Определение № 2301 от 08.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4227/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Д. срещу решение №915/03.07.24г., постановено по в.гр.д. 1087/24г. на Пловдивски окръжен съд, с което е прието, че касаторката дължи 25000лв. на съпруга си Г. Д. на основание чл. 59 ЗЗД. В изложението към жалбата се поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3, и ал.2, пр.3 от ГПК. За да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, ВКС взе предвид следното: Ищецът Г. Д. твърди в исковата молба, че с ответницата Г. Д. са във фактическа раздяла от 15години (исковата молба е подадена през 2018г.). През 2013г. са продали на дъщеря им къща с дворно място, като двамата съпрузи са си запазили правото на ползване върху имота. В нотариалният акт са уговорили да получат парите от продажбата- 50000лв., чрез банков превод по сметка на ответницата. Ищецът иска да бъде осъдена ответницата да му плати 25000лв. на основание чл. 59 ЗЗД, тъй като от преведената сума от 50000лв., половината е трябвало да му се даде. В срока за отговор ответницата е възразила, че не са във фактическа раздяла и че не може да се иска плащане на сумата преди прекратяване на СИО. Делото било прекратено от първоинстанционният съд поради наличие на съпружеска имуществена общност. ВКС е отменил с указания, че паричните влогове са лично имущество, а другият съпруг може да иска дял по чл. 30 СК. В проекто- доклада по чл. 140 ГПК Пловдивският районен съд е квалифицирал иска по чл. 55, ал.1, т.1 ЗЗД. В първото съдебно заседание ответникът е направил изявление, че сумата от продажбата е усвоена и похарчена със знанието и съгласието на ищеца. С решението си районният съд е приел, че искът е по чл. 59 ЗЗД и че страните били във фактическа раздяла по време на продажбата през 2013г., поради което половината от сумата следвало да се даде на ищеца. Въззивният съд е приел, че било налице неоснователно обогатяване, тъй като половината от 50000лв. била за ищеца, защото страните били във фактическа раздяла от 15 години, а от ССчЕ било установено, че сумата от 50000лв. била преведена в рамките на 2013г. и същата година сумата била изтеглена от ответницата, но не било установено тя да е дала пари на ищеца. В касационната жалба се оспорват изводите на въззивния съд относно фактическата раздяла и неоснователното обогатяване. В изложението към жалбата се поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3, и ал.2, пр.3 от ГПК. ВКС счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроса дали е налице неоснователно обогатяване за единия съпруг за сметка на другия, когато собственият на съпрузите недвижим имот (в режим на СИО) е продаден на трето лице с уговорката между съпрузите и третото лице, цената да бъде получена като сумата се преведе по банковата сметка само на единия съпруг. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО