Определение № 2893 от 02.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1520/2025 г.

Постъпила е молба вх. № 6311 от 23.03.2026 г., подадена от В. Б. И., ЕГН [ЕГН] с искане да се поправи определение № 1338 от 17.03.2026 г. по настоящото ч.гр.д.№ 1520/2025 г. на ВКС, като вместо посоченото в мотивите на стр.3, че материалния интерес е 70200 лв. да се съобрази, че цената на иска и цената на сделката по нот. акт № 49, том 11, рег № 1747, дело № 127 от 29.03.2019 г. е 36000 лв., /от които 1800 лв. собствени средства и 34200 лв. кредит от банка/ и съобразно тази цена да се намалят присъдените разноски за първа и въззивна инстанция. Постъпили са и молба вх. № 7417 от 14.04.2026 г., подадена от ЕТ“Лед Систем 13-Наташка Тодорова [населено място] и молба вх.№ 7418 от 14.04.2026 г., подадена от адвокат М. Т. на основание чл. 38, ал.2 ЗА, оказала безплатна правна помощ, като процесуален представител на С. Т. П. за допълване на определение № 1338 от 17.03.2026 г. по настоящото ч.гр.д.№ 1520/2025 г. на ВКС, като В. Б. И., ЕГН [ЕГН] бъде осъдена да им заплати деловодни разноски пред Окръжен съд-Монтана и пред ВКС. Ответниците по молбата по чл. 247 ГПК ЕТ“Лед Систем 13-Наташка Тодорова [населено място] и С. Т. П., чрез адвокат М. Т. възразяват срещу уважаването й с аналогични становища. Излагат доводи, че интереса, предмет на иска е по-висок от цената по нот. акт - 36000 лв., поради което иска назначаване на експертиза за оценка на имота, предмет на иска по чл. 33, ал.2 ЗС, възразяват, че фактическата и правна сложност на делото е била висока и обема извършена работата е значителен, защото ищцата е правила множество искания и доводи, включително и неотносими такива, ответниците са обжалвали решението на РС, събирани са множество доказателства, всеки от двамата ответници има самостоятелно право на защита и защото присъденото възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА е съответстващо на Наредбата за възнаграждение на адвокатска работа /при цена 36000 лв./, и не може да се присъжда възнаграждение под този размер. Ответницата по молбата по чл. 248 ГПК я оспорва с основен довод, че в производството по жалба против определение по чл. 248 ГПК не могат да се претендират и не се присъждат разноски, като се позовава на практика на ВКС в този смисъл. Съдът, като прецени исканията в молбите и данните по делото, намира следното: Подаването на молбата по чл. 247 ГПК не е обвързано със спазване на срок. Молбите по чл. 248 ГПК за допълване на определение № 1338 от 17.03.2026 г. по настоящото ч.гр.д.№ 1520/2025 г. на ВКС са подадени в едномесечния срок, поради което са допустими. С определението, чиято поправка се иска не е уважена, подадената от В. Б. И. частна жалба против определение № 705 от 14.11.2024 г. по гр.д.№ 444/2023 г. на Окръжен съд-Монтана, с което на основание чл. 248 ГПК е допълнено в частта за разноските Решение №95/22.03.2024 г. по гр.д.№ 444/23 на Монтански окръжен съд, като частната жалбоподателка Ваня Б. И. е осъдена да плати на С. Т. П. сумата от 2315 лева и на ЕТ“Лед Систем 13-Наташка Тодорова“ - [населено място] – сумата 2850 лева направени разноски за първата инстанция. Със същото определение е оставена без уважение молбата на В. Б. И. за изменение /намаление/ на въззивното решение в частта му за разноските, които тя е осъдена да плати - по 2561 лева на ответниците С. Т. П. и ЕТ “Лед Систем 13-Наташка Тодорова“ - [населено място] за въззивното производство. Потвърдено е определение № 705 от 14.11.2024 г. по гр.д.№ 444/2023 г. на Окръжен съд-Монтана, постановено на основание чл. 248 ГПК и не са присъдени разноски на ответниците по частната жалба. По молбата по чл. 247 ГПК: В мотивите на определението, чиято поправка се иска, на стр.3 съдът е посочил, че „уговореният и изплатен хонорар в общ размер 2209 лв. не е прекомерен при материален интерес от 36000 лв., посочен като цена на иска от ищцата. В действителност материалния интерес е продажната цена, която е 70200 лв.“. Съобразено е, че първоначалният размер на уговорения хонорар 1610 лв. и съответства на цената на иска, посочена в исковата молба – 36000 лв., и чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата за минималният размер на адвокатските възнаграждения /с променено заглавие в последствие/ Съобразена е и нормата на чл.7, ал.8 /респективно 9/ от същата наредба в редакция след изменението, публикувано в ДВ, бр. 68 от 2020 г. в сила от 31.07.2020 г. и след изменението, публикувано ДВ бр. 88/2022 г., в сила от 04.11.2022г., както и сключените въз основа на нея договори за допълнителни възнаграждения за следващи съдебни заседания след второто. Видно от съдържанието на нот акт № 49, том 11, рег № 1747, дело № 127 от 29.03.2019 г., в който е обективирана продажбата, предмет на иска по чл. 33, ал.2 ЗС, цената по договора, по отношение на който се иска допускане на изкупуване с предявения иск по чл. 33, ал.2 ЗС действително е 36000 лв., от които 1800 лв. собствени средства и 34200 лв. кредит от банка, а не сбора от двете цифри 70200 лв. Продажната цена съответства и на посочената цена на иска с исковата молба – 36000 лв. Допуснатата грешка обаче е само в мотивите на определението и не се съдържа в диспозитива му. Тя не е повлияла на крайния извод за неоснователност на частната жалба. Присъдените разноски за първа и въззивна са определени при цена на иска 36000 лв. и съобразно доказателствата за тях, като не са присъдени в пълния претендиран размер. Поради това, че няма противоречие между мотиви и изразената воля в диспозитива на определението, молбата по чл. 247 ГПК е неоснователна и ще се остави без уважение. По молбите по чл. 248 ГПК за допълване на определение № 1338 от 17.03.2026 г., като В. Б. И. бъде осъдена да заплати на всеки от ответниците деловодни разноски за производството пред Окръжен съд-Монтана и пред ВКС при материален интерес, по-висок от 36000 лв.: Молбите са неоснователни. По отношение на искането за присъждане допълнително на разноски пред въззивна инстанция, молбата е неоснователна, тъй като по този въпрос въззивният съд се е произнесъл с определението по чл. 248 ГПК, частната жалба против което, подадена от другата страна, е приета за неоснователна и определението на въззивния съд по чл. 248 ГПК е потвърдено. Така влязлото в сила определение по чл. 248 ГПК не може да се изменя с ново искане пред потвърдилата го инстанция. Относно искането за присъждане на разноски за производството по частната жалба, с която е обжалвано от другата страна определението по чл. 248 ГПК, но е приета за неоснователна, молбите също са неоснователни. Последователна е съдебната практика, че разноски за оказаната правна помощ за производството по чл. 248 ГПК и обжалването му не се дължат. Това производство не е самостоятелно и разноските по него се обхващат от разноските по основното производство. Интересът в това производство не е самостоятелен като предмет на адвокатска защита, поради което не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в процеса. Поради същите съображения разноски не се дължат и за производството пред ВКС, имащо за предмет процесуалноправен спор по чл. 248 ГПК (така определение по ч. гр. д. № 1758/2017 г. на ВКС, III г. о., определение № 44 от 22.01.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4803/2019 г., III г. о., Определение № 60110 от 7.10.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2853/2021 г., II г. о., Определение № 345 от 21.05.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2664/2015 г., IV г. о., Определение № 66 от 2.02.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5503/2016 г., IV г. о., Определение № 114 от 20.05.2016 г. по ч.гр.д.№ 1847/2016 г. на ВКС, ІІ гр.о. и др.) Затова и молбите по чл. 248 ГПК ще се оставят без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение