Определение № 367 от 18.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2706/2016 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по подадена частна касационна жалба от Я. Р. Н., приподписана от адв. П. П., против определение № 391/08.12.2015 г., постановено по възз.гр.д. № 473/2015 г. по описа на Апелативен съд-Велико Търново, с което е потвърдено определение № 1138/10.09.2015 г., постановено по в.ч.гр. № 704/2015 г. по описа на Окръжен съд-Русе в обжалваната част, с която е оставена без разглеждане частната му жалба против определение № 3431/12.06.2015 г. по гр.д. № 946/2015г. по описа на Районен съд-Русе. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, но е процесуално недопустима. Пред Върховния касационен съд се обжалва определение на апелативен съд, с което същият е потвърдил въззивно определение на окръжния съд, което прегражда по-нататъшното развитие на делото в упражнение на своята компетентност по чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2, във връзка с, ал. 1, т. 1 ГПК/ в посл.ред./. Съгласно посочената разпоредба, когато определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК са постановени от окръжен съд като въззивна инстанция, те подлежат на обжалване с частна жалба пред съответния апелативен съд. Същата компетентност има Върховния касационен съд, но по частните жалби срещу такива определения, постановени от апелативен съд като въззивна инстанция - чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 1 ГПК или от състав на ВКС - чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. С оглед това разпределение на функционалната компетентност по частните жалби срещу определенията /разпорежданията/ по чл. 274, ал. 1 ГПК на въззивната инстанция, инстанционният контрол е изчерпан - апелативният съд се е произнесъл по частната жалба срещу въззивното определение, което прегражда по-нататъшното развитие на делото и неговият акт не подлежи на обжалване с частна касационна жалба, тъй като не попада в никоя от хипотезите на чл. 274, ал. 3 ГПК. По същия начин не подлежат на обжалване по този ред и определенията на ВКС, постановени в производство по чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 1 ГПК. Определената в процесуалния закон различна функционална компетентност по отношение на частните жалби срещу актовете по чл. 274, ал. 1 ГПК в зависимост от това кой е постановилият ги въззивен съд /окръжен или апелативен/ не обосновава различно тълкуване на разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК. Поради това и подадената частна касационна жалба срещу определението на апелативния съд, произнесъл се в производството по чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 ГПК е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а образуваното производство се прекрати. Без значение е посочената в обжалвания съдебен акт възможност за касационно обжалване, тъй като обратният извод следва от закона. С оглед на тези съображения настоящата инстанция не следва да се произнася по релевираните основания за допускане на касационно обжалване. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.