Определение № 4880 от 13.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3375/2026 г.
ВКСII гражданско отделение13.10.2026 г.докладчик Гергана Никова
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3598 от 30.06.2026 г., постановено по ч.гр.д.№ 1477/2026 г. на ВКС, І г.о. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по процесуално допустима частна жалба с вх.№ 15900 от 22.07.2026 г., подадена от К. Т. Ц. срещу Определение № 3598 от 30.06.2026 г., постановено по ч.гр.д.№ 1477/2026г. на ВКС, І г.о., с което е отхвърлена молба вх.№ В-1041 от 20.05.2026 г., уточнена с молба вх.№ 13351 от 23.06.2026 г., подадени от К. Т. Ц. от [населено място], обл. Б., [улица], за поправка на очевидна фактическа грешка в определение № 2344 от 07.05.2026 г. по същото ч. гр.д.№ 1477/2026 г. на ВКС, І г.о., чрез посочване в определението на адреса на жалбоподателя. Не се дължи връчването на препис от частната жалба. Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, след като прецени данните по делото и обсъди наведените доводи, приема следното: С обжалваното Определение № 3598 от 30.06.2026 г. е прието, че очевидна фактическа грешка в съдебен акт по смисъла на чл. 247 ГПК е налице, когато има несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в акта на съда. Такава грешка би била погрешното посочване в диспозитива на съдебния акт на имената на някоя от страните, на границите на процесния имот, на размера на присъдената сума, погрешното пресмятане на суми, пропускът на съда в диспозитива на съдебния акт да се произнесе по един или по част от предявените искове, за отхвърляне на част от иска, за солидарно осъждане, по които искове обаче има формирана от съда воля в мотивите на съдебния акт. Непосочването в акта на точния адрес на някоя от страните по делото не представлява очевидна фактическа грешка на съда, поради което и попълването на съдебния акт с адреса на тези страни не може да става по предвидения в чл. 247 ГПК процесуален ред. С частната жалба се поддържа, че акт, в който не е посочен адресът на страната, е постановен в нарушение на чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК; „акт без адрес е непълен и юридически дефектен“; нарушено е правото на уведомяване по чл. 7 ГПК; нарушено е правото на справедлив процес; липсата на адрес е класическа очевидна фактическа грешка; нарушен е принципа на правна сигурност, поради което обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено. Предмет на обжалване е определение, постановено по молба за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в съдебен акт на основание чл. 247 ГПК. Същностна черта на този тип актове е, че имат за предназначение да се отстрани порок, при който е налице несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на съдебния акт. В случая, хипотезата на чл. 247, ал.1 ГПК не е налице, доколкото липсва несъответствие между формираната в съобразителната част на определението истинска воля на съда и външното й изразяване в диспозитива на съдебния акт. Ясно формираната воля на съда в мотивите на определение № 2344 от 07.05.2026 г., постановено по ч.гр.д.№ 1477/2026 г. на ВКС, е за недопустимост на подадената частна жалба, като насочена срещу неподлежащ на обжалване акт, и тя е намерила точно и пълно отразяване в диспозитива на определението, поради което не е налице очевидна фактическа грешка, която може да бъде поправена по реда на чл. 247 ГПК. Правилно е становището на предходния тричленен състав на ВКС относно възможните несъответствия, отстраними по реда на чл. 247 ГПК, както и че непосочването в акта на точния адрес на някоя от страните по делото в случая не представлява очевидна фактическа грешка на съда. Неоснователно се поддържа от жалбоподателя, че акт, в който не е посочен адресът на страната, е постановен в нарушение на чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК. Това е така, защото разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК регламентира изискванията, на които следва да отговаря сезиращата съда искова молба, т.е. изискванията за редовност на процесуално действие, извършвано от страна по делото, а не от съда. Разпоредбата на чл. 127, ал.1, т.2 ГПК не намира приложение в случая. С оглед гореизложеното обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. По изложените съображения, състав на Върховния касационен съд, Второ отделение на Гражданска колегия