Определение № 2585 от 10.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1097/2026 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от АПК. Образувано е по частни жалби на Е. Б. В., против определение №21 от 06.01.2026 г. и определение №76 от 13.01.2026г. по адм. д. №515/2025г. на Административен съд - Перник. Счита обжалваните определения за нищожни, алтернативно за незаконосъобразни. Претендира отмяната им и връщане на делото на същия съдебен състав за произнасяне по същество по оспорването. В срока по чл. 232 от АПК другата страна - кметът на община Перник, взема становище за неоснователност на частната жалба срещу определение №21 от 06.01.2026 г. и определение №76 от 13.01.2026г. по адм. д. №515/2025г. на Административен съд - Перник. По частната жалба срещу определение №76 от 13.01.2026г. по адм. д. №515/2025г. на Административен съд – Перник, не взема становище. Частните жалби са подадени в срок и от страна, за която обжалваните съдебни актове са неблагоприятни, поради което са процесуално допустими. За да се произнесе по съществото на частните жалби, настоящият съдебен състав установи: С обжалваното определение №21 от 06.01.2026 г. по адм. д. №515/2025г., съдът е оставил без разглеждане искане на Е. Б. В. с правно основание по чл. 256, ал.2 от АПК, срещу неоснователно бездействие на кмета на Община Перник, което според него се изразява в неизвършването на фактическо действие, което административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, а именно издаване на заповед за премахване на незаконен строеж „Жилищна сграда“, намиращ се в [ПИ], кв.605 по плана на [жк], гр.Перник с административен адрес на [адрес]. За да постанови този резултат като приеме искането за недопустимо и прекратява производството по делото, решаващият съд е приел, че защитата по чл. 256, ал. 1 и ал. 2 от АПК регламентират оспорването на бездействия на административните органи по задължения, произтичащи пряко от нормативен акт или неизвършването на фактически действия, които е длъжен да извърши по силата на закона. Приел, че при упражняване на правомощията си по чл. 225а от ЗУТ, компетентният административен орган няма законово задължение за произнасяне в определен срок, не е обвързан от наличието или липсата на сигнал за незаконното строителство, а действа служебно и в условията на оперативна самостоятелност, съответно негова е преценката да издаде или не заповед за премахването на строеж, като незаконен. Предмет на защита по чл. 256 от АПК е съществуващо в полза на ищеца неудовлетворено притезание. Производството е допустимо, когато твърдението на ищеца е за възникнало въз основа на нормативен акт такова административно правоотношение, по силата на което неговото субективно право може да бъде удовлетворено с извършването от административния орган на конкретно предвидено в закон фактическо действие. Защитата по реда на чл. 256 от АПК е недопустима, в случаите, в които за удовлетворяване на субективното право на ищеца е необходимо издаването на административен акт. В случая се претендира неизпълнение на правно, а не на фактическо действие. Искането за защита по реда на чл. 256 от АПК срещу бездействие на кмета на Община Перник да извърши фактически действия, свързани с издаването на заповед за премахване на твърдян незаконен строеж, не попада в приложното поле на чл. 256 от АПК. За Е. В., не е налице правен интерес, да оспорва неизвършването на определени действия от кмета на общината, свързани с премахването на твърдян незаконен строеж. Претендираното задължение за волеизявление по издаване на индивидуален административен акт – заповед по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, е изключено от предмета на защита по чл. 256 от АПК, тъй като задълженията за волеизявления по издаване на административни актове, не са предмет на защита по чл. 256 АПК. Така постановеното определение е правилно, като съответно на материалния и процесуалния закон и обосновано. Разпоредбите на чл. 256, ал. 1 и ал. 2 от АПК регламентират оспорването на фактически действия и бездействия на административните органи, допуснати при изпълнение на административните им правомощия. В случая такива не са налице и цитираните норми са неприложими. Законосъобразно в този смисъл първоинстанционният съд е заключил, че защитата по реда на чл. 256 от АПК е недопуситма в случаите, в които за удовлетворяване на субективното право на ищеца е необходимо издаването на административен акт, какъвто се цели от него в настоящия случая. Задълженията за издаване на административни актове не са предмет на защита по чл. 256 от АПК. При издаването на заповеди за премахване на незаконен строеж кметът действа служебно, а не по инициатива или сигнал на засегнат гражданин. От Констативния акт за проверка на твърдения незаконен строеж, е видно, че подател на сигнал /жалба/ срещу извършването му е Е. В.. Подалият сигнала не е страна в производството по установяване и премахване на незаконен строеж, тъй като никой не може да иска настъпването на неблагоприятни последици в чужда правна сфера. Този факт не се променя и от обстоятелството, че искателят В. е съсобственик на ПИ в който е извършен твърдения от него незаконен строеж. Той се явява единствено подател на сигнала до административния орган. Като такъв същия не е страна в производството по установяване и премахване на незаконния строеж на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, поради което не попада в кръга на заинтересованите лица по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК. Поради това изводът на съда, че търсещият защитата по реда на чл.256 от АПК, но в производство по премахване на незаконен строеж, не е заинтересовано лице в това производство, е съответен на закона. С оглед горното, неоснователни се явяват всички доводи на частния жалбоподател за неговата незаконосъобразност на №21 от 06.01.2026 г. по адм. д. №515/2025г.. По твърдението за нищожност на същото, следва да се посочи, че то съдържа същия номер на дело, като действителния пореден електронно синтезиран от деловодната система номер на делото – 20257160700515/2025г., който е вписан в протокола за разпределението му и на кориците му. А в шапка по образец на определението се съдържа отбелязване, че е дело на Административен съд Перник и вписване на определения съдия докладчик. Предвид изложеното, обжалваното определение №21 от 06.01.2026 г. по адм. д. №515/2025г. на АС - Перник, като правилно, законосъобразно и обосновано, следва да се остави в сила. С обжалваното определение №76 от 13.01.2026г. по адм. д. №515/ 2025г., съдът е отхвърлил искането на В. за допълване на определение №21 от 06.01.2026 г. по адм. д. №515/2025г. в частта за присъждане на сторени разноски, като се е позовал на изхода на спора, постановен с него. Това определение също е правилно. При изхода на спора, постановен с определение №21 от 06.01.2026г., не се следва присъждане на разноски за искателя подал недопустимо искане. По отношение липсата на твърдяната нищожност на определение №76 от 13.01.2026г. по адм. д. №515/2025г., важат същите аргументи, които бяха изтъкнати по -горе за липсата на такава и при определение №21 от 06.01.2026 г. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,