Определение № 60124 от 22.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 217/2020 г.

Производството е по чл.248 от ГПК. Образувано е по молба с вх. №5731/20.07.2020г. на „Бурнарски“ ЕООД, с която се иска допълване на определение №92/03.06.2020г. по т.д. № 217/2020г. на Върховния касационен съд, ТК, I т.о., в частта за разноските, като на молителя бъде присъдена сумата от 300 лв. – направени разноски за адвокатско възнаграждение. Ответниците по молбата П. Д. З. и „АМ Корп“ ЕООД не изразяват становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение след като прецени данните по делото, приема следното: Молбата е процесуално допустима, но по същество е неоснователна. Производството по т. д. №217/2020г. на Върховен касационен съд, ТК, I т.о., е образувано по иск с правно основание чл.47, ал.1, т.4 от ЗМТА, предявен от П. Д. З. и „АМ Корп“ ЕООД срещу „Бурнарски“ ЕООД. С молба от 29.05.2020г. преди провеждане на първото по делото открито съдебно заседание, ищците са направили отказ от иска на основание чл.233 от ГПК и производството по делото е прекратено с определение № 92 от 03.06.2020г. В случаите на прекратяване на производството по делото поради направен отказ от иска, ответникът има право на разноски, на основание чл.78, ал.4 от ГПК. Същото обаче ще е основателно само когато разноските са извършени след получаване на препис от исковата молба и преди прекратяване на делото. Направените преди получаване на препис от исковата молба и след прекратяване на делото разноски не се дължат, тъй като са направени без основание и не по повод на делото – до датата на получаване на препис от исковата молба и след прекратяване на делото ответникът няма основание да ангажира адвокат и да прави разноски за процесуалната си защита по делото /определение № 463/07.10.2013г. по ч.гр.д. № 5009/2013г. на ВКС, I г.о./. В процесния случай, след прекратяване на производството по делото, на 12.06.2020г. ответникът е депозирал отговор на исковата молба и молба за присъждане на разноски. Видно от представените писмени доказателства, разноските за адвокатско възнаграждение са извършени след постановяване на определението на съда от 03.06.2020г. за прекратяване на делото – договорът за правна защита и съдействие е сключен на 11.06.2020г., като на същата дата е изплатено в брой и дължимото адвокатско възнаграждение, предвид отбелязването в т.IV от договора. Поради обстоятелството, че разноските са направени след прекратяване на производството по делото, ищците не дължат заплащането им на ответника. Поради изложеното молбата по чл.248 от ГПК следва да бъде оставена без уважение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд