Решение № 11312 от 28.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5039/2015 г.

Решение № 11312 от 28.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5039/2015 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП против решение № 5944/1.10.2013 г. по адм. д. № 14579/2012 г на Административен съд - София град, в частта, с която е отменен РА. С доводи за материална незаконосъобразност и допуснато съществено процесуално нарушение се претендира отмяна на решението със законните последици. Подадената втора касационна жалба от "Дим Добрев Консултинг Хауз" ЕООД, представлявано от Момчил Добрев не е предмет на разглеждане в настоящето производство, тъй като с определение № 6323/13.05.2014 г. по адм. д. № 4146/2014 г. на Върховен административен съд, осмо отделение е изпратена по компетентност за разглеждане по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК на Административен съд - София град, който е постановил определение от 16.05.2014 г. по адм. д. № 14579/2012 г на Административен съд - София град, оставено в сила с определение № 9974/15.07.2014 г. по адм. д. № 8832/2014 г. на Върховен административен съд, осмо отделение. Ответникът по касационната жалба "Дим Добрев Консултинг Хауз" ЕООД, чрез Момчил Добрев ангажира становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на решението и моли за оставянето му в сила. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага потвърждаване на решението като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество - основателна по следните съображения: С решението, в обжалваната му част е изменен Ревизионен акт/РА/ № 2101008334/13.02.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София град, потвърден мълчаливо от директора на Дирекция "ОДОП" - София, в частта за определения корпоративен данък за 2007 г. и 2008 г., като е определен данъка за 2007 г. в размер на 68,50 лв. със съответните лихви и за 2008 г. в размер на 1246 лв. със съответните лихви, и е отменен РА в останалата част. Видно от РА оспорените данъчни задължения са както следва: 1. корпоративен данък в размер на 20 370,83 лв. за данъчен период от 1.01.2004 г. до 31.12.2009 г. и лихви от 6 835,68 лв и 2. ДДС в размер на 1 792,73 лв. за периода от 4.09.2008 г. до 31.05.2010 г. и лихви от 480,56 лв., т.е. РА е отменен изцяло за ДДС и частично за корпоративния данък за 2007 и 2008 г. - над размерите от 68,50 лв. със съответните лихви за 2007 г. и за 2008 г. в размер на 1246 лв. със съответните лихви. За да постанови този правен резултат, административният съд е приел, че ревизионното производство е образувано надлежно с издаването на нарочна заповед за възлагане на ревизия от 17.06.2010 г. /изменена със заповед № 1008334/6.10.2010 г./ за определяне на задълженията по ЗДДС на ревизираното лице и по ЗКПО за визираните в РА данъчни периоди и са изпълнени изискванията на чл. 113, ал. 2, чл. 117, ал. 1 и чл. 118, ал. 2 от ДОПК. Прието е, че в ревизионното производство обаче са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон, които са основание за отмяна на РА, тъй като то е проведено по реда на чл. 122 от ДОПК за всички ревизирани периоди в нарушение на чл. 122, ал. 4 от ДОПК - данни за укрити приходи има само за финансовата 2007 г. и за 2008 г., когато получените суми от частен съдебен изпълнител Гарибова надвишават декларираните такива. Направен е извод, че след като са налични ГДД с приложенията към тях, представени са изисканите счетоводни документи, макар и в непълен обем, представени са фактури за доказване на разходите по години, както и влезли в сила АПВ, не са налице основания за прилагане на чл. 122, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ДОПК. Изложени са и мотиви за определена данъчната основа за облагане с ДДС и корпоративен данък в нарушение на чл. 122, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК -задължения по ЗДДС в ревизионния акт са в резултат на непризнаване на влезли в сила АПВ, по които са възстановени суми на ревизираното лице, а при определянето на данъчната основа за облагане с ДДС за процесните периоди, всички данни за всички периоди от подадените справка- декларации не са приети за достоверни от данъчната администрация и данъчната основа е определена на нула лева, без основание. Относно установените задължения по ЗКПО е прието, че също липсва основание за прилагане на чл. 122, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ДОПК за 2004 г., 2005 г., 2006 г., 2009 г., с оглед представените в хода на производството /през м. 07 и м. 08.2010 г./ договори, анекси, фактури за получени суми от частен съдебен изпълнител Гарибова разписки-протоколи за върнати суми и др., които доказателства не са обсъдени в ревизионното производство и удостоверените с тях факти изцяло не са зачетени, т.е. непризнаването на декларираните от ДЗЛ разходи на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗКПО е необосновано. За 2007 г. и 2008 г. е прието от съда, че е налице основание по чл. 122, ал. 2, т. 2 от ДОПК - превишение на получените над декларираните приходи /за 2007 г. - получени 11 944.63 лв., при декларирани 10 800 лв., а за 2008 г. - получени 183 176 лв., при декларирани 170 182.86 лв./. Предвид това и отчитане на действителните приходи за 2007 г. е определена данъчната основа, като счетоводна печалба от 2138 лева и корпоративният данък 213.80 лв., а след приспадане на внесени 145.30 лв. - дължим данък по ЗКПО в размер на 68,50 лв. главница. За данъчен период 2008 г. е определен корпоративен данък в общ размер на 1299 лв. и след приспадане на внесени 53 лв. - дължим данък от 1246 лева. Прието е, че в хода на съдебното производство са представени анекси /4 бр./ към обсъдения в РА договор, установяващи, че сумата от 178 800 лв. е предоставена като заем на ДЗЛ, но това не доказва основанието, на което са преведени сумите, както и не е установено връщането на заема с представените разписки от 2008 г. Решението е правилно и обосновано, постановено при липса на съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Нормата на чл. 122, ал. 1 ДОПК допуска, при наличието на едно или повече от визираните в т. 1 до т. 8 обстоятелства, данъчната основа за облагане с данъци да бъде определена от органа по приходите по "аналогия", като установяването на обстоятелствата за провеждане на ревизията при особени случаи е в тежест на органите по приходите. От приложените по преписката писмени доказателства, не се установяват парични потоци, различни от отчетените и декларираните, които да представляват данни за укрити приходи, освен за 2007 г. и 2008 г. Видно от стр. 26 и стр. 27 на РА, за 2007 г. "Дим Добрев Консултинг Хауз" ЕООД е получило 11 944.63 лв., при декларирани 10 800 лв., а за 2008 г. Дружеството е придобило 183 176 лв. при декларирани 170 182.86 лв. Следователно решаващият правен извод на съда за дължимост на корпоративен данък върху разликата между декларираните приходи и получените реално суми е законосъобразно, предвид вида на производството по чл. 122 ДОПК. За останалите периоди, визирани в решението, след като не е установено основание по ал. 1, чл. 122 ДОПК за облагане по аналог, се явява незаконосъобразно и определянето на данъчна основа по чл. 122, ал. 2 от ДОПК за облагане с преки и косвени данъци за процесните периоди. На това основание и определените с акта допълнителни задължения по ЗКПО и ЗДДС са в противоречие с материалния закон. Предвид това се явява неоснователно възражението по касационната жалба за несъобразяване нормата на чл. 129, ал. 3 ДОПК, по отношение на АПВ, издадени за различни данъчни периоди, описани в РА. Неоснователни са и доводите на касатора за необосновано некредитиране на заключението на вещото лице по приетата без оспорване съдебно-счетоводна експертиза досежно размера на определената данъчна основа по чл. 122, ал. 4 ДОПК, тъй като експертизата е изготвена единствено по въпросите за реалното получаване на сумите по заема от ЧСИ Гарибова и има ли реално връщане на заема през "същата година - 2008 г.", а цитираните в констативно-съобразителната част суми не сочат на дължимост на съответния данък, а само на определения размер. В тази връзка и при липса на заключение за корпоративния данък, установен като дължим за 2007 г. и 2008 г. от съда, заключението правилно не е кредитирано, а данъчната основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК е определена по данните, вписани в РА за финансовата 2007 г. и 2008 г. по ЗКПО - стр. 26 и 27 от РА. Следователно доводът за допуснато нарушение по чл. 202 ГПК вр. с § 2 ДР ДОПК е неоснователен, както и този за липса на данни "как е изчислен дължимия корпоративен данък". В резултат на този съвкупен анализ на доказателствата и отчитане презумцията на чл. 124, ал. 2 ДОПК, съдът е достигнал до законосъобразния извод, че не са налице основания за отмяна на оспорения РА единствено в частта за корпоративния данък за 2007 г. и 2008 г., в посочените размери, за данъчна основа, която съставлява разликата между получените парични средства и декларирани такива. С оглед на изложеното, обжалваното решение като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна по чл. 209 АПК, следва да се остави в сила. Предвид изхода на делото, своевременно заявената претенция за разноски от ответника се явява основателна, но тъй като не се доказват реално направени такива, не следва да се присъждат. Представения Договор за правна помощ от 1.09.2015 г. не е придружен от разписка за удостоверяване на реално внасяне на сумата от 750 лв., поради което с оглед т. 1 от ТР на ОСГТК на ВКС № 6/6.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. не следва да се присъждат претендираните разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,