Определение № 6741 от 04.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3692/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадено от „ВНП Фасилити“ ЕООД, гр. София, представлявано от В. П., чрез адвокат В. Ковачев, искане за изменение на решение № 5424 от 02.05.2024 г., постановено по адм. дело № 3692/2024 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, в частта му за разноските. Иска се решението да бъде изменено, като съдът намали размера на присъденото адвокатско възнаграждение. От ответника по молбата за изменение на съдебното решение – „ЛФС“ ЕООД, чрез процесуалния представител адвокат В. Руйков, е постъпил писмен отговор, в който се излагат съображения за нейната неоснователност. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира искането за подадено от надлежна страна и в определения за това срок, следователно за процесуално допустима. Разгледано по същество, искането е неоснователно. С решението, чието изменение се иска Върховният административен съд е отменил решение № 256 от 14.03.2024 година, постановено по преписка №КЗК-79 по описа за 2024 година на Комисията за защита на конкуренцията и вместо него е постановил, че отхвърля жалба на „ВНП Фасилити“ ЕООД срещу решение № D30130274 от 11 януари 2024 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет за класиране на участницитe и определяне на изпълнител в процедура по възлагане на обществена поръчка с предмет: „Доставка на готова храна за чужденците, търсещи международна закрила, настанени в териториалните поделения на ДАБ при МС по 4 обособени позиции“, в частта по обособена позиция № 1 „Доставка на готова храна за чужденците, търсещи международна закрила, настанени в РПЦ – гр. София“, открита с решение № F412527 от 20 октомври 2023г. на възложителя. С изричен диспозитив е осъдил ВНП Фасилити“ ЕООД, гр. София, представлявано от В. П. да заплати на „ЛФС“ ЕООД, гр. София, представлявано от управителя В. С. сумата общо 15300 лв., представляващи държавни такси и адвокатски хонорар, разноски пред Комисията за защита на конкуренцията и пред Върховния административен съд. В мотивите си съдът изрично е приел, че предвид процесуалното поведение, данните по делото, фактическата и правна сложност и приложения списък разноските по делото са в размер на общо на 15 300 лв. – два броя държавни такси – пред Комисията за защита на конкуренцията и Върховния административен съд и 6000 лв. адвокатски хонорар. Конкретно по отношение на адвокатския хонорар, чието изменение се претендира, съдът е посочил, че същият е в рамките на нормалното адвокатско възнаграждение и няма основание за намаляването му, предвид направеното възражение за прекомерност. Настоящият състав намира, че не са налице основания за изменение на решението в частта, относно присъдените разноски. Разпоредбата на чл. 248 от ГПК се намира в Раздел III на ГПК, който е озаглавен „Поправяне на решението“. Затова в производството по чл. 248 от ГПК съдът разполага с правомощието да измени или допълни постановеното решение или определение в частта му за разноските, но само когато при направено искане е допуснал грешка или пропуск да ги присъди. В случая това не е налице, поради което искането е неоснователно. Съдът е присъдил доказаните по размер разноски и изрично се е мотивирал защо оставя без уважение възражението за прекомерност, направено пред него. В случая не е налице грешка или пропуск, поради която съдът да измени решението си. Предвид гореизложеното и на основание чл. 248 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение