Определение № 5230 от 18.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4199/2024 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. С определение №.269/22.07.24 по г.д.№.313/24 на АС Пловдив е оставена без разглеждане жалба вх.№.10837/26.03.24 от „Висше училище по агробизнес и развитие на регионите-Пловдив“ и „Интерколеж С“ООД против определение №.670/12.03.22 по г.д.№.2484/23 на ОС Пловдив - с което е обезсилено разпореждане от 31.07.23 по и.д.№.398/22 по описа на ЧСИ И.К., рег.№.907 на КЧСИ с район на действие ОС Пловдив за отказ на основание чл.159 НПК на плащане на определените за плащане с постановление на ЧСИ от 14.07.23 суми в общ размер на 1601330,87лв., като преждевременно постановено и производството по делото е прекратено. Постъпила е частна жалба от „Висше училище по агробизнес и развитие на регионите-Пловдив“ и „Интерколеж С“ООД, в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. Ответната страна „БГ фирма“ЕООД оспорва жалбата; „Тиконукоти“ ООД и НАП не вземат становище. Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение е прието, че посредством обжалването на действията и отказите на съдебния изпълнител по чл.435 ГПК се реализира защитата на легитимираните лица срещу процесуално незаконосъобразното принудително изпълнение. В производството по чл.436 и сл.ГПК окръжният съд не действа като въззивна инстанция по същество с правомощията по чл.270 и чл.271 от ГПК, вкл. за обезсилване на обжалвания съдебен акт като недопустим, а като контролно-отменителна /ТР №.3/12.07.05 по тълк.д. №.3/05, ОСГТК на ВКС/ - тъй като не може сам да извърши валидно дължимото изпълнително действие; при това положение той разполага с правомощия или да отмени обжалваното действие/отказ като незаконосъобразно и да задължи съдебния изпълнител да извърши валидно същото или да се въздържи от извършването му, или да отхвърли жалбата като неоснователна-произнасяйки се с решение, което не подлежи на обжалване съгласно чл.437 ал.4 ГПК; по жалбата окръжният съд се произнася с определение за прекратяване на производството при недопустимост на същата или десезирането му, което определение по чл.274 ал.1 т.1 ГПК подлежи на обжалване с частна жалба пред апелативния съд; недопустимостта на производството по жалбата препятства нейното разглеждане и произнасяне по съществото й чрез отхвърлянето й или отмяна на атакуваното с нея действие/отказ на съдебния изпълнител. Посочено е, че в разглеждания случай окръжният съд, макар и не изрично, е приел жалбата на взискателя за допустима, като е извършил проверка по същество относно законосъобразността на атакувания посредством нея отказ на съдебния изпълнител-приемайки, че той е постановен в нарушение на процесуалните правила като основаващ се на постановление на ОП Пловдив, което не е влязло в сила. По тези решаващи съображения по същество е постановил диспозитив за отмяна на обжалвания отказ на съдебния изпълнител като незаконосъобразен, който следва да се приеме за непрецизно формулиран като такъв за обезсилване на обжалвания отказ. При това положение е намерено, че постановеният съдебен акт, наименуван „определение“, е с характер на решение по чл.437 ал.4 ГПК, което не подлежи на обжалване-посочената в него обжалваемост не създава право на обжалване /то произтича от закона/, а липсата му обосновава извод за недопустимост на жалбите. Настоящият състав намира, че така постановеното определение е законосъобразно. Правилно е прието, че в производството по обжалване на действия на съдебния изпълнител, в което е постановено по реда на чл.435 ал.1 т.1 ГПК оспореното пред апелативния съд определение, окръжният съд е действал като контролно-отменителна инстанция. Той е постановил атакувания акт по предвидения в чл.437 ГПК ред – в закрито заседание и въз основа на данните по делото, извършил е дължимия преглед за законосъобразност и е приел, че обжалваното действие на съдебния изпълнител е предприето в нарушение на процесуалните норми. При това положение постановеният от него акт има характеристиките на акта, завършващ това производство, и съобразно чл.437 ал.4 ГПК същият е необжалваем. Предвид изложеното правилно АС Пловдив е приел, че подадената срещу него жалба е недопустима и я е оставил без разглеждане. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,