Определение № 4084 от 16.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11378/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Г. Х. А. от гр. Кърджали чрез пълномощника адвокат С. Мехмед против Решение № 1345 21.10.2024 г., постановено по адм. дело № 239/ 2024 г. по описа на Административен съд Кърджали ,с което е отхвърлена жалбата й против решение № 2153-08-113/ 03.06.2024 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Кърджали. Изложени са доводи за незаконосъобразност на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения, довели до неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът директор на ТП на НОИ Кърджали не взима становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване и законосъобразност на обжалваното съдебно решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално недопустима по следните съображения: С обжалваното Решение № 1345 21.10.2024 г., постановено по адм. дело № 239/ 2024 г. по описа на Административен съд Кърджали е отхвърлена жалбата на Г. Х. А. против решение № 2153-08-113/ 03.06.2024 г. на директора на ТП на НОИ Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане № РП-3-08-01584175/ 25.04.2024 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ - Кърджали, като неоснователна. С разпореждането е наредено да се прихване от изискуемо вземане на Г. А. от ДОО, представляващо парично обезщетение за бременност и раждане по заявление-декларация по чл.50 от КСО, за периода месец април 2024 година, сума в размер на 933 лв. – главница. От фактическа страна по делото е установено, че с разпореждане № РВ-3-08-01542219/ 19.02.2024 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали, на основание чл.114, ал.1 и ал.3 от КСО и във връзка с констатациите от извършена проверка, Г. А. е задължена да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете за периода 15.07.2020 г. – 12.03.2022 г. в размер на 14 179,19 лв., от които главница – 10 851,44 лв. и начислена лихва в размер 3 307,75 лв. Разпореждането е потвърдено с решение № 2153-08-68 от 01.04.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали. За да отхвърли жалбата на Г. А. срещу решение № 2153-08-113/ 03.06.2024 г. на директора на ТП на НОИ Кърджали, Административен съд Кърджали приема, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване разпоредбата на чл. 59 от АПК по отношение формата и задължителните реквизити, без допуснати съществени процесуални нарушения и е съответен на материалния закон. Обосновано е наличие на всички законови предпоставки за извършване на прихващане по чл.114, ал.4 от КСО. Обсъдено е възражението за добросъвестност при получаване на разпоредените за възстановяване парични обезщетения като е счетено за относимо към преценката на законосъобразността на административния акт, с който вземането на ДОО е установено по основание и размер, а именно разпореждане № РВ-3-08-01542219/ 19.02.2024 г., което не е предмет на съдебното производство. В решението е посочено, че подлежи на обжалване пред ВАС на РБ. Настоящият касационен състав на ВАС намира, че въпреки така посоченото, съдебното решение на Административен съд – Кърджали е окончателно. Съгласно нормата на чл.119 КСО на касационно обжалване по реда на АПК подлежат всички решения на административния съд, с изключение на тези, постановени по жалби срещу актовете по чл.117, ал.1,т.1 и т.2, буква „б“, буква „д“ – за суми до 1000 лв., букви "е" и "ж"“. В случая жалбата на Г. А. е срещу акт на ръководителя (директор) на ТП на НОИ – Кърджали, постановен по жалба срещу акт по чл.117 ал.1, т.2, б. „д“ КСО (разпореждане за прихващане по чл.114, ал.5 КСО), в който е посочен размер до 1 000 лева. Видно от съдържанието на разпореждане № РП-3-08-01584175/ 03.06.2024 г, извършено е прихващане до размера на сумата от 933 лева на две изискуеми и ликвидни вземания, касаещи ДОО – на НОИ за възстановяване на недобросъвестно получени суми и на Г. А. за обезщетение за бременност и раждане. Размерът, предмет на конкретното прихващане, се определя от сумата, с която се извършва погасяването на вземането от ДОО към А., като един от законово уредените способи за принудително изпълнение. Тази сума представлява отделно вземане, а не е част от друго такова, поради размерът й е от значение при преценката за допустимостта на касационното обжалване. Тъй като в чл.119 КСО относно актовете по чл.117, ал.2, б. „д“ е посочен необжалваем размер – до сумата от 1 000 лева, се налага извод, че съдебното решение на административния съд е окончателно, независимо от вписаното в него, че подлежи на обжалване. Предвид изложеното касационната жалба на Г. Х. А. срещу Решение № 1345 21.10.2024 г., постановено по адм. дело № 239/ 2024 г. по описа на Административен съд Кърджали, се явява процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане на основание чл.215, т.4, във вр. с чл.213а, ал.6, т.2, предл. последно АПК, а образувано по нея съдебно производство - да се прекрати. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение,