Определение № 8705 от 21.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7959/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 166, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. И. Ф. срещу Определение № 29271 от 21.07.2026 г. по адм. д. № 8917/2026 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлено искането за спиране предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-0348-000079 от 08.06.2026г. на началник група към ОДМВР Кюстендил, РУ Дупница, с която на жалбоподателката е наложена ПАМ „временно отнемане на свидетелство за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 3 месеца“ на основание чл. 171, т. 1, б.З)ББ от ЗДвП. В частната жалба се излагат доводи, че съдът не обсъдил всички релевантни факти и доказателства по делото и не е извършил съпоставка на защитимия обществен интерес с допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт и засягането на правата на жалбоподателката. Иска се отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново, с което да се спре предварителното изпълнение на оспорваната заповед. Ответникът не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, като обсъди доводите в жалбата и доказателствата до делото, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. За да постанови оспорения съдебен акт, първоинстанционният съд е установил, че С. Ф. е управител и едноличен собственик на капитала на „ПроИмпекс“ ЕООД, чийто предмет на дейност е изработка и търговия с печатни материали и рекламни сувенири за български и чуждестранни клиенти, но това не обосновава извод за настъпването на значителна или трудно поправима вреда по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК. Предвид изложеното съдът е отхвърлил, като неоснователно искането за спиране на предварителното изпълнение на приложената ПАМ. Определението е правилно. Предварителното изпълнение на заповедта е предвидено по силата на чл. 172, ал. 6 ЗДвП. 3аконодателят е преценил, че с оглед значимостта на регулираните обществени отношения при издаване на принудителни административни мерки от вида на процесната обстоятелствата по чл. 60 АПК се презумират. 3а да се постанови спиране изпълнението на оспорената ПАМ, следва да са налице предпоставките по чл. 166, ал. 4 вр., ал. 2 АПК, доказването на които е в тежест на жалбоподателя. При условие, че предварителното изпълнение на заповедта произтича от закона, а не е допуснато по преценка на административния орган съобразно заложените в чл. 60, ал. 1 АПК критерии, по аргумент от чл. 166, ал. 4 вр., ал. 2 АПК, изпълнението му може да бъде спряно само ако то може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Предпоставките на чл. 60 АПК не подлежат на обсъждане при разглеждания спор. Съдът, при подадено искане за спиране по чл. 166, ал. 4 от АПК следва да прецени единствено дали незабавното изпълнение може да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата, която при това трябва да бъде съпоставена с търсената от закона, допускащ незабавно изпълнение, защита на обществения интерес. Практиката на Върховния административен съд в значителната си част изхожда от разбирането, че съдът може да допусне спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на административен акт само когато оспорващият установи накърняването на особено важен интерес, противопоставим на значимите права, които законът охранява, или когато защитата на частния интерес на молителя може да бъде противопоставена на обществения интерес и да го преодолее. По делото, включително пред настоящата инстанция не са представени убедителни твърдения и доказателства за наличие на неблагоприятни имуществени последици, които могат да бъдат определени като значителна или трудно поправима вреда, противопоставима на обществения интерес по смисъла на закона, съобразно гореизложените мотиви. Не всяко засягане на права и интереси е основание за спиране на предварителното изпълнение съгласно чл. 166, ал. 4 АПК. Имуществените вреди, колкото и сериозни да са, подлежат на репариране, като българското законодателство предоставя на гражданите и организациите възможността да потърсят по исков ред обезщетение за вреди, претърпени от предварително изпълнение на административен акт, който впоследствие бъде отменен. Държавата като евентуален длъжник по подобно задължение е достатъчно надеждна и няма опасност такова евентуално присъдено обезщетение да не бъде изплатено. Всъщност значителна или трудно поправима имуществена вреда би била налице например ако изпълнението води до трайно унищожаване на материални блага /например сгради и съоръжения/, засяга възможността за осигуряване на издръжка за живот или би могла да доведе до неплатежоспособност на търговско предприятие или опасност за прекратяване на дейността му и др. Такива или подобни по степен опасности не се твърди или установява да застрашават жалбоподателя в първоинстанционното производство. За сметка на това описаното в заповедта за налагане на ПАМ деяние е счетено от самия законодател за достатъчно сериозна причина, която да бъде противопоставена на накърнения имуществен интерес на частно лице. Незабавното изпълнение не надхвърля преследваната от закона цел, която е както преустановителна, така и превантивна. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 1, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение