Определение № 37 от 08.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3831/2021 г.

Постъпила е молба с вх.№ 68844 от 17.11.2021г., подадена от Р. И. Г., чрез процесуалния му представител адвокат И. за изменение на постановения по делото акт – определение № 60762 от 10.11.2021г. в частта за разноските. Иска присъдената в полза на ответника по касация „Инвестбанк“АД София сума от 2 400лв., разноски за адвокатско възнаграждение, да бъде намалена до минималния предвиден размер от 650лв. Прави възражение за прекомерност на направените разноски по чл.78, ал.5 ГПК, което счита за допустимо поради липса на по-ранна възможност за това, пред вид произнасянето на съда в закрито съдебно заседание. Счита, че спорът не се отличава с фактическа и правна сложност, още повече че производството се е развило без да е необходимо организирането на продължителна и сложна защита. Отделно акцентира на обстоятелството, че се касае до трудов спор. Срещу подадената молба е постъпил отговор от ответната страна „Инвестбанк“АД, чрез процесуалния представител адвокат Д., с която се изразява становище за недопустимост на искането поради несвоевременност на направеното възражение, евентуално за неоснователност поради характера на делото, преценяван съобразно обема и сложността на извършената дейност и величината на защитавания интерес. Настоящият състав на Върховен касационен съд, пред вид направеното искане, като взе пред вид материалите по делото, съобразно закона и установената съдебна практика, намира следното: С определение № 60762 от 10.11.2021г. съдът не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение № 940 от 21.05.2021г. по в.гр.д.№ 899/2021г. на ОС Варна и съобразно изходът от спора е присъдил в полза на ответната страна установените като реално направени разноски. Настоящата молба е подадена в преклузивния срок. Пред вид вида на производството, което се развива в закрито заседание, с процедура изискваща изпращане само на касационната жалба на другата страна, но не и на постъпилия отговор до касатора, направеното от него възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК, не се явява несвоевременно. Разгледано, съобразно посочените в цитираната норма критерии, същото е частично основателно. В случая е установено, че реално заплатеното от ответната страна възнаграждение за процесуално представителство е 2 400лв. при минимален размер на адвокатското възнаграждение, изчислен съгласно чл.7, ал.1 т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за предявените в случая искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ от 1 300лв. /2 х 650лв./ Настоящият съдебен състав не споделя довода на молителката за ниска фактическа и правна сложност на спора. Делото е в не малък обем, изисква преценка на няколко посочени от работодателя дисциплинарни нарушения, касае обсъждане на множество действия/бездействия, осъществили се в продължителен период от време и обхващащи множество банкови операции на различни клиенти. Извършвани са многообразни процесуални действия, ангажирани са гласни и писмени доказателства, провеждани са заседания в различни инстанции. Липсата на организиране на продължителна и сложна защита не изключва факта, че е положен квалифициран труд за изготвяне на отговор на касационна жалба, който е в сериозен обем /десет страници/ и съдържа отговор на всички наведени в жалбата доводи. Изложеното изключва възможността да се присъди възнаграждение в минимален размер. Независимо от това, с оглед трудовият характер на спора и положението на молителката пред вид влизане в сила на решението, с което е установена законосъобразността на уволнението, присъденият размер на адвокатското възнаграждение следва да се намали с 500лв. до 1 900лв. Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд,