Определение № 366 от 06.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 2754/2024 г.
ВКСII търговско отделение06.02.2026 г.докладчик Галина Иванова
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, на основание чл. 248 от ГПК, на „Инвестиции и строителство инженеринг“ АД за изменение на постановеното определение № 3308 от 24.11.2025 по т.д. 2754/24 г. по описа на Върховния касационен съд, в частта за разноските. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 248 от ГПК. Постъпила е молба, подадена по реда на чл. 248 от ГПК, от „Инвестиции и строителство инженеринг“ АД чрез адв. Д. Г. за изменение на постановеното по реда на чл. 288 от ГПК определение № 3308/24.11.2025 г. по настоящето дело. В молбата са изложени съображения, че присъдените разноски за производството пред касационната инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника И. И., изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение, са прекомерни. Излага съображения, че делото пред касационната инстанция нямало правна и фактическа сложност, тъй като искът бил отхвърлен на първа инстанция. Пред въззивната инстанция, решението на първоинстанционния съд било потвърдено и по този начин било потвърдено отхвърлянето на иска на молителя. Това обуславяло липса на правна и фактическа сложност на делото пред касационната инстанция. Моли да се намали адвокатското възнаграждение и да се намалят присъдените разноски до справедлив размер. Ответникът по молбата И. И. чрез адв. Т. П. оспорва отправеното искане за изменение на определението, постановено по реда на чл. 288 от ГПК, в частта за разноските. Излага съображения, че с оглед материалния интерес, правната и фактическа сложност на делото, заплатеното възнаграждение съответства на осъществената защита. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Молбата е подадена в срока, предвиден в чл. 248, ал. 1 от ГПК. Постановено е определение по реда на чл. 288 от ГПК на 24.11.2025 г. молбата е подадена на 04.12.2025 г. Следователно е в предвидения в чл. 248, ал. 1 от ГПК срок. Отправеното възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК от касационния жалбоподател по отношение на присъдените разноски на ответника по касационната жалба, е неоснователно. Възражението е своевременно заявено, тъй като препис от отговора на касационната жалба, с който са били представени доказателства за извършването на разноски от ответника по касационната жалба, не се връчва на касационния жабоподател. Видно от доказателствата, че е заплатено адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред касационната инстанция, в размер на 1200 лв. от И. И. на представляващия го адвокат Т. П.. Цената на иска, както и обжалвания интерес пред касационната инстанция, е 10 000 евро. В случая е разрешен спор относно дължимостта на неустойка, предвидена в договор, на основание чл. 92 от ЗЗД. Действително, както се сочи от касационния жалбоподател, молител в настоящето производство, с решението на въззивния съд е потвърдено решението, постановено от първоинстанционния съд. Въпреки това, не може да се приеме, че делото няма правна и фактическа сложност. С оглед спора по делото, като се вземе предвид, че е осъществена защита при цена на иска от 10 000 евро, както и изложените фактически и правни въпроси, включени в предмета на делото, следва да се приеме, че уговореното и присъдено възнаграждение съответства на предвидените в чл. 36, ал. 2, изр. 2 от ЗАДв. критерии. Подробно са разгледани възражения за нищожност на договора, както и нищожност на клаузата за неустойка. Подробно са разгледани правните въпроси за това дали договорът е породил правно действие между страните, налице ли е изпълнение на задълженията от страна на жалбоподателя, както и налице ли са основания за дължимост на неустойката. Обстоятелството, че решението на първоинстанционния съд е потвърдено от въззивния съд, както и че не са били налице предпоставките за допускане на последното до касационно обжалване, не изключва наличието на сложност на разрешените правни въпроси. Заплатеният размер е справедлив, съответства на правната и фактическа сложност, и на осъществената от адвоката защита по делото. Предвид изложените съображения ще следва да се остави без уважение искането за намаление на адвокатското възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК и изменение на определението, постановено по реда на чл. 288 от ГПК. Така мотивиран ВКС