Определение № 413 от 20.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3512/2013 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, предл. 2, вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по подадена от Р. В. И. ЕГН [ЕГН], от [населено място] частна жалба срещу определение на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение от 16.07.2012 г., постановено по гр. д. № 465/2012 г. по описа на същия съд, с което е оставена без разглеждане молбата й за отмяна на влязло в сила съдебно решение от 20.01.2011 г., постановено по гр. д. № 980/2009 г. по описа на Софийски градски съд. С частната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт и се иска неговата отмяна. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе, констатира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалвания съдебен акт, съставът на Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение е посочил, че за молителката Р. В. И. липсва правен интерес да иска отмяна на влязло в сила решение, постановено изцяло в нейна полза, с което предявеният срещу нея иск е бил отхвърлен. Определението е законосъобразно. Отмяната по чл. 303сл. ГПК е извънреден способ за проверка на влезли в сила неправилни съдебни решения при наличие на някое от основанията, изрично посочени с разпоредбата на чл. 303, ал. 1 ГПК. Отмяната може да се иска само от заинтересованата страна, т.е. страната, която е засегната отрицателно от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение. Настоящият случай не е такъв. Въпреки че, жалбоподателката Р. В. И. не е взела участие в производството по гр. д. № 980/2009 г. по описа на СГС в качеството й на главна страна - ответник по делото, предявеният против нея иск с правно основание чл. 26 ЗЗД е бил изцяло отхвърлен. При това положение тя не е легитимирана да иска отмяна на постановеното по делото в нейна полза съдебно решение. Неоснователни са доводите на жалбоподателката, че единствено тя като страна по делото би могла да интерпретира кое е от нейна полза и кое не. Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. Ето защо, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,