Определение № 3413 от 25.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2678/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на “Булинтра“ ЕАД против определение № 95/12.1.2026 г., постановено по адм. дело № 1894/2025 г. по описа на Административен съд Благоевград. С определението е върната исковата молба на “Булинтра“ ЕАД срещу кмета на община Благоевград, с правно основание чл. 128, ал. 2 от АПК, за признаване за установено по отношение на ответника, че за ищеца - “Булинтра“ ЕАД към момента не съществува правото да продължи да извършва строителни дейности в процесния строителен обект, поради наличието на незаконни строежи, подлежащи на премахване, включващи всички извършени СМР по части: “Архитектура“, “ВиК“, “Ел.“ тъй като същите са извършени без одобрени технически и/ или работни проекти по тези части, както и поради наличие на съществени нарушения по смисъла на ЗУТ и извършени СМР без строително разрешение при изпълнението на одобрения технически проект по част “Конструкции“ и производството по делото е прекратено. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното определение. Развива подробни съображения, че са налице процесуалните предпоставки за допустимост на иска по чл. 128, ал. 2 от АПК, поради което обжалваното определение следвало да бъде отменено, а делото – върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, както и да бъдат присъдени разноски. Ответникът – кмет на община Благоевград, чрез процесуалния си представител, в писмен отговор оспорва частната жалба. Развива съображения, сочещи правилност на оспореното определение. Иска същото да бъде оставено в сила, както и да бъдат присъдени разноски. Върховният административен съд, второ отделение счита частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл.230 АПК, от страна с правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: Административен съд Благоевград е сезиран с искова молба на дружеството-частен жалбоподател срещу кмета на община Благоевград с петитум да бъде установено по отношение на ответната страна, че за ищеца - “Булинтра“ ЕАД към момента не съществува правото да продължи да извършва строителни дейности в процесния строителен обект, поради наличието на незаконни строежи, подлежащи на премахване, включващи всички извършени СМР по части: “Архитектура“, “ВиК“, “Ел.“ тъй като същите са извършени без одобрени технически и/ или работни проекти по тези части, както и поради наличие на съществени нарушения по смисъла на ЗУТ и извършени СМР без строително разрешение при изпълнението на одобрения технически проект по част “Конструкции“. Съдът от първа инстанция, достигайки до извода, че не е установено наличието на нито една от двете кумулативно изискуеми предпоставки за допустимост на иска по чл. 128, ал. 2 от АПК, е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото. Така постановеното определение е правилно. В същото се съдържат подробни мотиви, които настоящата инстанция напълно споделя и с оглед нормата на чл. 221, ал. 2, in fine, във връзка с чл. 236 от АПК не намира за нужно да повтаря. В допълнение следва да се изложи и следното. С разпоредбата на чл. 128, ал. 2 АПК е предвидено, че всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно административно право или правоотношение, когато има интерес от това и не разполага с друг ред за защита. С уредбата на установителния иск по чл. 128, ал. 2 от АПК се цели разрешаване на административен спор със сила на пресъдено нещо, като бъде признато по съдебен ред съществуването или несъществуването на едно административно право или административно правоотношение. Процесуалните предпоставки за допустимостта на установителния иск по чл. 128, ал. 2 от АПК са: 1. да е налице спор за съществуването на претендираното административно право или правоотношение, който да обосновава правен интерес от търсената защита по съдебен ред и 2. да липсва друг ред за защита, т.е. друга процесуална възможност за защита на правата и интересите претендирани с иска. Визираните предпоставки следва да са налице в условията на кумулативност. В случая, както правилно е приел Административен съд Благоевград не са налице и двете предпоставки за допустимост на предявения иск. -Не е налице повдигнат от ответника по иска спор, дали в полза на ищеца съществува правото да продължи да извършва строителни дейности в процесния строителен обект. -Ако ищецът сам оценява определени строително монтажни работи по части: “Архитектура“, “ВиК“, “Ел.“, като извършени в отклонение от строителните книжа и норми, квалифициращо ги като незаконен строеж, той има възможността да премахне тези СМР и по този начин сам да отстрани съществуващо според него препятствие за продължаване на строителните дейности, без за това непременно да е необходимо издаването на нарочна заповед. -Докато не бъде издадена заповед за спиране на строителството, която да е влязла в сила, няма законова пречка строителния процес да продължи. За пълнота на изложението във връзка със сочената в частната жалба съдебна практика, следва да се отбележи, че адм. дело № 6246/2021г. по описа на Административен съд София град, на което се позовава частният жалбоподател и което е сходно с настоящия случай, е преминало инстанционен контрол и с решение № 7172/2022г. постановено от Върховния административен съд по адм. дело № 12186/2021г. по описа на същия съд, е обезсилено решението на първоинстанционния съд, като постановено по недопустима искова молба, същата е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Изложеното налага извода, че Административен съд Благоевград е постановил правилен, валиден и допустим съдебен акт, който не следва да бъде касиран. При този изход на настоящия спор, претенцията на ответната община за присъждане на разноски се явява основателна, поради което същата следва да бъде уважена, като в полза на Община Благоевград следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер, близък до средния на този посочен в чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащане на правната помощ, а именно – 70,- евро. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,