Решение № 4739 от 29.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10406/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник - кмета по "Устройство на територията, строителство и инвестиции и безопасност на движението" /УТСИБД/ на община Стара Загора, чрез процесуалния му представител юрк. Желязкова, срещу решение № 2868 от 10.07.2025 г., постановено по адм. дело № 214/2025 г. по описа на Административен съд – Стара Загора. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли да се отмени решението и да се постанови друго, с което да се потвърди заповедта. В писмено становище поддържа касационната жалба и претендира присъждане на съдебно – деловодни разноски. Ответникът – Ю. Д. К., редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не се представлява. В представен писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. С обжалваното решение е отменена по жалба на Ю. Д. К. заповед № 10-00-333 от 10.02.2025 г., издадена от Заместник-кмет „Устройство на територията, строителство и безопасност на движението“ при Община Стара Загора, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж: "Плътна ограда", разположена по североизточната и по част от източна регулационни граници на УПИ XXII-5466, кв. 290 по плана на гр.Стара Загора, като незаконосъобразна. За да постанови този резултат, административният съд приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в изискуемата форма, но при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Констатирана е липса на ясно и непротиворечиво индивидуализиране на строежа, което прави акта неизпълним, защото не е ясно коя точно част от оградата подлежи на премахване. Установено е, че строежът включва подпорна стена и ограда, като част от него не подлежи на премахване, но административният орган не е извършил необходимото разграничение и е разпоредил премахване в цялост. Допълнително съдът разглежда въпроса дали строежът е търпим и стига до извода, че в частта над допустимата височина от 60 см. оградата не може да се приеме за търпим строеж, защото не отговаря на изискванията на действащите към момента на изграждането правила и не е била декларирана в законовия срок. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правнорелевантните факти са установени правилно и въз основа на подробен анализ на всички събрани по делото доказателства. Обсъдени са всички твърдения и възражения на страните. Мотивите на решаващия съд се споделят изцяло от настоящия състав. Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, при условията на надлежно делегиране на правомощия, както и че е постановена в предвидената от закона форма и формално съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК. Независимо от това законосъобразно е прието, че при издаването ѝ са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, представляващи отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК. Обоснован е изводът, че в нарушение на изискванията за яснота и определеност на административния акт, заповедта не съдържа точно и непротиворечиво индивидуализиране на строежа, предмет на премахване. В противоречие с чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК, в мотивите на акта са изложени различни параметри на строежа, установени при първоначално и последващо замерване, без да е формиран ясен извод кои от тях се възприемат от административния орган. Органът не конкретизира в заповедта, не се посочва и в констативния акт, каква е частта от оградата по размери и площ, и нейното точно местоположение, която е над 0,60 м., която органът е определил като незаконна и подлежаща на премахване. Както правилно е установил първоинстанционният съд, това нарушение на административнопроизводствените правила е съществено, тъй като препятства възможността на адресата на заповедта, да реализира защитата си, както и извършването на съдебния контрол за законосъобразност на акта. Законосъобразно първоинстанционният съд е приел и че административният орган не е изпълнил задължението си по чл.35 АПК да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая. От приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, което не е оспорено от страните, се установява, че процесният строеж представлява съвкупност от подпорна стена и изградена над нея ограда, обусловени от съществуваща денивелация между съседните имоти. Установява се също, че част от строежа попада в хипотезите на чл. 151, ал. 1, т. 4 и т. 11 ЗУТ, за които не се изисква разрешение за строеж, поради което не може да бъде квалифицирана като незаконна по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Въпреки това административният орган е разпоредил премахване на строежа в неговата цялост, без да съобрази възможността за премахване само на незаконната част от него и без да извърши разграничение между отделните елементи на строежа. Това представлява неправилно приложение на материалния закон по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК и води до постановяване на акт в несъответствие с целта на закона по чл. 146, т. 5 АПК. Правилно е прието, че допуснатите нарушения са съществени, тъй като са се отразили върху съдържанието на волеизявлението на административния орган и са довели до постановяване на незаконосъобразен акт, който не може да бъде коригиран от съда в рамките на правомощията му. Настоящият съдебен състав споделя и извода на първоинстанционния съд относно липсата на предпоставки за квалифициране на строежа като търпим, в частта му, надвишаваща нормативно допустимата височина. Независимо от установения период на изграждане, не е изпълнено изискването за деклариране в законоустановения срок, което е задължително условие за признаване на търпимост. Този въпрос обаче няма решаващо значение за законосъобразността на заповедта, предвид установените съществени процесуални нарушения. В обобщение следва да се приеме, че допуснатите от административния орган нарушения не са формални или несъществени, а засягат както процеса на установяване на фактите, така и крайния правен извод. Те са довели до издаване на акт, който не съответства на действителното фактическо положение и не постига целта на закона. При тези данни първоинстанционният съд правилно е отменил заповедта като незаконосъобразна. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е допустимо и правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е и валидно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на спора и своевременно заявеното искане за присъждане на разноски в полза на ответника, такива не следва да се присъждат за настоящата инстанция, тъй като не са представени доказателства, които да установяват извършването им. На присъждане подлежат само действително направени и доказани разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,