Определение № 13156 от 04.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10971/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на "Милки Груп Био" ЕАД, подадена чрез процесуален представител, срещу Определение № 15689/29.08.2024г. постановено по адм. дело № 7279/2024г. на Административен съд София–град, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството против Решение към MRN 22BG002002082122R4/23.09.2022г. с рег. № 32-910164/27.06.2024г. на Директора на Териториална дирекция "Митница Варна" и е прекратено производството по делото. В частната жалба се навеждат доводи за неправилност на определението. Жалбоподателят счита, че е нарушена нормата на чл. 220 от ЗМ, уреждаща допустимостта на жалбата срещу решението на митническите органи. Твърди се, че решението на органа за претарифиране на изнесената стока, подлежи на съдебно обжалване и е въпрос по съществото на спора. Претендира се отмяна на обжалваното определение. Ответникът по жалбата – Директора на ТД Митница Варна не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, като обсъди оплакванията в частната жалба и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на "Милки Груп Био" ЕАД срещу Решение към MRN 22BG002002082122R4/23.09.2022г. с рег. № 32-910164/27.06.2024г. на Директора на Териториална дирекция "Митница Варна", с което е постановено да се коригира подадената от дружеството митническа декларация. С обжалваното определение съдът е прекратил производството по делото с мотиви, че в случая законните интереси и права на жалбоподателя "Милки Груп Био" ЕАД не са засегнати от оспорения административен акт, тъй като решението не създава нови митнически задължения. Така мотивиран съдът е приел, че в случая за оспорващия не е налице правен интерес от обжалване на решението. Обжалваното определение е неправилно. Оспореното пред първоинстанционния съд решение на директора на ТД „Митница Варна“ е издадено на основание чл. 84 от ЗМ при извършен последващ контрол на осъществен износ, като с него е променено тарифното класиране на изнесената от Р. България за Египет стока на частния жалбоподател. Разпоредбата на чл. 220 от ЗМ гласи, че всяко лице може да обжалва засягащи го решения на митническите органи по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Във връзка с тази правна норма изводът на АССГ, че след като не е налице определяне на нови митни сборове в резултат на промяна на тарифното класиране на стоката за износителят липсва пряк личен интерес да оспорва това решение е неправилен. Актовете на митническата администрация за претарифиране на стока, каквото всъщност е определянето на нов тарифен код на внесената от дружеството стока е административен акт със самостоятелно значение, свързан с основанието и размера на задълженията за внасяне на митни сборове. В съответствие с посочената по-горе норма на чл. 220 ЗМ, независимо, че със смяната на тарифния код в случая не са възникнали нови държавни вземания и задължения за заплащане от дружеството, то не само размерът, но и основанието за това предпоставя наличие на правен интерес и подлежи на съдебен контрол. В случая претарифирането на изнесената от дружеството стока влияе върху самата декларирана стока, но това е свързано с основанието по същество на спора, независимо, че размерът на митните сборове не се променя. След като с решението се определя друга тарифна позиция на изнасяната стоката за частния жалбоподател е налице интерес да обжалва процесното решение, на което е адресат. Ето защо постановеното определение следва да се отмени и делото се върне на съда за разглеждане на спора по същество. С оглед на горното и на основание чл. 236, вр. чл. 221, ал. 2, предл. 2 АПК, Върховен административен съд, осмо отделение,