като общо дължима от тях сума в размер на 28 236 лв. да бъде разпределена между ищците и да бъде определена дължимата от всеки един от тях сума поотделно съобразно въведения от всеки един от тях материален интерес. С постановеното от първоинстанционния съд по реда на чл. 248 ГПК определение №131 от 22.02.2024г. подадената от А. Л. М., К. П. Х. и Д. П. Х. молба е оставена без уважение. С решение №1180/21.11.2024г. по в.гр.д.№1020/2024г., Софийският апелативен съд е оставил без уважение частната жалба на А. Л. М., К. П. Х. и Д. П. Х. срещу определение №131/22.02.2024г., постановено по гр.д.№11/2022г. Прието е, че няма релевантно правно основание или задължение за съда, по силата на което той да извършва разпределение на разноските на насрещната страна между ищците, още повече, че в случая се касае до плащане на такива от родител на непълнолетни деца, представлявани от същия. По делото липсват данни [община] да е била представлявана при условията на чл. 38 ЗАдв., поради което настоящият състав приема, че поставените в изложението правни въпроси, касаещи определянето на дължимото адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв. в хипотезата на чл. 78, ал. 1 ГПК, са неотносими към повдигнатия от жалбоподателите по реда на чл. 248 ГПК правен спор. Неотносими към изложените от въззивния съд съображения, както и към съдържащите се в частната жалба оплаквания са и разрешенията, дадени в посочените в изложението определения на тричленни състави на ГК и ТК на ВКС - в тези съдебни актове са разгледани въпроси, които в настоящия случай по делото не се поставят, а именно: В посоченото в изложението определение №74 от 23.02.2015г. по ч.гр.д.№6/2015г. на І г.о. на ВКС е прието, че цената на иска, която определя материалния интерес, при който се формира минималния размер на адвокатското възнаграждение при прилагане на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, се определя към момента на предявяване на иска, т.е. в разгледания случай, в неденоминирани лева. В посоченото в изложението определение №45 от 24.01.2017г., постановено по ч.т.д.№1795/2016г. на І т.о. на ВКС е прието, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начин на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Само в случаите, при които е договорено заплащане по банков път, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В случай на плащане в брой представеният договор за правна помощ, в който е отразено, че възнаграждението е изплатено, има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. В посоченото в изложението определение №521 от 25.10.2017г. по ч.т.д.№1225/2017г. на І т.о. на ВКС е прието, че при присъждането на адвокатско възнаграждение, за процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., съдът е длъжен да съобрази начисляването на ДДС върху същото, когато адвокатът, представлявал страната в условията на тази разпоредба, е регистриран по ЗДДС. Тъй като не се касае за свободно договаряне между страните по правоотношението, а служебно определяне на възнаграждението от съда, посочването на размера на възнаграждението, без уточнение досежно включен ДДС, не презумира включването му в посочения размер, съгласно чл. 67, т. 2 ЗДДС, поради което същото обстоятелството следва да се посочва изрично (сумата на възнаграждението с включен ДДС) или самостоятелно да се посочи сумата, начислима за ДДС върху определеното възнаграждение. В посоченото в изложението определение №306 от 06.06.2017г. по ч.т.д.№2559/2016г. на ІІ т.о. на ВКС е прието, че осъществяването на безплатна адвокатска помощ по смисъла на чл. 38, ал. 1 и в случаите на чл. 38, ал. 2 ЗА не представлява безвъзмездна услуга по смисъла на ЗДДС, както и че с нормата на § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. въпросът как се определя възнаграждението на адвокатите, регистрирани по ЗДДС, е ясно регламентиран, без значение дали възнаграждението им е договорено и заплатено предварително, или е присъдено от съда по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА вр. чл. 36, ал. 2 ЗА. С оглед горното, отговорът на правния въпрос от значение за изхода на делото следва да бъде в смисъл, че при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА вр. § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. следва да включва ДДС. С оглед съдържащите се в частната касационна жалба оплаквания и предвид изложените в обжалваното определение съображения, настоящият състав на І г.о. на ВКС приема, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК с цел проверка правилността на изводите на въззивния съд, че няма релевантно правно основание или задължение за съда, по силата на което той да извършва разпределение на разноските на насрещната страна между ищците, още повече, че в случая се касае до плащане на такива от родител на непълнолетни деца, представлявани от същия. Настоящият състав на І г.о. на ВКС счита тези изводи за очевидно неправилни поради следните съображения: Последователно и непротиворечиво ВКС приема в своята практика, че отговорността за разноски в гражданския процес е материално правоотношение между страните по делото. Тя е уредена в чл. 78 ГПК като безвиновна деликтна отговорност за разноските, които насрещната страна е направила при неблагоприятен изход на делото (в този смисъл мотиви към ТР №1/2017 от 11.12.2018г. по тълк.д.№1/2017г. на ОСГК на ВКС). Правото на разноски по делото е имуществено право на страната, която е постигнала позитивен правен резултат в рамките на спора по същество, респ. при обжалване пред съответната съдебна инстанция. Страната, която е получила неблагоприятно за нея решение или е прекратено производството по предявен от нея иск, дължи съгласно чл. 78 ГПК на насрещната страна всички направени от нея разноски по делото, в т.ч. внесени такси по делото, разноски за производството, както и изплатеното възнаграждение за един адвокат, ако страната е била представлявана от адвокат или юрисконсулт, а когато страната е била представлявана от адвокат с безплатно пълномощно, възнаграждението се дължи на адвоката – чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Законът не установява различен правен режим по отношение на отговорността на малолетно лице за разноски. Не съществува ограничение малолетните лица да бъдат страни в съдебни производства, нито в приложимостта на правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК спрямо тях. Липсва изрична законова разпоредба, която да ги освобождава от това задължение, за което те отговарят с наличното си имущество, като установеното с разпоредбата на чл. 130, ал. 3 СК ограничение не освобождава децата от техните задължения и не ги възлага на родителите им. Общото правило е, че децата отговарят за задълженията си към трети лица със своето имущество, като това важи и за задълженията им за заплащане на разноски във всички хипотези на чл. 78 ГПК. При това отговорността на всеки един от ищците за разноски, когато предявените при условията на първоначално субективно съединяване по реда на чл. 49 ЗЗД искове са отхвърлени, е лична и съответна на размера на предявения от него иск, доколкото ответникът е направил разноските, които претендира, защитавайки се срещу всеки един от тези искове. Според правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноските, които е направил по всеки един от исковете, предявени срещу него. По тези съображения обжалваният съдебен акт следва да бъде отменен като неправилен и вместо това направените от [община] разноски бъдат разпределени между жалбоподателите като всеки един от тях бъде осъден да заплати на [община] съответната част от направените разноски съобразно цената на предявения от него иск. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение