Определение № 109 от 05.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 1615/2018 г.

Производството е по реда на чл.248 от ГПК. Образувано е по молба на касатора „Ю. България” Е. за изменение на постановеното по делото определение №12 от 08.01.2019 г. в частта му за разноските, чрез намаляване поради прекомерност, на присъдените в полза на ответниците по касация разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС в размер на 2 000 лв., до сумата от 748.31 лв. Ответниците по молбата по молбата /и по касационната жалба/ – С. Т. Д. и А. Н. Д. заявяват становище за недопустимостта, евентуално за неоснователността й. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение като разгледа доказателствата по делото и доводите, обективирани в искането, намира следното: Молбата е процесуално допустима. Подадена е в едномесечния срок по чл.248, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирано лице - с определението, чието изменение се иска, молителят е осъден да заплати на ответниците по касация разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС, в размер на 2 000 лв. и тъй като молителят не претендира присъждане на разноски в своя полза, не е необходимо да е представил списък на разноските с оглед процесуалната допустимост на молбата му по чл.248 от ГПК. От друга страна касаторът е направил искането си за намаляване на разноските на ответниците преди произнасянето на ВКС с определение №12 от 08.01.2019 г., още повече че ответниците по касация са направили искането си за присъждането на тези разноски и са представили доказателствата за извършването им с отговора на касационната жалба, преписи, от който и от приложенията му не се връчват на молителя-жалбоподател, поради което последният би могъл да направи искането за намаляване на разноските и след постановяването в закрито заседание на определението, с което не е допуснато касационно обжалване и са присъдени разноски. Разгледана по същество молбата е частично основателна. Производството по чл.288 от ГПК пред ВКС не се отличава с особена фактическа и правна сложност. Изведеният от касатора в изложението по чл.284, ал.3 от ГПК правен въпрос не е обусловил решаващата воля на въззивния съд, а правната защита на ответниците в касационното производство се е изразила само в изготвянето на отговор на касационната жалба и изложението по чл.284, ал.3 от ГПК, без явяване в съдебно заседание. С оглед изложеното присъдените в полза на ответниците по касация разноски за адвокатско възнаграждение в размер 2 000 лв. се явяват прекомерни, с оглед размера на цената на предявения по делото осъдителен иск и произнасянето по три неоценяеми иска, поради което и следва да се намалят до минималния размер, предвиден в чл.9, ал.3 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлизащ на сумата от 1 234.20 лв., като в този смисъл следва да се измени и постановеното по делото определение №12 от 08.01.2019 г. в частта му за разноските. Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение