Определение № 2254 от 06.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1204/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на кмета на Община Благоевград със седалище в гр. Благоевград, пл. „Георги Измирлиев“ № 1, против Определение № 4019 от 29.11.2024 г., постановено по адм. дело № 1217 по описа на Административния съд – Благоевград за 2024 г. С обжалваното определение, в производство по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 АПК, е оставено без уважение искането на кмета на Община Благоевград за изменение на Определение № 3148 от 16.10.2024 г., постановено по същото дело в частта му за разноските. Частният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното определение поради наличието на всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му. Ответниците по частната жалба – К. М. Д. и С. П. Ц. я оспорват, като неоснователна, по съображения в писмен отговор, представен в срока по чл. 232 АПК. Искат отхвърлянето й. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на определението, на основанията по чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, във вр. с чл. 236 АПК, преценява следното: Производството по адм. дело № 1217/2024 г. по описа на Административния съд – Благоевград е образувано по жалба на К. М. Д. и С. П. Ц. против мълчалив отказ на кмета на Община Благоевград да се произнесе по тяхно Заявление, рег. № ОС-0205-645/20.08.2024 г. за заверка на молба-декларация във връзка с извършване на обстоятелствена проверка за поземлен имот (ПИ) с идентификатор № 62699.501.103, находящ се в [населено място], Община Благоевград с площ 1435 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана и с начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди, стар номер 1, квартал 5, парцел I. На 17.09.2024 г., след изтичане на срока за предоставяне на исканата услуга и след депозиране на жалбата, във връзка с която е образувано първоинстанционното производство, административният орган извършил исканата от Д. и Ц. административна услуга. С Определение № 3148 от 16.10.2024 г., постановено по първоинстанционното дело, жалбата на първоинстанционните жалбоподатели против мълчаливия отказ на кмета на Община Благоевград да извърши исканата административна услуга е оставена без разглеждане на основание чл. 159, т. 4 АПК, като производството по делото е прекратено. Наред с това, Община Благоевград е осъдена да заплати в полза на всеки от жалбоподателите разноски по делото в размер на сумата от 1 010, 00 лв., от които 10, 00 лв. за държавна такса и 1 000, 00 лв. за адвокатско възнаграждение. Кметът на Община Благоевград, чрез неговия процесуален представител отправил искане, вх. № 4487 от 30.10.2024 г. за изменение на Определение № 3148/16.10.2024 г. по адм. дело № 1217/2024 г. на Административния съд – Благоевград в частта на разноските, като присъденият в полза на всеки от жалбоподателите адвокатски хонорар бъде намален до размер под минимума за административни дела без материален интерес, определен в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (сега Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа) в относимата й редакция. Постановено е обжалваното в настоящото производство определение. Съдът се е мотивирал, че доколкото повод за образуване на адм. дело № 1217/2024 г. по описа на Административния съд – Благоевград е поведението на административния орган, който в законоустановения срок не се е произнесъл по заявлението на първоинстанционните жалбоподатели за извършване на исканата от тях административна услуга, същият следва да понесе и отговорността за сторените от тях разноски, включително тези за адвокат. Преценил е за недопустимо направеното от кмета на Община Благоевград с искането за изменение на Определение № 3148/16.10.2024 г. възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК. Посочил е, че нито със съпроводителното писмо до съда, с което е комплектована административната преписка по жалбата, нито до постановяване на прекратителното определение по делото, административният орган е направил своевременно възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателите адвокатско възнаграждение. Съдът е посочил подробни аргументи за неоснователност на оплакването на кмета на Община Благоевград, че произнасянето на съда във връзка с разноските е в противоречие с практика на Съда на Европейския съюз (СЕС). Определението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати сочените от частния жалбоподател пороци, които да обосновават отмяната му. Относно дължимостта на разноски при прекратяване на делото, законодателят с разпоредбата на чл. 143, ал. 3 АПК (след изменението на АПК, обн. в ДВ, бр. 15 от 2021 г.) е регламентирал заплащането на разноските да се извърши от страната, която с поведението си е станала причина за неоснователно предизвикания правен спор. В конкретния случай, от представените по делото доказателства, се установява безспорно, че към 10.09.2024 г. – датата на подаване от К. Д. и С. Ц. на първоинстанционната жалба, е формиран мълчалив отказ на кмета на Община Благоевград да се произнесе по тяхно Заявление рег. № ОС-0205-645/20.08.2024 г. за заверка на молба-декларация във връзка с извършване на обстоятелствена проверка за ПИ с идентификатор № 62699.501.103, находящ се в [населено място], Община Благоевград, доколкото Удостоверение, изх. № 670 (л. 17 от първоинстанционното дело), обективиращо извършването на исканата административна услуга, е издадено на 17.09.2024 г. Това означава, че кметът на Община Благоевград, с поведението си, е станал повод за завеждане на делото, поради което не може да се възложи в тежест на ответниците по частната жалба разноските, които те са направили в защита на своите легитимни интереси. Неоснователно е оплакването на частния жалбоподател, че първоинстанционният съд е приложил неправилно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, във вр. с чл. 80 ГПК. Както обосновано се е мотивирал първоинстанционният съд, възражението за прекомерност се счита за валидно заявено, ако е направено до приключване на устните състезания в съответната инстанция, а при закрити производства – до постановяване на съдебния акт. Недопустимо е такова възражение да бъде правено за първи път в производството по чл. 248 ГПК. Това е така, тъй като макар и акцесорна, претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, което следва, също като него, да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция, респ. до постановяване на съдебния акт, ако се касае за закрито производство. Правилна е преценката на първоинстанционния съд, че присъденият и заплатен от всеки от първоинстанционните жалбоподатели размер от 1 000, 00 лв. за адвокатски хонорар отговаря на реално осъществената в тяхна полза процесуална защита и съдействие. Същият не е необосновано висок, а отчита всички обстоятелства, характеризиращи конкретното дело. Изложените по този въпрос мотиви от административния съд се споделят напълно от настоящия съдебен състав, което прави ненужно повтарянето им. По изложените съображения, обжалваното определение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 236 АПК, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия