Определение № 8659 от 10.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6289/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Община Чирпан, подадена чрез адв. В. Байчев против определение № 1569 от 08.05.2024 г. по адм. дело № 632/2023 г. на Административен съд Стара Загора, с което е оставено без разглеждане искането му да бъде осъден изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) да извърши фактическо действие като отпише вземанията си за сумите за дължими лихви, произтичащи от неизпълнението на сключени от община Чирпан договори с ДФЗ в размер на 2 853 745 лева на основание §19 от ПЗР към ЗИД ЗДБРБ за 2022г., а производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател поддържа, че определението е незаконосъобразно поради неправилно тълкуване и прилагане на чл. 256, ал. 1 АПК. Моли определението да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия. Ответникът – изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ не изразява становище по частната жалба. Като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото Върховният административен съд, четвърто отделение, констатира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Производството пред Административен съд Стара Загора е образувано по жалба на община Чирпан против бездействие на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ да отпише вземанията си за сумите за дължими лихви, произтичащи от неизпълнението на сключени от община Чирпан договори с ДФЗ в размер на 2 853 745 лева на по реда на §19 от ПЗР към ЗИД ЗДБРБ за 2022г. С определение №822/13.12.2023г. по адм. д. 632/2023г. на Административен съд Стара Загора, искането на община Чирпан е оставено без разглеждане, а производството по делото- прекратено. За да мотивира този резултат, първоинстанционният съд е приел, че отказът да бъде издаден административен акт, с който да се констатира погасяване на публично задължение по силата на закона, следва да се оспори по реда за оспорване на административни актове, поради което искане, предявено на основание чл.256 от АПК е недопустимо. С определение № 2471/05.03.2024г., постановено по адм. дело №1327/2024г. на Върховния административен съд, определението на АС- Стара Загора е отменено и делото е върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него. В определението на ВАС са дадени задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, съгласно които служебното отписване на вземания по реда на § 19 от ПЗР на ЗИД на ЗДБРБ представлява фактическо действие, вменено на съответния управляващ орган пряко от § 19 от ПЗР на ЗИД на ЗДБРБ. Съдът е посочил, че задълженията се считат за погасени по силата на закона - § 19 от ПЗР на ЗИД на ЗДБРБ и се отписват служебно от управляващия орган, поради което не е въведено изискване органът да се произнесе с акт по чл. 21, ал. 2 АПК, с който да констатира възникналото за бенефициентите право да бъдат погасени и отписани задълженията им. Такава констатация не би била от значение за упражняването на това тяхно право, както изисква чл. 21, ал. 2 АПК, тъй като задълженията им се погасяват по силата на закона и се отписват служебно. След връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените правила, съставът на Административен съд Стара Загора е приел, че жалбата на Община Чирпан е недопустима, тъй като спрямо нея намира приложение разпоредбата на чл. 256, ал. 2 от АПК, а не на чл.256, ал.1 от АПК. Приел е, че 14-дневният срок за оспорване на неизвършени от административния орган фактически действия в хипотезата на чл. 256, ал. 2 АПК, е пропуснат. Съдът е приел, че с определение №2471/05.03.2024г. по адм. д. №1327/2024г. на ВАС, е разрешен въпросът за вида на дължимото действие, посочено в изречение второ от разпоредбата на §19 от ПЗР към ЗИД ЗДБРБ за 2022г., а именно задължението за служебно отписване е за извършване на фактическо действие, възникващо по силата на закона. Така постановено определение е неправилно. Разпоредбата на § 19 от Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. (обн. ДВ, бр. 18 от 2022 г.) предвижда, че с влизане в сила на този закон се погасяват задълженията на бенефициентите – общини и бюджетни организации, за възстановяване на недължимо платени, надплатени, неправомерно получени или неправомерно усвоени от тях суми по договорите за безвъзмездна финансова помощ, финансирани със средства по оперативните програми за програмния период 2007 – 2013 г. Изрично е предвидено, че управляващите органи на оперативните програми служебно отписват вземанията си за тези суми. Безспорно е, че в конкретната хипотеза отписването на вземането представлява фактическо действие по смисъла на чл.256 от АПК, поради което търсената от жалбоподателя защита по този ред е допустима. Въпросът относно характера на това действие като фактическо такова е разрешен с определението на Върховния административен съд и в тази връзка са изложени подробни мотиви, които се споделят изцяло и от настоящия касационен състав. Спорният въпрос по делото е коя от двете различни хипотези на защита срещу неоснователното бездействие на административните органи, уредени в чл.256 от АПК, следва да намери приложение в настоящата хипотеза. Защитата срещу неоснователни бездействия, регламентирана в глава ХV, раздел ІІ от АПК, се осъществява чрез два различни осъдителни иска- по чл.256, ал.1 от АПК и по чл.256, ал.2 от АПК. И двата иска имат за цел административният орган да бъде осъден да извърши дължими от него по силата на закона фактически действия. Разликата между двата иска е в обстоятелството, дали административният орган е длъжен да извърши фактическите действия по задължение, вменено му пряко от нормативен акт (т.е. „служебно“) или следва да извърши тези действия по силата на закона, но при заявено искане за това, в случаите, в които закона не съдържа изрично задължение за извършване на фактическото действие, но то произтича пряко от правната норма при настъпване на определен юридически факт и възникването и съдържанието на тези действия не е опосредено от задължение за волеизявление. В конкретната хипотеза § 19 от ЗИД ЗДБРБ за 2022 г. изрично предвижда фактическото действие, което следва да бъде извършено- вземанията се отписват от управляващите органи на оперативните програми, при това е използван израза „служебно“, т.е. това следва да се извърши по инициатива на органа, без да е необходимо изрично искане от лицето, в чиято правна сфера се отразява резултата от действието и неизвършването на действието (бездействието) от страна на административния орган. При тази правна уредба и във връзка с цитираното по-горе отграничение между двата осъдителни иска, следва да се приеме, че задължението за извършване на конкретното фактическо действие- отписване на вземането, е изрично вменено на административния орган със самия нормативен акт и не е необходимо правните субекти, в чиято полза е то, да предявяват нарочно искане за това. Поради това редът за защита срещу неоснователното бездействие на управляващия орган да отпише служебно вземане, за което жалбоподателят твърди, че е такова по §19 от ЗИДЗДБРБ за 2022г., е този по чл.256, ал.1 от АПК и правото му да оспорва това бездействие не е ограничено със срок. При тези случаи, в които органът е задължен да извърши фактическото действие пряко с нормативния акт, подаването на искане за това от лицето, в чиято правна сфера ще се отрази резултата на това действие, не може да обуслови приложението на защитата по чл.256, ал.2 от АПК, която е обвързана с преклузивен срок. Ако се приеме противното, би се стигнало до припокриване на двата иска и до ограничаване на правото на лицата да се защитят срещу неоснователно бездействие на администрацията, обвързвайки го с преклузивен срок за упражняването му. Отделно от това, постановявайки определението си, първоинстанционният съд не се е съобразил и с дадените от касационната инстанция указания досежно допустимостта на защитата по чл.256, ал.1 от АПК и разглеждането на иска по същество при стриктното съобразяване със заявения петитум. По изложените съображения определението следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд с указания за разглеждане на предявения иск по чл.256, ал.1 от АПК по същество. Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, предл. ІІ от АПК във връзка с чл.236 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,