Решение № 447 от 24.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 733/2009 г.

Решение № 447 от 24.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 733/2009 г., I г. о., ГК, докладчик председателя Теодора Нинова Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е въззивното решение № 253 от 15.12.2008 г., постановено по в. гр. дело № 55/2008 г. по описа на Габровския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 951 от 08.01.2008 г. по гр. дело № 1276/2006 г. на Габровския районен съд за отхвърляне предявения от Д. И. Т. ЕГН ********** от гр. С., ж. к. "Г", ул. "Ч", бл. 36, вх. В, ап. 42 и Л. С. Т. ЕГН ********** от гр. С., ул. "Х" № 36, ет. 5, ап. 10, представлявани от адв. Е от САК, в качеството им на наследници на Л. С. Т., починал на 19.08.2006 г. в гр. С. против О. Г. и "Т" ООД, гр. Г., ул. "Б" № 21 иск с правно основание чл. 108 от ЗС във връзка с чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ за установяване на собствеността и предаване на владението на дворище пл. № 3* от кв. 322 по плана на гр. Г. от 1958 г., като неоснователен и недоказан. Недоволни от въззивното решение са касаторите Д. И. Т. и Л. С. Т., представлявани от адвокатите И. М. и Е. Г., двете от АК-София, които го обжалват в срока по чл. 283 ГПК като считат, че е неправилно поради съществени нарушения на процесуалния закон, противоречие с материалноправни норми и е необосновано понеже не са осигурени равни процесуални възможности за събиране на допуснати доказателства - нова съдебно-техническа експертиза, извършена от безпристрастно, несвързано по никакъв начин с ответната община в. лице от друг съдебен район. Процесуалният представител на касатора Л. С. Т. и на правоприемника на касатора Д. И. Т., починала на 04.03.2009 г. -внук й Л. С. Т., поддържа жалбата и по съображения, изложени в писмена защита. Претендира за направените по делото разноски. От ответника по касация О. Г., представлявана от юрисконсулт С. С. Р. е постъпил отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК със становище за неоснователност на жалбата. От ответника по касация "Т"А. със седалище и адрес на управление гр. Г., представляван от адвокат С от АК-София е постъпил отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който се заявява становище за неоснователност на жалбата. Ответникът по касация О. Г. чрез юрисконсулт Д. оспорва жалбата. Ответникът по касация "Т"А. чрез адвокат Т оспорва жалбата и по съображения, изложени в писмена защита. С определение № 717 от 17.07.2009 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК с оглед противоречива практика по чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените отменителни основания и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че не е налице първата от трите кумулативно предвидени предпоставки за уважаване на и ска по чл. 108 ЗС понеже не е установено и доказано ищците да са собственици на процесния недвижим имот поради липсата на данни, че към м. февруари 1992 г. е настъпил реституционния ефект на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ и доказателства за идентичност на претендирания за ревандикация имот от 2 дка - дворище пл. № 3* от кв. 322 по плана на Г. от 1958 г. и този по нот. акт № 1* т. IV, рег. № 1* н. дело № 1255/1947 г. на нотариуса при Севлиевския областен съд на наследодателя им Л. С. Т. - ливада от 4 дка в землището на Г., м. "Г". Касационната жалба е редовна и допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно като при постановяването му е спазен материалния закон, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, същото съответства на действителното правно положение по спора и е обосновано. Писмените и гласни доказателства са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност относно релевантните за спора факти, при съобразяване констатациите на изслушаните съдебни експертизи - единична и тричленна, са приети при отчитане тяхната незаинтересованост като е съобразено процесуалното поведение на ищците пред въззивния съд. Притежанието на правото на собственост предполага придобиване по първичен или производен способ, като в процеса за собственост ищцовата страна следва да проведе пълно доказване на правопораждащия юридически факт - основанието, от което извежда претендираното абсолютно вещно право. Искът за ревандикация предполага пълно и главно доказване по правилата на петиторната защита каквато е търсената. При посочените факти въззивният съд е направил законосъобразен извод, че ищците не са доказали наличието на трите кумулативно предвидени материалноправни предпоставки за уважаване на иска по чл. 108 ЗС относно спорния имот, а именно, че са собственици на този имот, че ответниците го владеят и то без правно основание. Поддържаните в касационната жалба оплаквания са били предмет и на въззивното производство, на които съдът е дал мотивиран отговор в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, който кореспондира с приетата фактическа обстановка. Взето е предвид, че основанието на иска за собственост не е самото право на собственост, а фактическите обстоятелства, от които произтича това право. Отчетено е, че от назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза, която е меродавна с оглед неоспорването й /единична и тричленна/ и всички доказателства, ангажирани по делото не е установена идентичност на имота, което е достатъчно, за да се отхвърли иска с правна квалификация чл. 108 ЗС. Не е нарушена нормата на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ, защото за да се осъществи реституцията следва пълно и точно да се индивидуализира спорния имот, което в случая не е сторено. По представените пред въззивната инстанция геодезични карти не се сочи къде се намира имота и каква е връзката им с актуалния кадастър. Липсва направен и приет отвод на вещите лица, поради което правилно заключенията са съобразени като компетентно дадени. Не е доказан факта на активната материалноправна легитимация на ищеца по иска с правна квалификация чл. 108 ЗС във връзка с чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ и § 1, ал. 2 ПЗР на ЗОСОИ. Липсват категорични данни процесния имот да е отнет без законово основание или отчужден не по установения от закона ред, за да намери приложение чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ. Понеже не е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл. 281, т. 3 ГПК касационната жалба следва да се остави без уважение, а решението на въззивния съд - потвърди. Липсват данни за направени разноски по делото пред настоящата инстанция от страна на ответниците по касация. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение