Определение № 94 от 02.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2424/2015 г.

Производство по чл. 307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба /искане/, вх. № 5807/23.09.2014 г. подадена от Р. В. С., [населено място], за отмяна на основание чл. 304 ГПК на определение № 228/10.04.2014 г. по гр. д. 217/2014 г. на Сливенски окръжен съд. Ответникът по молбата И. Г. Г. изразява становище по чл. 306, ал. 3 ГПК за недопустимост на молбата за отмяна. С атакуваното определение Сливенският окръжен съд е отменил определение № 12/14.02.2014 г. на Котелски районен съд по ч. гр. д. № 374/2013 г., с което е било спряно изпълнението на заповед за незабавно изпълнение № 239/20.08.2013 г. На отмяна по чл. 303 ГПК подлежат влезлите в сила съдебни решения, които разрешават спора между страните по тях със сила на пресъдено нещо - т. 1 и т. 2 на ППВС 2-1977 г. На отмяна подлежат и определенията, които прекратяват производството по делото, както и определенията, които по своята същност се доближават до решенията, защото разрешават материалноправен спор, свързан с предмета на съдебното производство. Определенията, с които съдът се произнася по чл. 420 ГПК, не попадат сред изброените по-горе. Определението на въззивния съд, с което е отменено постановеното от районния съд спиране на изпълнението, не е прекратително. Определението по чл. 420 ГПК не разрешава материалноправен спор, свързан със съдебното производство пред заповедния съд, защото е свързано със защитата на взискателя до предявяване на иска му по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК за установяване съществуването на вземането. След като съдебният акт по чл. 420 ГПК не такъв, който със сила на пресъдено нещо разрешава спор между страните по делото, подлежащ на отмяна по реда на чл.303 и сл.ГПК, нито е съдебен акт, който е приравнен по правни последици на влезлите в сила решения, подлежащи на отмяна, то и молбата за отмяна в случая е недопустима и следва да се остави без разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ г. о.