Решение № 6513 от 15.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1239/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано e по две касационни жалби. Едната, подадена от Държавен фонд „Земеделие“ с адрес в София, бул. „Цар Борис III” № 136. Другата, подадена от Х. Ж. К. с [ЕГН] и с адрес в гр. Хасково, на [улица], [адрес], срещу Решение № 6028 от 20.12.2024 г., постановено по адм. дело № 899 по описа на Административния съд – Хасково за 2024 година.

С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) е осъден да заплати на Х. Ж. К. сума в размер на 7 928, 04 лв., представляваща лихва за забавено плащане за периода от 21.10.2021 г. до 23.07.2024 г. на сумата от 24 447, 50 лв., явяваща се второ плащане по Административен договор № BG06RDNP001-6.001-0779-С01 от 22.10.2019 година.

Със същото решение са отхвърлени предявените от К. против ДФЗ искове, с които се претендира присъждане на обезщетение в размер на законна лихва върху удържани суми по запорирана банкова сметка във връзка с изпълнение на Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 16/06/1/0/01115/3/01/04/01, изх. № 01-163-6500/228 от 08.06.2022 г., издаден от Директора на Областна дирекция на ДФЗ – Пловдив, както следва:

1. За сумата от 868, 68 лв. законна лихва върху сумата от 4 036, 33 лв., считано от 28.09.2022 г. – датата на налагане на запор върху банковата сметка на ищцата в „Юробанк България“ до 16.06.2024 г. – денят, предхождащ възстановяване на сумата обратно по банковата й сметка;

2. За сумата от 304, 85 лв. законна лихва върху сумата от 10 203, 27 лева, считано от 28.09.2022 г. – датата на налагане на запор върху банковата сметка на ищцата в „Юробанк България“ до 11.01.2024 г. – денят, предхождащ възстановяване на сумата обратно по банковата й сметка;

3. За сумата от 1 742, 50 лв. законна лихва върху сумата от 11 320, 17 лв., считано от 28.09.2022 г. – датата на налагане на запор върху банковата сметка на ищцата в „Юробанк България“ до 08.01.2024 г. – денят, предхождащ възстановяване на сумата обратно по банковата й сметка,

както и исковете на К. против същия ответник за присъждане на обезщетение за имуществени вреди общо в размер на 787, 74 лв., която сума представлява законната лихва върху заплатени адвокатски възнаграждения, както следва:

1. Законна лихва от 455, 99 лв. върху адвокатско възнаграждение от 2 040, 00 лв. за исковия период от 17.06.2022 г. – датата на подписване на Договор за правна защита и съдействие по обжалване на процесния АУПДВ до 24.04.2024 г. – денят, предхождащ връщането на сумата по Изпълнителен лист от 03.04.2024 г. по адм. дело № 602/2022 г. по описа на Административния съд – Хасково;

2. Законна лихва от 70, 37 лв. върху адвокатско възнаграждение от 360, 00 лв. за исковия период от 26.09.2022 г. – датата на подписване на Договор за правна защита и съдействие по обжалване на предварителното изпълнение на процесния АУПДВ до 24.04.2024 г. – денят, предхождащ връщането на сумата по Изпълнителен лист от 03.04.2024 г. по адм. дело № 602/2022 г. по описа на Административния съд – Хасково;

3. Законна лихва от 261, 38 лв. върху адвокатско възнаграждение от 3 120, 00 лв., считано от 14.09.2023 г. – датата на подписване на Договор за правна защита и съдействие за процесуално представителство пред Върховния административен съд до 24.04.2024 г. – денят, предхождащ връщането на сумата по Изпълнителен лист от 03.04.2024 г. по адм. дело № 602/2022 г. по описа на Административния съд – Хасково.

С решението, предмет на контрол, е отхвърлен и предявеният от ищцата против ДФЗ иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални болки и страдания, в размер на сумата от 5 000, 00 лв., причинени й от отменен по надлежния ред като незаконосъобразен, АУПДВ № 16/06/1/0/01115/3/01/04/01, изх. № 01-163-6500/228 от 08.06.2022 г., издаден от Директора на Областна дирекция на ДФЗ – Пловдив за исковия период от 08.06.2022 г. до 19.03.2024 година. Наред с това ответникът е осъден да заплати на ищцата 991, 49 лв. разноски по делото.

Касационният жалбоподател ДФЗ оспорва първоинстанционния съдебен акт в осъдителната му част. Навежда като касационно основание за неправилност на решението в посочената част - нарушение на материалния закон. Поддържа, че не са налице кумулативно изискуемите предпоставки от фактическия състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата за вреди. В случай на преценка от касационната инстанция, че исковата претенция с цена 7 928, 04 лв. е основателна, счита, че началният момент на дължимост на законната лихва е от 19.03.2024 г. – датата на постановяване на Решение № 3304/19.03.2024 г. по адм. дело № 8775/2023 г. на Върховния административен съд, с което е оставено в сила решението на Административния съд – Хасково за отмяна на АУПДВ № 16/06/1/0/01115/3/01/04/01, изх. № 01-163-6500/228 от 08.06.2022 г., издаден от Директора на Областна дирекция на ДФЗ – Пловдив. По тези съображения иска отмяната на решението в обжалваната част. Претендира разноски за настоящото производство, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по горепосочената касационна жалба – Х. Ж. К. я оспорва по съображения за неоснователността й в писмен отговор, представен в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Иска отхвърлянето й и потвърждаването на решението в осъдителната му част.

Касационният жалбоподател Х. Ж. К. обжалва първоинстанционното решение в отхвърлителната му част. Твърди неправилност на решението в посочената част поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробни съображения, че за всички отхвърлени искови претенция е изпълнен фактическият състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ДФЗ за вреди. Поддържа, че съдът от първата инстанция не е изяснил подробно и обективно фактическата обстановка във връзка с претенцията за неимуществена обезвреда, което е довело до липса на мотиви защо този иск се отхвърля. Счита, че събраните доказателства обосновават основателността на иска за неимуществени вреди, но че тези доказателства не са ценени правилно от първоинстанционния съд. По тези съображения иска отмяната на решението в отхвърлителната му част. Претендира разноски за две инстанции. Представя доказателства за сторените такива пред настоящата инстанция.

Ответникът по втората касационна жалба – ДФЗ не изразява становище по нея в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Не се представлява в съдебното заседание пред настоящия съд.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, подадена от ДФЗ и за неоснователност на касационната жалба, подадена от Х. Ж. К..

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, за които съдебният акт, предмет на касационен контрол, е неблагоприятен в обжалваната от всяка от тях части, поради което са процесуално допустими.

По отношение на тяхната основателност, приема следното:

Производството по адм. дело 899/2024 г. по описа на Административния съд – Хасково е образувано по искова молба и уточнение към нея (л. 113-115 от първоинстанционното дело) на Х. Ж. К., предявена против ДФЗ, за осъждането му да й заплати следните обезщетения за имуществени и неимуществени вреди:

1. Обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 7 928, 04 лв., представляваща лихва за забавено плащане за периода от 21.10.2021 г. до 23.07.2024 г. на сумата от 24 447, 50 лв., явяваща се второ плащане по Административен договор № BG06RDNP001-6.001-0779-С01 от 22.10.2019 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. (по процедура чрез подбор на проектни предложения по подмярка 6.1. „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“) и причинени й от отменен по съдебен ред, като незаконосъобразен, АУПДВ № 16/06/1/0/01115/3/01/04/01, изх. № 01-163-6500/228 от 08.06.2022 г., издаден от Директора на Областна дирекция на ДФЗ – Пловдив;

2. Обезщетение за имуществени вреди в размер на законната лихва върху удържани суми по запорирана банкова сметка във връзка с изпълнение на АУПДВ № 16/06/1/0/01115/3/01/04/01, изх. № 01-163-6500/228 от 08.06.2022 г., издаден от Директора на Областна дирекция на ДФЗ – Пловдив, както следва:

2.1. За сумата от 868, 68 лв. законна лихва върху сумата от 4 036, 33 лв., считано от 28.09.2022 г. – датата на налагане на запор върху банковата сметка на ищцата в „Юробанк България“ до 16.06.2024 г. – денят, предхождащ възстановяване на главницата обратно по банковата й сметка;

2.2. За сумата от 304, 85 лв. законна лихва върху сумата от 10 203, 27 лева, считано от 28.09.2022 г. – датата на налагане на запор върху банковата сметка на ищцата в „Юробанк България“ до 11.01.2024 г. – денят, предхождащ възстановяване на главницата обратно по банковата й сметка.

2.3. За сумата от 1 742, 50 лв. законна лихва върху сумата от 11 320, 17 лв., считано от 28.09.2022 г. – датата на налагане на запор върху банковата сметка на ищцата в „Юробанк България“ до 08.01.2024 г. – денят, предхождащ възстановяване на главницата обратно по банковата й сметка.

3. Обезщетение за имуществени вреди, причинени й от отменен като незаконосъобразен по съдебен ред АУПДВ № 16/06/1/0/01115/3/01/04/01, изх. № 01-163-6500/228 от 08.06.2022 г., издаден от Директора на Областна дирекция на ДФЗ – Пловдив, в общ размер от 787, 74 лв., която сума представлява законната лихва върху заплатени три адвокатски възнаграждения, както следва:

3.1. Законна лихва от 455, 99 лв. върху адвокатско възнаграждение от 2 040, 00 лв. за исковия период от 17.06.2022 г. – датата на подписване на Договор за правна защита и съдействие за обжалване на процесния АУПДВ до 24.04.2024 г. – денят, предхождащ връщането на сумата по Изпълнителен лист от 03.04.2024 г. по адм. дело № 602/2022 г. по описа на Административния съд – Хасково;

3.2. Законна лихва от 70, 37 лв. върху адвокатско възнаграждение от 360, 00 лв. за исковия период от 26.09.2022 г. – датата на подписване на Договор за правна защита и съдействие за обжалване на предварителното изпълнение на процесния АУПДВ до 24.04.2024 г. – денят, предхождащ връщането на сумата по Изпълнителен лист от 03.04.2024 г. по адм. дело № 602/2022 г. по описа на Административния съд – Хасково;

3.3. Законна лихва от 261, 38 лв. върху адвокатско възнаграждение от 3 120, 00 лв., считано от 14.09.2023 г. – датата на подписване на Договор за правна защита и съдействие за процесуално представителство пред Върховния административен съд до 24.04.2024 г. – денят, предхождащ връщането на сумата по Изпълнителен лист от 03.04.2024 г. по адм. дело № 602/2022 г. по описа на Административния съд – Хасково.

4. Обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални болки и страдания (притеснение, потиснатост, стрес, унижение, накърняване на личната чест и достойнство, ограничаване на възможността за водене на обичайния начин на живот, страх, несигурност, напрежение, силна депресия) в размер на сумата от 5 000, 00 лв. за исковия период от 08.06.2022 г. (датата на връчване на незаконосъобразния АУПДВ) до 19.03.2024 г. (датата на отмяна на АУПДВ) и причинени на ищцата от отменен по съдебен ред, като незаконосъобразен, АУПДВ № 16/06/1/0/01115/3/01/04/01, изх. № 01-163-6500/228 от 08.06.2022 г., издаден от Директора на Областна дирекция на ДФЗ – Пловдив, ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от 20.03.2024 г. до окончателното изплащане на главницата.

Съдът е установил, че на 22.10.2019 г. между ищцата, в качеството й на Бенефициент и ДФЗ е сключен Административен договор № BG06RDNP001-6.001-0779-С01 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. (по процедура чрез подбор на проектни предложения по подмярка 6.1. „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“) – л. 97-98, с уговорено първо и второ плащания по него в размер на по 12 500 евро всяко (чл. 2, ал. 2, т. 1 т. 2 от договора). Установил е също, че първото плащане по договора е осъществено и същото е в размер на 24 447, 50 лв. Заявката за второ плащане е подадена от К. на 20.07.2021 година.

На 08.06.2022 г. директорът на Областна дирекция на ДФЗ – Пловдив издал АУПДВ № 16/06/1/0/01115/3/01/04/01, изх. № 01-163-6500/228 (л. 10-13 от първоинстанционното дело), с който отказал изцяло одобрената финансова помощ по административния договор и пълно изплащане на финансовата помощ общо в размер на 24 447, 50 лв., представляваща второ плащане по същия договор, и определил на К. подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447, 50 лв., представляваща полученото на 15.11.2019 г. първо плащане по договора.

С Определение № 734/28.09.2022 г. по адм. дело № 602/2022 г. на Административния съд – Хасково (л. 25-26 от първоинстанционното дело) е спряно предварителното изпълнение на АУПДВ № 16/06/1/0/01115/3/01/04/01, изх. № 01-163-6500/228 от 08.06.2022 г., издаден от директора на Областна дирекция на ДФЗ – Пловдив, до приключване на производството по адм. дело № 602/2022 г. с влязъл в сила съдебен акт. Това определение е оставено в сила от Върховния административен съд с Определение № 10952/30.11.2022 г. по адм. дело № 10485/2022 г. по описа на касационната инстанция – л. 27, пак там.

С Решение № 532 от 29.06.2023 г., постановено по адм. дело № 602 по описа за 2022 г. на Административния съд – Хасково (л. 14-21, пак там) АУПДВ № 16/06/1/0/01115/3/01/04/01, изх. № 01-163-6500/228 от 08.06.2022 г., издаден от Директора на Областна дирекция на ДФЗ – Пловдив е отменен. Решението е оставено в сила от Върховния административен съд с Решение № 3304 от 19.03.2024 г. по адм. дело № 8775 по описа за 2023 г. на Върховния административен съд.

В периода след издаване на АУПДВ № 16/06/1/0/01115/3/01/04/01, изх. № 01-163-6500/228 от 08.06.2022 г. са предприети действия по предварително изпълнение на акта. Образувано е изпълнително дело № 221243429 от 2022 г. по описа на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите (ТД на НАП) – Пловдив, офис Хасково за неплатени публични вземания като е издадено Съобщение за доброволно изпълнение, изх. № С220026-048-0113230/20.09.2022 г. (л. 45, пак там), с което ищцата е уведомена, че има задължения в размер на 24 447, 50 лв. главница и 611, 24 лв. лихва.

С Постановление за налагане на обезпечителни мерки (ПНОМ), изх. № С220026-022-0065849/28.09.2022 г. (л. 46, пак там) е наложен запор в размер на 25 113, 07 лв. по банкови сметки на К. в „Юробанк България“ АД. Във връзка с това ПНОМ, й е изпратено Запорно съобщение, изх. № С220026-003-0055636/28.09.2022 г. (л. 47, пак там). Издадено е Разпореждане, изх. № С220026-029-0037547/03.10.2022 г. за изпълнение на запорното съобщение, изпратено до „Юробанк България“ (л. 48, пак там), както и Разпореждане, изх. № С220026-029-0037957/05.10.2022 г., за изпълнение на същото запорно съобщение – л. 49, пак там.

На 27.09.2023 г. е издадено Разпореждане за временно разрешение за неотложни плащания, изх. № С230026-031-0002251/27.09.2023 г. (л. 69, пак там).

На 07.10.2022 г., на основание ПНОМ, изх. № С220026-022-0065849/28.09.2022 г. и Разпореждане, изх. № С220026-029-0037957/05.10.2022 г., за изпълнение на запорно съобщение, от сметката на Х. К. в „Юробанк България“ е направен превод към НАП за запор в размер на сумата от 4 036, 33 лв. – л. 29, пак там.

На 10.10.2022 г. от НАП е издадено Разпореждане, изх. № С220026-125-0286410/10.10.2022 г. за разпределение на плащането в полза на ДФЗ на удържана от сметката на К. в „Юробанк България“ сума от 07.10.2022 г. в размер на 4 036, 33 лв. – л. 52, пак там.

На 11.10.2022 г. по изпълнителното производство е наложен още един запор – с ПНОМ, изх. № С220026-022-0069918/11.10.2022 г. (л. 53, пак там) е наложен запор по банкова сметка на К. в „Обединена българска банка“ в размер на 21 160, 54 лв. Последвало издаване на Запорно съобщение до „Обединена българска банка“, изх. № С220026-003-0058635/11.10.2022 г. за същата сума, включваща главница и лихви – л. 54-55, пак там.

С Разпореждане, изх. № С220026-029-0053510/14.12.2022 г. до „Юробанк България“ НАП разпоредила да бъдат удържани от сметката на ищцата и суми в размер на 21 523, 44 лв. – главница и лихви.

На 20.12.2022 г., на основание ПНОМ, изх. № С220026-022-0065849/28.09.2022 г. и Разпореждане, изх. № С220026-029-0053510/14.12.2022 г. от сметката на К. в „Юробанк България“ е направен превод към НАП за запор в размер на 10 203, 27 лв. – л. 29, пак там.

На 22.12.2022 г. са издадени Разпореждания до „Юробанк България“ и „Обединена българска банка“ за временно разрешение за неотложни плащания, изх. № С220026-031-0003480/22.12.2022 г. (л. 65, пак там) и изх. № С220026-031-0003469/22.12.2022 г. (л. 67, пак там).

По банкова сметка на К. в „Юробанк България“ на 12.01.2023 г. са възстановени 10 203, 27 лв. – л. 29, пак там.

На 21.11.2023 г., на основание ПНОМ, изх. № С220026-022-0065849/28.09.2022 г. и Разпореждане, изх. № С220026-029-0053510/14.12.2022 г. от сметката на К. в „Юробанк България“ е направен превод към НАП за запор в размер на сумата от 11 320, 17 лв. – л. 35, пак там. Тази сума е възстановена по банковата сметка на К. на 09.01.2024 г. – л. 36, пак там.

С Постановление за отмяна на наложени обезпечителни мерки (ПОНОМ), изх. № С240026-024-0021357/23.04.2024 г. и ПОНОМ, изх. № С240026-024-0021361/23.04.2024 г. (л. 71 и л. 72, пак там) запорите върху банковите сметки на Х. К. са отменени, а с Разпореждане, изх. № С240026-035-0228265/23.04.2024 г. изпълнителното производство срещу нея с № 221243429/2022 г. е прекратено – л. 73, пак там.

По делото пред първата инстанция са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелката Н. Д. М. – приятелка на ищцата.

При така установената фактическа обстановка, съдът е преценил допустимост на всички предявени искове, които е квалифицирал като такива с пр. осн. чл. 1 ЗОДОВ. Относно основателността им, е формирал следните правни изводи:

Приел е, че относно предявените от К. против ДФЗ три иска за присъждане на обезщетение в размер на законната лихва върху удържани суми по запорирана банкова сметка във връзка с изпълнение на АУПДВ № 16/06/1/0/01115/3/01/04/01, изх. № 01-163-6500/228 от 08.06.2022 г., издаден от Директора на Областна дирекция на ДФЗ – Пловдив, е налице само първият елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ – отменен по надлежния ред незаконосъобразен индивидуален административен акт. Счел е, че преводите на удържаните суми в размер на 4 036, 33 лв., 10 203, 27 лв. и 11 320, 17 лв. към НАП са в резултат на издадени от приходната администрация ПНОМ, за които подчертал, че са административни актове, подлежащи на самостоятелно обжалване, съобразно чл. 197 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Мотивирал се е, че причината да настъпи имуществена вреда за ищцата в размер на законните лихви върху удържаните суми не е в пряка и непосредствена причинна връзка с издадения и отменен АУПДВ, а е опосредена от издадените от публичния изпълнител ПНОМ, съответно от издадените в пряка връзка с тях разпореждания за изпълнението им. С тези мотиви е отхвърлил исковете за имуществена обезвреда с цена 868, 68 лв., 304, 85 лв. и 1 742, 50 лв., като неоснователни и недоказани.

Съдът е преценил неоснователност на трите иска за обезщетение на имуществени вреди в общ размер от 787, 74 лв., която сума представлява законната лихва върху заплатени три адвокатски възнаграждения. Обосновал се е, че присъждането на разноски в производството, в което се обжалва съответния акт няма характер на обезщетение, а представлява законова последица от произнасянето на съда в полза на страната, чийто интерес е засегнат от обжалвания незаконосъобразен административен акт. Подчертал е, че с присъждането на съдебни разноски се реализира отговорността за разноски, а не отговорността за обезщетяване на вреди. Приел е, че разноските нямат характер на неизпълнено главно парично задължение по смисъла на чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Изложил е аргументи, че законна лихва върху присъдено адвокатско възнаграждение би била дължима, само ако същото е претендирано като имуществена вреда с иск по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, където адвокатското възнаграждение е предмет на исковото производство и не е налице друг ред за обезщетяване. Позовал се е на практика на Върховния административен съд.

На следващо място съдът е разгледал иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди с цена 7 928, 04 лв. Уважил го е, така както е претендиран. Формирал е извод, че по този иск са налице всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ДФЗ за вреди по ЗОДОВ – отменен по съдебен ред незаконосъобразен АУПДВ, заради издаването на който ищцата не е получила навреме одобрени и сигурни финансови средства – сумата от 24 447, 50 лв., представляваща второ плащане по Административен договор № BG06RDNP001-6.001-0779-С01 от 22.10.2019 година. Посочил е, че заявката за второ плащане е депозирана на 20.07.2021 г. (л. 92-94 от първоинстанционното дело), като плащането е следвало да бъде осъществено до 20.10.2021 г., респ. длъжникът е изпаднал в забава от дата 21.10.2021 г. Доколкото сумата е получена едва на 24.07.2024 г., съдът е преценил, че относимият исков период е този, който е претендиран – от 21.10.2021 г. до 23.07.2024 г. Изчислил е законната лихва върху сумата от 24 447, 50 лв., ползвайки онлайн калкулатор на Интернет страницата на Българска асоциация на вещите лица и експертите.

По иска за неимуществени вреди в размер на 5 000, 00 лв., съдът се е аргументирал, че К. не се е справила с доказателствената тежест да установи, че е претърпяла индивидуализираните в исковата молба емоционални болки и страдания именно вследствие на отменения по надлежния ред АУПДВ. Формирал е извод, че ангажираните гласни доказателства не установяват изискуемата причинно-следствена връзка, поради което е отхвърлил иска за неимуществена обезвреда като недоказан. Отхвърлил е и акцесорната претенция за заплащане на законна лихва върху претендираното обезщетение за неимуществени вреди.

Мотивиран така, съдът е постановил обжалвания в настоящото производство резултат. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора.

По касационната жалба на ищцата в първоинстанционното производство:

Правилно е решението на първоинстанционния съд, в частта, в която е отхвърлил предявените три иска, с които се претендира обезщетение от пропуснати ползи в размер на законната лихва върху удържаните суми по запорираната банкова сметка във връзка с процесния АУПДВ. Макар отмененият като незаконосъобразен АУПДВ да е изпълнителното основание за образуване на изпълнителното дело № 221243429 /22 г. пред публичния изпълнител в ТД на НАП - Пловдив, по което са наложени обезпечителните мерки, той не е пряката и непосредствена причина за превеждане на въпросните суми от сметката на ищцата към НАП, от които ищцата е била лишена за период от време. Връзката между АУПДВ и лишаването на ищцата от ползването на въпросните суми е опосредена от постановления за налагане на обезпечителни мерки, които са са отделни актове, подлежащи на обжалване. От друга страна, изпълнението на АУПДВ е било спряно от съда с влязло в сила определение, поради което, не този акт е в основата на вредоносният резултат за ищцата от превеждането на въпросните суми от сметката й към НАП, а действията, които не са съобразени със съдебния акт.

Правилно е решението на административния съд в частта, в която е отхвърлил исковете за заплащане на обезщетение за пропусната полза под формата на законна лихва върху сумите за заплатени адвокатски хонорари за съдебните производства във връзка с обжалването на АУПДВ, за периодите от датата на подписване на договорите с адвокатското дружество до датата предхождаща издаването на изпълнителен лист след отмяната на АУПДВ. Касационната инстанция споделя съображенията на административния съд относно характера на съдебните разноски. Към тези съображения следва да се добави и следното - законодателят не е предвидил лихва за забава в изплащането на съдебните разноски. Следва да се посочи също така, че платените от ищцата суми за адвокатски хонорари за предоставената й адвокатска услуга във връзка с обжалването на АУПДВ не са в пряка причинно - следствена връзка с този акт, а са опосредени от сключването на договори за предоставяне на адвокатски услуги, чието сключване изцяло е зависело от волята на ищцата.

Правилно е решението на административния съд като краен резултат и в частта, в която е отхвърлен иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди и акцесорния му иск за присъждане на лихва върху това обезщетение. По този иск следва да се посочи и следното: Видно е от обстоятелствената част на исковата молба, че ищцата свързва емоционалните си неудобства и притеснения с образуваното изпълнително производство във връзка с издадения АУПДВ, предприетите във връзка с това изпълнително производство действия от публичния изпълнител, в резултат на които е изпитала сериозни затруднения за обезпечаване на ежедневните нужди на семейството си.

От данните по делото се установява, че с влязло в сила определение на съда е спряно предварителното изпълнение на АУПДВ, за което ищцата е уведомила, както публичния изпълнител, така и изпълнителния директор на ДФЗ. Липсват данни по делото тези административни органи да са се съобразили и изпълнили съдебното определение. Напротив, АУПДВ е изпълняван в резултат на което сметката на ищцата в Юробанк е била запорирана докато АУПДВ не е отменен с влязло в сила съдебно решение и от нея са превеждани суми по сметка на НАП за изпълнението на въпросния АУПДВ. Това фактическо положение, несъмнено води до стрес, притеснение, чувство на безсилие. Тези негативни емоции, обаче, не са провокирани от АУПДВ сам по себе си, а от образуваното във връзка с него изпълнително производство пред публичния изпълнител и продължилото неизпълнение на влязлото в сила съдебно определение за спиране на предварителното изпълнение на АУПДВ.

Безспорно е, че всеки един незаконосъобразен административен акт, какъвто се е оказал и въпросният АУПДВ предизвиква негативни преживявания в адресата му, които могат да се определят като присъщи. Неимуществени вреди са тези негативни емоции, които надхвърлят присъщите. Съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите във връзка с § 1 от ЗР на ЗОДОВ, в правомощието на съда е да определи обезщетението за неимуществени вреди, в това число да прецени, налице ли са такива и да определи размера на обезщетението. За всеки конкретен случай, съдът следва да прецени, надхвърлен ли е този минимален ( присъщ ) праг на негативни изживявания или не. В конкретния случай, ищцата не е представила по делото доказателства, въз основа, на които да се приеме, че самото издаване на АУПДВ й е причинил съществено разстройство на душевното спокойствие.

По гореизложените съображения, касационната инстанция преценява касационната жалба на К. като неоснователна.

По касационната жалба на ДФЗ:

Решението е правилно като краен резултат, макар и при дадена от съда грешена правна квалификация на предявения иск.

От обстоятелствената част на исковата молба става ясно, че с т. 3 от нея се претендира мораторна лихва върху второто плащане по административния договор, за периода от падежа му до датата, на която е осъществено. Твърденията на ищеца са, че ответникът е имал задължение за извършване на второто плащане по договора, което е било с падеж 20.10.21 г., но което не е осъществил на падежа поради незаконосъобразния АУПДВ, а е сторил това на 24.07. 24 година. Сочи, че в конкретния случай не се касае за лихва върху обезщетение за вреди, която се дължи от момента на отмяната на административния акт, а за самото обезщетение, представляващо законната лихва по чл. 86 ЗЗД. Поддържа се, също така, че доколкото вредите поради неизпълнение на парично задължение са настъпили от административна дейност и липсва друг ред за защита, законната лихва по чл.86 ЗЗД следва да се присъди на осн. чл. 1 ЗОДОВ.

Ноторно е, че съдът не е обвързан от правната квалификация на иска, дадена от ищеца. Съдът, както е известно от доктрината и съдебната практика следва да квалифицира иска въз основа на обстоятелствата, твърдени в исковата молба. В конкретния случай, от твърденията в исковата молба следва, че ищецът поддържа неточно изпълнение на административния договор и по-конкретно забавено изпълнение на уговореното второ плащане по предоставената финансова помощ с договора. Така посочените обстоятелства са основание за квалифициране на предявения иск като такъв с пр. осн. чл. 19ж, ал. 1 АПК вр. с чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.

В конкретния случай, неправилната квалификация на иска не е основание за отмяна на решението по него и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане, тъй като от вече събраните доказателства по делото са налице относимите данни за разрешаването на спора по същество, по този иск.

От уговорките в административния договор следва датата на падежа на задължението за второто плащане и тя точно е определена от първоинстанционния съд - 21.10.2021 година. Второто плащане е осъществено в уговорения и поискан размер едва на 24.07. 202 4 година. Закъснението е по причина на длъжника - ДФЗ, издавайки незаконосъобразния отказ за извършването му, обективиран в първия диспозитив на АУПДВ. Към 21.10.2021 г. задължението на ДФЗ за второ плащане по административния договор с ищца, освен изискуемо е било и ликвидно, тъй като е било определяемо като размер. Този извод следва от съвкупната преценка на следните писмени документи - искането от бенефициента /ищцата/ за второ плащане по договора, в който то е определено като размер - левовата равностойност на 12 500 евро, в какъвто е и изплатено с Решение на изпълнителния директор на ДФЗ № 16/06/1/0/01115/3/01/03/01. Следователно, към 21.10.2021 г. задължението на Фонда за второто плащане по административния договор е било ликвидно и изискуемо, тоест възможно, поради което следва да понесе последиците от забавата на изпълнението му и да обезщети бенефициента за забавата в изплащането на паричната сума.

По тези съображения, касационната инстанция преценява като неоснователна жалбата на ДФЗ.

Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд