Определение № 871 от 03.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6710/2014 г.

Производството е образувано въз основа на подадената частна жалба от М. Б. В. и Е. Б. А. - двамата от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат И. против определение № 311 от 24.04.2014г. по гр.д.№ 1911 по описа за 2014г. на Върховен касационен съд, с което са оставени без уважение две техни частни жалби – с вх.№ 133061 от 22.11.2013г. против разпореждане от 18.10.2013г.по гр.д.№ 16664/11г.на СГС за връщане на касационната им жалба като недопустима и с вх.№ 26222 от 4.03.2014г. против определение от 4.02.2014г. по гр.д.№ 16664/11г. на СГС, с което е оставена без уважение молбата им по чл.248 от ГПК за изменение на въззивно решение от 7.08.2013г. в частта му за разноските. Жалбоподателите считат обжалвания акт за неправилен, поради което искат да бъде отменен, а подадените частни жалби – уважени. Срещу подадената частна жалба е постъпил отговор, с който се оспорват нейната допустимост с аргумента, че постановеният съдебен акт е окончателен и не подлежи на обжалване и нейната основателност. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото, я намира за недопустима поради следното: С определение № 311 от 24.04.2014г. по гр.д.№ 1911 по описа за 2014г./което се обжалва/ състав на Върховен касационен съд се е произнесъл по две частни жалби - с вх.№ 133061 и вх.№ 26222. По първата се е произнесъл на основание чл.274 ал.2 изр.1 от ГПК, като е преценил като законосъобразно обжалваното разпореждане от 18.10.2013г.по гр.д.№ 16664/11г.на СГС за връщане на касационната жалба като недопустима. Така постановеният акт е окончателен и не подлежи на обжалване, поради липса на предвиден процесуален ред. Доводът на жалбоподателите, че настоящата частна жалба също е с правно основание чл.274 ал.2, във вр. с чл.274 ал.1 т.1 от ГПК, не може да бъде споделен, защото подобно произнасяне вече е налице от предходния състав на ВКС и за неговия акт не е предвидено последващо обжалване. Неоснователни са и развитите в частната жалба доводи за нарушаване на правата на жалбоподателите поради липса на възможност за триинстанционно производство и за отказ от правосъдие. Съдът правораздава според действащата законовата уредба, като целта на окончателните съдебни актове е да разрешат правния спор. Недопустима е и втората подадена частна жалба срещу определение № 311 от 24.04.2014г. по гр.д.№ 1911 по описа за 2014г. на състав на Върховен касационен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на М. Б. В. и Е. Б. А. с вх.№ 26222 против определение от 4.02.2014г. по гр.д.№ 16664/11г. на СГС за оставяне без уважение молбата им по чл.248 от ГПК за изменение на въззивно решение от 7.08.2013г. в частта му за разноските. Съгласно т.24 от ТР № 6 от – когато въззивният съд за първи път се произнасян по разноските, неговото определение подлежи на обжалване по реда на чл.274 ал.2 от ГПК. По този ред е налице произнасяне от страна на състав на ВКС и постановеният от последния акт е окончателен и не подлежи на обжалване. Поради недопустимостта на подадените частни жалби съдът не разглежда изложените доводи,касаещи съществото на спора. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд