Решение № 1394 от 27.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4438/2011 г.

Решение № 1394 от 27.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4438/2011 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Варна, при ЦУ на НАП против Решение № 369 от 17.02.2011 г. на Административен съд гр. Варна по адм. д. № 2247 по описа за 2010 г., с което по жалба на "Си транс" ЕООД гр. Варна, жк "Владислав Варненчик", бл. 401, вх. 3, ет. 7, ап. 72, представлявано от Стоил Иванов Николов, е отменен Ревизионен акт /РА/ № 030902584/14.04.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 405/17.06.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП, в частта му, с която на ревизираното дружество е определено задължение за корпоративен данък за 2006 г. в размер на 13 049,99 лв. главница и 5 435,47 лв. лихви. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в следното: необосновано съдът приел, че постъпилите по сметка "Каса" на ревизираното лице през 2006 г. средства в размер на 87 000 лв. за заети от едноличния собственик на капитала, след като не се установило собственикът Стоил Иванов Николов да е имал на разположение посочени средства, за да ги предостави на собственото си дружество. Протоколът от общо събрание на дружеството в качеството му на частен документ без достоверна дата не бил достатъчно доказателство за произхода на посочената сума; направеният от съда извод не се обосновавал и със заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Не било доказано предаването на парите от физическото лице - собственик на ревизираното лице. При неизяснен произход на средствата, съдът неправилно отменил РА като незаконосъобразен. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Си транс" ЕООД гр. Варна не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима, но неоснователна поради следното: С РА е прието, че установената сума в размер на 87 000 лв., постъпила през 2006 г. по счетоводни сметки на дружеството представлява приходи от неотчетени продажби, поради което върху тази данъчна основа по особения ред на чл. 122 ДОПК, са определени процесните данъчни задължения. За да отмени РА, първоинстанционният съд е приел, че ревизираното лице е водило редовно счетоводство, в което въз основа на първични счетоводни документи е отразено постъпването на сумата като заети средства от страна на едноличния собственик на капитала, като за самото ревизирано лице произходът на тези средства е доказан и е без значение недоказаният произход на средствата за физическото лице-собственик. Изводът за даване на сумите на заем е подкрепен от обстоятелството, че част от тях са върнати на собственика на капитала през 2007 г. и от заключение на съдебно-счетоводна експертиза за осчетоводяването им като заети средства. В Ревизионния доклад /РД/, на страница 20 от адм. преписка, изрично е прието, че за 2006 г. в дружеството общо по разплащателна сметка и по каса е постъпила въпросната сума от страна на едноличния собственик на капитала на дружеството във вид на паричен заем, чрез използване на сметка 107. Прието е, че кредитното салдо по тази сметка има характер за уреждане на разчети между едноличния собственик на капитала и самото дружество, а тези разчети не влияят на финансовия резултат. В РД не се оспорва постъпването на сумата, а се твърди, че тя погрешно е осчетоводена, като е следвало да намери отражение в раздел "Задължения" от справката за вземанията, задълженията и провизиите към 31.12.2006 г. В същото време, сумата 87 000 лв., постъпила в дружеството през 2006 г., е намерила отражение в справката за паричните потоци от допълнителни вноски и връщането им на собствениците. Правилно съдът е приел, че и при извършване на ревизия по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК с презумпция за истинност се ползват обоснованите констатации на органите по приходите. В случая основание за прилагане на чл. 122, ал. 1, т. 5 ДОПК, е било твърдението на ревизиращите, че сумата 87 000 лв. представлява неотчетени приходи от продажби. Това твърдение не е подкрепено с никакви доказателства: анализ на дейността на ревизираното лице и дори и предположения от каква дейност са неотчетените приходи от продажби. Затова обосновано първоинстанционният съд, като е съобразил, че сумата действително е постъпила по сметките на РЛ за ревизираната година и е осчетоводена като заети средства от едноличния собствени на капитала, част от които са върнати на заемодателя през 2007 г., е приел, че произходът на тази сума за ревизираното дружество е доказан и тази сума не представлява приход за дружеството, тъй като подлежи на връщане, а част от нея е и върната с разходни касови ордери през 2007 г. Последното обстоятелство изрично е констатирано в т. 5 на Протокол за насрещна проверка № 03-04-901835-3/22.12.2009 г. /стр. 203 от административната преписка/. Действително, недоказването от къде едноличният собственик на капитала е разполагал с тези средства е въпрос, относим към този за неговите данъчни задължения. Приетата без оспорване съдебно-счетоводната експертиза е потвърдила установения още при ревизията факт на постъпване на сумите на основание на заем от едноличния собственик на капитала и осчетоводяването на тази сума, като е добавила заключението, че това осчетоводяване е коректно. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение