Определение № 2372 от 24.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 2431/2024 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по депозирана молба от касатора „Залива 47 - СП“ АД с искане да бъде изменено постановеното по делото определение № 1654 от 29.05.2025 г. по т. д. 2431/2024 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО в частта за разноските, като моли присъденото на ответника по касационната жалба „Електроразпределение Север“ АД адвокатско възнаграждение в размер на сумата 6 732 лв. да бъде намалено като прекомерно с доводи, че не е налице фактическа и правна сложност на съдебния спор. Изтъква, че предвид задължителното за националните съдилища решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С – 438/2022 г. съдът не е обвързан от установените размери в Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и следва да определи по настоящия спор възнаграждение под този размер. Сочи практика на СЕС, която според него обосновава произнасяне на съда досежно прекомерността на разноските и без възражение от насрещната страна и очертава критериите, при които съдът следва да намали заплатения адвокатски хонорар като прекомерен. Претендира да му бъдат присъдени разноски в производството по молбата по чл. 248 ГПК. Насрещната страна, „Електроразпределение Север“ АД, оспорва молбата като неоснователна. Излага, че не са налице предпоставките за намаляване на заплатения адвокатски хонорар, като поддържа, че същият е съответен на осъществената от адвоката работа, а спорът се отличава с фактическа и правна сложност. Молбата е депозирана в срок от надлежно легитимирана страна, поради което е допустима. Молбата е неоснователна. Не са налице основания за изменение на определението в частта за разноските. Както е приел съдът с определението си от 29.05.2025 г., ответникът по касация доказва извършването на разход за платено адвокатско възнаграждение за представителство пред ВКС в размер на сумата 6 732 лв. с вкл. ДДС. Предвид нормата на чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на сторените от него разноски съразмерно с отхвърлената част на иска. В случая искът е изцяло отхвърлен. Като отклонение от горното общо правило с нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидена възможност, ако възнаграждението за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. Съобразно дадените разрешения с мотивите към т. 3 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. 6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. Когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т.е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират, и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар. Прието е, че правилото на чл. 78, ал. 5 ГПК е израз на основното начало в гражданския процес за справедливост и достъп до правосъдие. Според настоящия състав на съда не е налице прекомерност на уговореното от ответника възнаграждение за процесуално представителство по спора, като съдът съобразява предмета на делото, фактическата му сложност – спорност на релевантните факти, събраните множество доказателства, поддържаните с касационната жалба подробни доводи и възражения, поставените с изложението към касационната жалба множество въпроси и извършените от процесуалния представител на ответника действия по предоставена правна помощ и защита с депозирания писмен отговор на касационната жалба. По поддържания с молбата по чл. 248 ГПК довод, че съдът не следва да се съобразява с установените в Наредба 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет минимуми, следва да бъде добавено, че на съда му е служебно известно решение от 25.01.2024 г. по дело С – 438/2022 г. на Съда на Европейския съюз, задължително за всички съдилища в Република България/ чл. 633 ГПК/, с което по поставено преюдициално запитване от български съд е отговорено, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, в случая Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, нарушава забраната на чл. 101, параграф 1 ДФЕС, и националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална уредба. Цитираната задължителна за съдилищата съдебна практика се съобразява от настоящия състав на съда и при дължимата преценка по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът не взема предвид разпоредбите от Наредба 1/2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Останалата цитирана от молителя практика на СЕС не е относима към депозираната молба по чл. 248 ГПК. В производството по чл. 248 ГПК не се присъждат разноски на страните, в който смисъл е последователната практика на ВКС, намерила отражение например в определение № 615 от 09.10.2019 г. по ч. т. д. 2377/2017 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, определение № 662 от 24. 80.2023 г. по ч. т. д. 244/2023 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, и цитираната с тях относима съдебна практика. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение