Определение № 150 от 26.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 892/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частната жалба на адв.И. Л., в качеството му на пълномощник на ответника по спора Д. Н. М. от [населено място], против протоколно определение на Пазарджишкия окръжен съд от 24.09.2012 год., по в.гр.д.№ 763/2012 год., с което е прекратено производството по делото и същото е върнато на Пазарджишкия районен съд за изпълнение на процедурата по чл.250 ГПК, предвид инкорпорирано в тази насока искане на [фирма] в обстоятелствената част на въззивната жалба. С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, поради отсъствие на предпоставките на чл. 250 и сл. ГПК за допълване на първоинстанционния съдебен акт. Ответната по частната жалба страна не е взела становище в срока по чл. 276, ал.1 ГПК. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, намира: Частната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно легитимирана страна в процеса, но е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, поради следното: Постановеното от въззивния съд определение, с което същият в пределите, в които дължи произнасяне във въззивното производство, е счел подадената от [фирма] въззивна жалба за притежаваща правната характеристика на молба за допълване на първоинстанционното решение и е върнал делото на ПРС за произнасяне по искането на въззивника, инкорпорирано в обстоятелствената част на въззивната жалба, основано на чл.250 ГПК, няма преграждащ за развитието на производството по предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.213, ал.1 КЗ ефект, поради което не попада в категорията съдебни актове по чл.274, ал.1, т.1 ГПК. Същевременно обстоятелството, че по отношение на същото законодателят не е предвидил изричен инстанционен контрол, обосновава правен извод, че този съдебен акт на ПОС не е и от вида определения, посочени в чл. 274, ал.1, т.2 ГПК. Липсата на създаден от законодателя процесуален ред за инстанционен контрол над въззивния съдебен акт на ПОС изключва в полза на настоящия частен жалбоподател да е надлежно възникнало потестативно процесуално правомощие да сезира касационната инстанция по реда на чл.274, ал.2, във вр. с ал.1, т.1 и т.2 ГПК, поради което подадената частна жалба се явява процесуално недопустима и за настоящия съдебен състав отсъства процесуална възможност да се произнесе по същество на въведените с частната жалба оплаквания. Що се касае до защитата на страната срещу евентуалната недопустимост на искането за допълване на първоинстанционния съдебен акт, с оглед отсъствие на предпоставките на чл.250 ГПК, на което е налице позоваване в частната жалба, то тя може да бъде реализирана по реда на чл.250, ал.3 ГПК, но не и по предприетия понастоящем процесуален ред. Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК