Определение № 7541 от 06.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5990/2026 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Еднолично адвокатско дружество (ЕАД) „К. Москов“ със седалище и адрес на управление: гр. Димитровград, ЕИК: 180925514 срещу Определение №2116 от 21.05.2026 г. по адм. дело №538/2026 г. на Административен съд (АС) - Хасково, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу Заповед № 272з-130 от 19.01.2026 г. на директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) - Хасково и е прекратено производството по делото. В частната жалба са развити доводи за неправилност на определението, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд квалифицира заповедта като вътрешнослужебен акт, който не подлежи на съдебен контрол. С оспорената заповед се въвежда задължителна процедура по идентификация за определени категории моторни превозни средства (МПС) и ограничава достъпа до тази услуга до два дни седмично. Според жалбоподателя, оспорваната заповед има характеристиките на общ административен акт по чл. 65 АПК. Счита, че разполага с правен интерес от оспорването, тъй като ограниченият график пряко препятства възможността му да регистрира закупеното МПС в законоустановения месечен срок по чл. 145, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Директорът на ОДМВР не може да създава правила, които противоречат на Наредба № I- 45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредба № I- 45 от 24.03.2000 г.). Иска се отмяна на определението и делото да бъде върнато на първоинстнационния съд за произнасяне по същество. Ответникът - директорът на ОДМВР - Хасково не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, Седмо отделение, след като прецени данните по делото и доводите в частната жалба, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна - участник в производството пред първата инстанция, против подлежащ на обжалване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок за обжалване по чл. 230 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Хасково е Заповед № 272з-130 от 19.01.2026 г., издадена от директора на ОДМВР - Хасково, на основание чл. 43, ал. 4 във връзка с чл. 43, ал. 3, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и в изпълнение на Заповед №8121з-874 от 30.05.2023 г. на главния секретар на МВР и Писмо, рег. №3286р-31784 от 26.06.2023 г. на директора на Главна дирекция „Национална полиция“. С обжалваната заповед е определен съставът на комисията, която да извършва оглед на пътни превозни средства със съмнения за нестандартен, подправен или заличен пореден идентификационен номер и необходимите проверки и идентификация на всяко моторно превозно средство категория М1 и М2, което е в 5 – годишен срок от първоначалната му регистрация и такова от посочените в нея марки автомобили, като е определено ежеседмично работно време, в дните – сряда от 8,30 до 12,00 ч и от 13,00 до 17,30 ч. и четвъртък от 8,30 до 12,00 ч. Първоинстанционният съд, след като е преценил данните по делото е приел, че подадената жалба е недопустима, тъй като е насочена против акт, който не подлежи на обжалване. Посочил е, че оспорената заповед има характер на вътрешноведомствен акт, който не засяга права и законни интереси на жалбоподателя, поради което не подлежи на съдебен контрол. По тези съображения я е оставил без разглеждане, а производството е прекратил. Определение е правилно. Изводите на съда относно характера на акта са обосновани с оглед съдържанието на оспорваната заповед. Съгласно чл. чл. 43, ал. 3, т. 1 и ал. 4 ЗМВР, директорите на областните дирекции осъществяват общото и непосредственото им ръководство, като в изпълнение на правомощията си издават заповеди. С обжалваната заповед са разпоредени действия, създаващи права и задължения само на длъжностни лица, подчинени на органа, издал акта. Посочените актове, наречени в административноправната теория вътрешнослужебни актове, съгласно чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК не подлежат на контрол, освен ако с тях се засягат права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица. В случая правилно съдът е приел, че липсва такова засягане, актът има само вътрешно, но не и външно действие - не засяга права и интереси на граждани и юридически лица. Същият има само вътрешноорганизационен, изцяло служебен характер. Заповедта урежда оперативното функциониране на създадената комисия. Определеното със заповедта работно време не засяга интересите на жалбоподателя, тъй като са определени два дни от седмицата за извършване на процесните проверки (регистрация и промяна на регистрационното положение), като в рамките на едномесечния срок по чл. 145, ал.2 ЗДвП е налице достатъчно време за да се извърши тази регистрация/промяна. Налице е разумен баланс между ресурсите на органа и нуждите на гражданите. Неоснователно е възражението в частната жалба, че с акта се създават нови правила за поведение, които го засягат. Видно от съдържанието на оспорваната заповед и представените по делото писмени доказателства, оспорваните от жалбоподателя правила за поведение, за които се твърди, че противоречат на Наредба № I- 45 от 24.03.2000 г., са въведени със Заповед №8121з-874 от 30.05.2023 г. на главния секретар на МВР, която не е предмет на настоящия спор. Сама по себе си оспорваната заповед не засяга права, свободи или законни интереси и правилно съдът е приел, че не е налице изключението по чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК, предложение последно и актът като вътрешнослужебен не подлежи на съдебен контрол, като разпоредбите на АПК не се прилагат за него. По изложените съображения, постановеното определение не страда от сочените в частната жалба пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,