Определение № 13 от 30.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 35/2019 г.

Производството е по чл.282, ал.5 ГПК. Образувано е по искане на частен съдебен изпълнител Г. Н. С., рег. № *, район на действие Окръжен съд-Пазарджик за освобождаване и превеждане по негова сметка на сумата 3000 лв., внесена като обезпечение по чл.282, ал.2, т.1 ГПК от М. И. Д. във връзка с подадена от него молба за отмяна на влязло в сила решение № 476 от 06.12.2017г. по в.гр.д.№ 647/2017г. на Пазарджишкия окръжен съд. М. И. Д. не взема становище по направеното искане. За да се произнесе по направеното искане, настоящият състав на Върховния касационен съд взе предвид следното: С определение № 4 от 07.01.2019г., постановено по настоящото дело, е оставена без разглеждане молбата на М. И. Д. за отмяна на влязло в сила решение № 476 от 06.12.2017г. по в.гр.д.№ 647/2017г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от него установителни искове и същият е осъден да заплати на ответниците разноски за всички инстанции в общ размер от 3000 лв. Оставено е без уважение и искането по чл.309, ал.1 ГПК относно присъдените разноски, във връзка с което молителят, чрез своя пълномощник адв. В. Г. Д., е внесъл по специалната сметка на ВКС гаранция в размер на 3000 лв. Искането на частния съдебен изпълнител е неоснователно и следва да се остави без уважение. След като молбата на М. И. Д. за спиране изпълнението на влязлото в сила решение е оставена без уважение, внесената от него сума по специалната сметка на ВКС не представлява обезпечение по чл.282, ал.2 ГПК и не би могла да бъде задържана, а подлежи на връщане по искане на вносителя. Съгласно дадените в т.2 на ТР № 6/2014г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения ВКС не е трето задължено лице по чл.508 ГПК и сумата не би могла да се освободи и преведе по сметка на съдебния изпълнител за удовлетворяване на парични вземания, макар и по образуваното въз основа посоченото влязло в сила решение изпълнително дело, без изричното съгласие на титуляра на сметката, каквото в случая липсва. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.