Определение № 10065 от 14.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8803/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на В. Д. Т., чрез адв. доц. Д-р Х. Банов, срещу определение № 21378/28.05.2026 г., постановено по адм. дело № 1534/2026 г. по описа на Административен съд – София- град (АССГ), с което е оставена без разглеждане жалбата на Т. срещу Решение № 1012-26- 422- 3/27.10.2025 г. на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) – Хасково, с което е потвърдено разпореждане [номер]/2139-26-14 от 06.08.2025 г. на Ръководител „ПО“(Пенсионно осигуряване) в ТП на НОИ – Хасково и производството по делото е прекратено. Излага доводи, че оспореният съдебен акт е постановен в противоречие на материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и при наличие на явна необоснованост. Искането на частния жалбоподател е за отмяна на прекратителното определение и връщане на делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – директор на ТП на НОИ – Хасково, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, при извършена проверка на атакуваното определение по реда на чл. 218 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен, срещу определение от кръга на визираните в чл. 229, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Производството пред АССГ е образувано по жалба на В. Д. Т. против Решение № 1012-26- 422- 3/27.10.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково, с което жалбата на Т. срещу разпореждане [номер]/2139-26-14 от 06.08.2025 г. на Ръководител ПО в ТП на НОИ – Хасково е отхвърлена. За да прекрати производството по делото, първостепенният съд приема, че липсва правен интерес за жалбоподателя да обжалва посоченото решение на Директора на ТП на НОИ - Хасково и потвърденото с него разпореждане, респективно оспорването му е недопустимо на основание чл. 159, т. 4 от АПК, поради факта, че въпросът за отпускане на пенсията и от коя дата е разрешен с разпореждане [номер], изх. № 2113- 50- 538#3 от 04.08.2025 г. на длъжностно лице по чл. 98, ал.1 т.2 от КСО, с което на В. Т. е отпусната българска лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от датата на заявлението в испанската институция - 14. 04. 2025 г., жалбата срещу което е отхвърлена с Решение № 3305-40- 44 от 20.10.2025 г. на Управителя на НОИ. На следващо място съдът е посочил, че с разпоредбата на чл. 117, ал. 1 от КСО е направено изчерпателно изброяване на разпорежданията, по които ръководителят на териториалното поделение на НОИ е овластен да се произнесе при предвидено задължително обжалване по административен ред, в съответствие с правомощията, дадени му с разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от КСО. Приел е, че в конкретната хипотеза, разпореждане [номер]-2139-26-14/06.08.2025 г. - с което Ръководителят на „ПО“ отказва да отмени разпореждането, с което, на основание чл. 30, ал. 2 във връзка с чл. 27, ал. 2,т. 6 от АПК, е прекратил производството, не попада в кръга на разпорежданията, посочени по-горе, които задължително следва да бъдат контролирани по специалния ред за осъществяване на административния контрол, който е предвиден в разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от КСО. С оглед горното е обосновал извод, че разпоредбата на чл. 118 ал. 1 от КСО е неприложима и доколкото жалбоподателят твърди, че оспорва Решение № 1012-26- 422-3/27.10.2025 г. на Директора на ТП на НОИ - Хасково, жалбата се явява недопустима на основание чл. 159, т. 1 от АПК. Обжалваното определение е валидно и допустимо, но неправилно. Формираният от първоинстанционния съд извод относно наличието на отрицателни процесуални предпоставки, препятстващи допустимостта на съдебното производство поради липса на годен за оспорване административен акт и правен интерес, е при неправилно приложение на нормата на чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК. Съгласно чл. 27, ал. 2, т. 6 от АПК административният орган проверява и следи служебно за предпоставките за допустимостта на искането и за участието на заинтересованите граждани или организации в производството по издаването на индивидуалния административен акт и в частност наличие на други специални изисквания, установени със закон. Според разпоредбата на чл. 98 от КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Правото на пенсия в съответен размер произтича направо от закона, а не от разпореждането на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО, с което тя се отпуска. Това разпореждане признава или отрича претендираното със заявлението право на пенсия в определен размер. Затова то е административен акт от категорията на декларативните, наричани още установителни, административни актове, а не е конститутивен административен акт. В този аспект разпореждането по чл. 98, ал. 1 КСО може да бъде изменено, когато се установи, че то не е съобразено с правото и обуславящите го материалноправни релевантни факти и по аргумент чл. 99 от КСО. Следва да се има предвид, че с разпоредбата на чл. 99, ал. 1, т. 1-7 от КСО е предвиден специален ред за изменение на влязлото в сила разпореждане по чл. 98 от КСО, с което пенсията е отпусната, осъвременена, спряна, възобновена, прекратена или възстановена. Разпоредбата чл. 99, ал. 1 от КСО не допълва основанията по чл. 99 от АПК, а визира особен ред и различни основания за изменение на съответните актове. В случая за процесното разпореждане [номер]/2139-26-14 от 06.08.2025 г. приложима ще е разпоредбата на чл. 99 от АПК, тъй като то попада в кръга на разпорежданията по чл. 98 и чл. 99 от АПК, а реда по чл. 99 КСО е неприложим, поради което и предвид произнасянето на Директора на ТП на НОИ – Хасково с цитираното по-горе негово решение, е налице правен интерес у жалбоподателя да оспори разпореждането пред съда. В тази насока следва да бъдат дадени указания от първоинстанционния съд при констатираната нередовност на първоинстанционната жалба с оглед изискването на чл. 150, ал.1, т. 5 от АПК, същата да бъде поправена от жалбоподателя в срок. Предвид допуснатото съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, а делото да се върне на същия състав на АССГ за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата. На основание чл. 226, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 236 от АПК, по направеното искане за присъждане разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. второ от АПК, във вр. чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение