Определение № 5311 от 18.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2733/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл.144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е молба на А. М. Л., подадена чрез адв. Н. Ангелов, обективираща искане за допълване на решение № 13354 от 23.12.2025 г., постановено по адм. дело № 2733/2025 г. по описа на Върховен административен съд, второ отделение, в частта за разноските, като бъдат присъдени разноски направени по делото в предходни съдебни инстанции, възлизащи на 1155,52 евро/2260 лева. Ответникът - община Куклен не изразява становище по молбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като обсъди допустимостта на молбата и искането в нея, намира че същата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от надлежна страна, с правен интерес, но разгледана по същество е неоснователна, поради следното: С решението, чието допълване се иска, съдът е присъдил на настоящия молител, с оглед изхода на делото - уважаване на касационната му жалба, съответно отмяна на оспореното първоинстанционно съдебно решение и отмяна на оспорения индивидуален административен акт, всички претендирани и доказани разноски за касационното производство, по представения списък. Същите са в размер на 1070 лева общо, от които 1000 лева за адвокатски хонорар и 70 лева заплатени за държавна такса за касационното производство. Видно от касационната жалба, по която е образувано производството по делото, касаторът и настоящ молител, е заявил искане за присъждане в негова полза на направените разноски, съгласно представен в последното с.з. пред ПАС списък на разноските, както и разноски за касационното производство, като е заявил, че допълнително ще бъде представен списък по чл. 80 ГПК. Действително, с представени по делото писмени бележки касаторът, чрез процесуалния си представител, е представил списък на разноските и договор за правна защита и съдействие, в който е отразено заплащане в брой на договорения адвокатски хонорар в размер на 1000 лева. Доказани са и разноските, заплатени за държавна такса за образуване на производството в размер на 70 лева, видно от приложената вносна бележка. В представения списък на разноските по чл. 80 ГПК, са описани само заплатената сума за адвокатски хонорар за касационното производство и заплатената за същото сума за държавна такса. В о. с. з. на 04.11.2025 г. пълномощникът на настоящия молител и молителя не се явяват. При тези данни, съдът е присъдил само направените, доказани и претендирани своевременно разноски за касационното производство. Няма основание за допълване на така постановеното решение, в частта за разноските и молбата за допълването му е неоснователна. Вярно е, че пред Административен съд - Пловдив направените разноски са своевременно претендирани и са доказани. Представен и е списък по чл. 80 ГПК. Посоченото обаче не влече автоматично задължение за касационната инстанция, както се сочи в молбата по чл. 248 ГПК, да присъди направените в предходните съдебни инстанции разноски. За да се приеме, че е направено искане за присъждане на разноски за всички съдебни инстанции, такова следва изрично да бъде заявено пред касационната инстанция. Списъкът по чл. 80 ГПК, според трайната практика на ВКС и ВАС има функцията да конкретизира точния размер на поисканите разноски, които се сочат в абсолютни цифри без да са необходими допълнителни изчисления. За претенцията за разноски съдът не следи служебно и при присъждането им е ограничен до посочения в списъка претендиран размер. В този смисъл определение № 21/ 20.01.2016 г. по т.д.№ 1011/2015 г. по описа на ВКС, второ т.о., определение №9/8.01.2020 г. по ч.т.д. № 2152/ 2019 г. на ВКС, първо т.о., определение № 732 /19.11.2014 г. по ч.т.д.№ 3233/ 2014 г. на ВКС, второ т.о и много други. В списъка страната може да посочи по-ниска сума на разноските от реално направените, съответно да не поиска присъждане на част от разноските. В случая, в списъка за разноски по чл. 80 ГПК вр. с чл.144 АПК, представен пред касационната инстанция разноски за предходните производства не са описани, съответно съдът не дължи произнасяне по същите. По изложените съображения, молбата по чл. 248 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение, тъй като съдът е присъдил всички разноски, които са описани в представения списък и които са своевременно претендирани. Воден от горното и на основание чл. 248 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, второ отделение