Определение № 3955 от 08.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2706/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две частни жалби на Е. С. Т., подадени съответно срещу определение № 40075 от 01.12.2025 г. и разпореждане № 32763 от 07.10.2025 г., и двете постановени по адм. дело № 6202/2025 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ). С определение № 40075 от 01.12.2025 г. съдът е оставил без разглеждане искането на Т. за възстановяване на срока по чл.161 от АПК за обжалване на Разпореждане № 32763 от 07.10.2025 г. С разпореждане № 32763 от 07.10.2025 г. съдът е върнал частната жалба на Т. срещу определение № 22464/30.06.2025 г. постановено по същото дело, с което е уважена молбата на ректора на УНСС по чл.272 от АПК. По изложени в частните жалби съображения се иска отмяна на обжалваните определения. Ответната страна ректор на УНСС, чрез процесуален представител, оспорва частните жалби като неоснователни по съображения, изложени в писмен отговор и становище. Съдът намира частните жалби за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащи на обжалване съдебни актове. Разгледани по същество частните жалби са неоснователни по следните съображения: Производството пред АССГ е образувано по молба от ректора на УНСС гр. София с искане за издаване на разрешение за влизане в стая №810 в студентско общежитие и отстраняване на Е. С. Т., с оглед изпълнение на Заповед №2836/09.10.2024 г. на ректора на УНСС. Делото е приключило с определение №22464 от 30.06.2025 г., с което съдът е уважил молбата по чл. 272 от АПК. На 16.07.2025 г. от Е. С. Т. е подадена частна жалба срещу определение №22464/30.06.2025 г. Частната жалба е върната с разпореждане № 32763/07.10.2025 г. на АССГ по адм. д. 6202/2025 г. Първоинстанционният съд е приел за установено, че указанията за приподписване на частната жалба в съответствие с изискванията на чл.212, ал.2 от АПК не са изпълнени в определения от съда срок, и са налице предпоставките на чл. 213а, ал.1, изр. второ от АПК. Разпореждането е съобщено на жалбоподателката на 20.10.2025 г. На 27.12.2025 г. от Е. Т. е подадена частна жалба срещу разпореждане № 32763/07.10.2025 г., с която е направено и искане по чл.161 от АПК за възстановяване на срока за подаването й. Същото искане е направено и в отделна молба с формулиран петитум „молба за възстановяване на пропуснат срок по адм.д. №6202/2025 г.“ Към искането се излагат твърдения, че поради служебна ангажираност не е спазен срок, изтекъл на 24.10.2025 г. Не са представени доказателства. С определение № 40075/01.12.2025 г. на АССГ по адм.д. №6202/2025 г. е оставено без разглеждане искането на Е. Т. за възстановяване на срока, като съдът е приел, че частната жалба срещу разпореждане № 32763/07.10.2025 г. е подадена в законоустановения 7- дневен срок, поради което молбата по чл.161 от АПК е без предмет и същата е недопустима за разглеждане. На 30.10.2025 г. от Е. Т. е подадена частна жалба срещу определение № 40075/01.12.2025 г. Съдът е оставил същата без движение с разпореждане от 05.01.2026 г. и са дадени указания в 7-дневен срок да бъдат посочени конкретни пороци на обжалваното определение; да се внесе държавна такса по сметка на ВАС в размер на 15,34 евро (30 лв.) и частната жалба да бъде приподписана от адвокат с пълномощно за приподписването, алтернативно да се представи удостоверение за юридическа правоспособност, ако жалбоподателя притежава такава. На 30.01.2026 г. от частния жалбоподател са изпълнени указанията на АССГ в срок и в цялост. Обжалваните съдебни актова са правилни. По отношение на частната жалба срещу определение № 40075 от 01.12.2025 г.: Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че в случая не са налице предпоставките за възстановяване на срока за обжалване по смисъла на чл. 161, ал. 1 от АПК. Съгласно цитираната разпоредба възстановяване на срока за оспорване се допуска, ако пропускането са дължи на особени непредвидени обстоятелства или на поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение. Разпоредбата предполага адресатът да е уведомен редовно за постановения акт, но поради особени непредвидени обстоятелства да не може да упражни правото си на обжалване в срок или поради поведение на администрацията, което го е въвело в заблуждение. Обосновано и в съответствие с фактите по делото съдът е приел, че разпореждане № 32763/07.10.2025 г. е съобщено на Т. на 20.10.2025 г. и частната й жалба против същия съдебния акт е подадена в законовия срок на 27.10.2025 г., поради което искането й по чл.161 от АПК е недопустимо, защото е безпредметно. По отношение на частната жалба срещу разпореждане № 32763/07.10.2025 г.: Редовността на първоначална или касационна/частна жалба представлява абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежно упражняване на правото на обжалване. Съгласно чл. 213а, ал. 1 от АПК съдията-докладчик в първоинстанционния съд проверява редовността на касационната/частната жалба и ако не отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК се произнася с разпореждане, като дава конкретни указания за отстраняване на нередовността. При неизпълнение на указанията в определения срок, съдът връща касационната/частната жалба. В случая на Е. С. Т. са дадени конкретни указания, същите съответстват на закона, тъй като подадената от нея частна жалба срещу определение № 22464/30.06.2025г. не съдържа изискуемите реквизити по 212, ал.2 от АПК. Изрично в молби от 20.08.2025 г. и 02.10.2025 жалбоподателката е заявила, че същата ще се представлява лично, но не притежава юридическо образование. Като е приел, че Т. не е изпълнила дадени първоначално и повторно указания за отстраняване на нередовност на частна жалба, съдът е постановил правилен съдебен акт. Следва да се отбележи, че на 30.01.2026 г. е представена приподписана от адвокат с пълномощно за приподписването частна жалба, но същата касае отстраняване на нередовности по частната жалба на Т. против определение №40075/01.12.2025 г., които не могат да санират нередовността на жалбата против определение № 22464/30.06.2025г. По изложените съображения, оспорените съдебни актове на АССГ, постановени по адм. дело № 6202/2025 г., с които е оставено без разглеждане искането на Т. за възстановяване на срока по чл.161 от АПК за обжалване на Разпореждане № 32763 от 07.10.2025 г. и е върната частната жалба на Т. срещу определение № 22464/30.06.2025 г. постановено по същото дело, са правилни и обосновани и като такива следва да се оставят в сила. С оглед посоченото и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на Пето отделение